Приема се на екс нов „семеен кодекс“
От дълго време отделни личности и представители на различни институции пледираха за необходимостта от преразглеждане и обновяване на семейния кодекс в светлината на промените в обществения живот. А вече почти година се работи по изготвяне на проект, което е във финалната си фаза - в парламентарната зала.
Тук веднага трябва да посочим, че вносителите на законопроекта, а впоследствие и поддръжниците му, правилно отчитат реалностите в обществото и, изхождайки от тях, се опитват да изготвят закона. Но за съжаление те не се заемат сериозно с разрешаването на съществуващите проблеми в тази сфера, а се опитват, последвайки примера на някои европейски страни, да замажат положението. Което ще рече, че не могат да надскочат действителността, която не е много приятна, и затова в законопроекта не може да се открие идеалът, който се очаква от такъв тип нормативен документ, който се отнася до взаимоотношенията между членовете на основната клетка в обществото.
Веднага ще спомена най-спорния момент в законопроекта - въпроса за „фактическото семейно съжителство”. Отчитайки факта, че над половината български граждани не сключват брак (става въпрос за граждански, тъй като немалка част от тях имат религиозен - християнски или мюсюлмански брак), вносителите на законопроекта, привидно целейки закрилата на децата и гарантиране на тяхното по-добро бъдеще, узаконяват съжителството на семейни начала, което при липса на религиозен брак, е голям порок не само според нас, но и според последователите на християнството.
Реално погледнато, въпросът не стои точно така, както си мислят господата от Министерския съвет, които са предложили този законопроект, тъй като, първо, не е сигурно, че живеещите на семейни начала ще регистрират своето съжителство - законопроектът не ги задължава. Второ, онези, които не желаят да поемат отговорността да се бракосъчетаят и да създадат традиционно семейство, не ми се вярва, че след като регистрират своето съпружеско съжителство, изведнъж ще станат отговорни. Трето, тези двойки, при добро желание, и днес, без да се регистрират като семейна двойка, имат възможността да разрешат проблемите относно децата, имуществото и т.н., което целят вносителите. Трезвомислещите експерти изброяват още редица факти, които обезсмислят предложението за узаконяване на „фактическото семейно съжителство”, но нека ние се задоволим с изброените, тъй като има и други неща, които не могат да се отминат.
А именно, даването на юридически статут на семейното съжителство без брак крие една огромна опасност - легализиране на съюза между хомосексуални. Тъй като следващата стъпка след приемането на кодекса в предложения му вид ще бъде привеждане в изпълнение на някои европейски законови положения, сред които и разрешаването на „гей-браковете”. Аллах да ни опази, само това ни липсва в морално деградиращото общество!
По време на един дебат в присъствието на представители на вероизповеданията, депутатка от мнозинството възторжено обяви, че този закон е в унисон с позицията на основните вероизповедания и е еволюционна стъпка по отношение на религиозния брак! Наистина е така, защото досега религиозният брак беше забранен преди сключването на граждански, а със законопроекта забраната пада. И толкова по въпроса... Трябва да чакаме още една епоха до новия еволюционен момент за даване на юридически статут на религиозния брак, който, тежката духовна криза, се сключва от много младоженци. Понеже сме свикнали да чакаме и това ще дочакаме, защото сме твърдо убедени, че ще стане. Но е трудна за разбиране тази „еволюционната логика” на управляващите. Да предлагат узаконяване на „революционното” фактическо съпружеско съжителство, непознато досега у нас в юридически смисъл?! Няма логика да се постъпва „еволюционно” с желанието, вярата и убеждението на голяма част от обществото, а с желанието на другите - „революционно”.
Ако наистина се търси разрешение на някои проблеми в обществото, породени от деградацията на семейството, то трябва да се обърне внимание и на другите алтернативи, които биха укрепили тази институция. В това отношение религията може да трае много важна конструктивна роля, тъй като до утвърждаването на комунистическо-атеистичната система тя наистина е изпълнявала своите градивни функции, а и сега немалко семейства се възползват от благодатта на религиозния брак. Все пак, ако някои умове не могат все още да възприемат тази роля на религията, нека да окажат уважение към вярващите поне колкото към живеещите на съпружески начала и на „различните”.
Несъмнено е, че основните религии, изповядвани у нас отдават голямо значение на семейството. Това още по-силно важи за ислямската религия, една от основните цели на която е съхраняването и възпитанието на поколението и затова поощрява създаването на семейства, които да носят отговорност първо пред Всевишния, след това - пред обществото и пред самите си. Мюсюлманската религия пределно ясно е определила предпоставките за постигане на спокойствие и мир в личен и обществен план. Един от принципите, гарантиращи този мир, се посочва в Свещения Коран по следния красноречив начин: "И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи." (ер-Рум, 30: 21) Ислямската религия отдава значение на чувствата, но в същото време е религия на разума, правилата и принципите. Затова една толкова значима институция като семейството се изгражда и може да просъществува при определени правила и гарантирани права и задължения. Ето защо според исляма семейство се създава единствено чрез брачен договор, който се сключва според определени правила пред Всевишния Аллах - т. н. шериатски (религиозен) брак (никях), а не хаотично и безотговорно.
Исторически е доказано, че спазването на шериатските изисквания има огромно значение за изграждането на здраво и благополучно семейство. Това произтича от факта, че по време на никяха се отправя молитва и проповед за щастието и благоденствието на новосъздалото се семейство, а от друга страна, чрез обета на съпрузите за вярност пред Аллах, се влага духовност и сакралност в брака, което е предпоставка за опазване на тази светиня.
В нашето съвремие, когато се наблюдава силно разклащане на моралните устои и обезличаване на съвестта, религиозният брак, макар и в известна степен, е крепител на семейното огнище, допринасяйки за спазването в по-висока степен на хадиса на пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който гласи: „Сред разрешените неща Аллах най-много мрази развода." (Ебу Давуд, Tаляк. 3).
Още веднъж трябва да се подчертае, че мюсюлманският брак не е новост за нашата общност, тъй като до средата на XX в. мюфтиите и имамите са практикували тази дейност чрез шериатски правила, съобразени с българските закони. С подновяването на тази практика и в съответствие със съвременните изисквания, бракът ще играе по-голяма роля за укрепването и развитието на семейството. Не трябва да се забрави и факта, че по традиция много голяма част от мюсюлманите сключват религиозен брак, а редица от тях разчитат само на него.
Ведат С. Ахмед
Портал 
