Животът стъпка по стъпка

Животът стъпка по стъпка

Животът е пътуване, откъдето няма връщане. Животът е течаща вода. Той е лък, опънат между люлката и гроба.
Ние се раждаме не по своя воля и започваме това пътуване задължително. Никой не ни е питал „Искаш ли да се родиш, да живееш и да теглиш“. Оказваме се в люлки, увити в пелени. И от този момент започна нашето пътешествие към гроба и безкрайността и това пътуване наричаме живот.
Ако бяхме се родили по собствената си воля на тоя свят, навярно щяхме да се питаме кой с каква цел се е родил. Тъй като не става въпрос за подобно нещо, ние задължително отправяме този въпрос към Всевишната Сила: „Каква е целта от изпращането ни на тоя свят?“
Отговорът е: „Ли ябудун!“ - Да Ми служите!“
Естествено във всичко това има познание, открития и удивление.
Откъде идвам, накъде съм тръгнал? Каква е основната ми задача на тоя свят? По какви правила се живее в тази страноприемница? Какво представлява светът и отвъдното; каква е връзката между тях? Какво е моето положение спрямо Аллах, мене самия и природата?
Това са жизнено важни въпроси. Докато не се намери правилният им отговор и не се съгласим да живеем според него, не можем да бъдем сигурни и щастливи. Онези, които твърдят, че това е възможно, ще видят, че погрешната сметка ще се върне от сътворението.
На тези основни и много сериозни въпроси единственият верен отговор, който може да даде умът, независимо от откровението, ще бъде: „не зная!" Известно е, че умът отговаря на въпроса „как?", но не може да обясни въпроса „защо?“ Щом като е така, единствено можем да се отнесем към Свещения Коран и сюннета на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Умът може да предложи убедителни отговори единствено в светлината на Откровението. Защото „умът е окото, а Откровението е светлината. Какво може окото без светлината? Човек, който обърне гръб на Откровението, може да стигне единствено до умопомрачение, кризи, объркване. „Човек, прекъснал пъпната си връв с отвъдното, или се самоубива или се бунтува”. Няма случайни успехи и случайно щастие. Човек постига радостта от живота с желание и следвайки законите на сътворението.
Е, добре, а що е сътворение? Кой е опознал тази загадка, наречен човек? Учените отговарят на този въпрос така: “Ние не сме в състояние да го обясним, питайте Аллах за това!"’
Ето, че сме лице срещу лице с един голям проблем. Нито можем да си обясним сътворението, нито пък можем да разберем Корана. Пред всевъзможните въпросителни на живота ние си затваряме очите.” ... ли кавмии йетефеккерун, т.е. за едно мислещо общество”, четем Корана и в шест милиардния свят пътуваме като налучкваме пътя. Но нито работата ни е работа, нито пък пътуването ни е пътуване.
“Ех, стига ни това, което разбираме” ли казваш? Скъпи приятелю, и другите преди нас казваха същото. Ако не можете да намерите отговори на въпросите, които поставя животът и решения на неговите проблеми, то животът не би ви признал и би ви смазал и отхвърлил.
Западните общества, които се смятат за разумни, нямат какво съществено да кажат относно смисъла на живота. Те се занимават с приспиват със скорости и наслади индивидите си, ако ли пък не, с тяхното упояваме. Напразни ли са стохилядните люлки и това увлечение по забавленията? Какво ги интересува, че човечеството възприема нещата не само с тялото си, но и с душата си? „На Западния фронт нищо ново“. Те смятат човечеството за стадо от глупаци и трупат пред него играчки. Това е всичко.
Животът не се състои само в дишане и издишане. Животът е онова прекрасно нещо, което ни дават чувствата и мислите. Животът е самото усилие за претворяване на тези неща в живота. Животът е щастието, което се поражда от това усилие.
Онзи, който ахка и охка в нервно напрежение в дома си и в безкрайна умора от живота, убива времето си; ала детето, увлечено в своята игра с играчките си, ученикът, задълбочил се в книгата си и работникът, който усилено се труди, водят пълнокръвен живот.
Казват, че най-лесната работа е тази, която се работи с любов. Казват, че жената е другар за мъжа и слънце в дома. Онзи, който е намерил любимата си работа и жена, живее в земния рай, а онзи, който работи насила, се измъчва и умира.
Безпроблемният живот е мечта. Човек умира, денят свършва. Ако търсим свят, свободен от грижи и проблеми, ще се наложи да го търсим до свършека на света.
Важното е да не се поддаваш на тревоги, когато търсиш изход от грижите и мъките и да не си преплиташ краката и ръцете.
“Море без вълни и човек без грижи не може.” казват хората. Ако не се поддадем на напрежението, не изпаднем в паника и не се обидим на другите, когато се опитваме да търсим изход от трудностите и проблемите - това ще бъде голяма победа за нас.
Преди години прочетох следното завещание на един майор, който се самоуби пред сина си:
“Сине, аз не можах да се справя с тези хора. Ти намери някакъв изход от положението!"
От тази препоръка аз разбрах следното: “След като аз не можах да намеря пътя към хармоничния живот на тоя свят, ти направи това, без да изпадаш в критични ситуации пред трудностите. Щом като си принуден да живееш заедно с хората, няма смисъл да се притесняваш. Опитай се да се успокояваш като от време навреме се правиш, че не забелязваш някои неща, а понякога като се преструваш на луд.“
Според мене това е добър съвет. Тъй като не можем да очакваме всички да мислят и да чувстват като нас, то изходът е да приемем хората такива, каквито са.
Онова, което искам да ви внуша не е максимата “идващият е ага, отиващият си бе паша за мене!” Според мен трябва да можем да умножим радостта от живота си като отстояваме истината и се борим за нея.
Животът - това е един поклон пред Всевишния, изпълнен с всеотдайност и смирение. Една “Фатиха” , прочетена на ум, една топла молитва. Да оставим някаква следа в живота, подобен на сън.
Да се живее, означава да се произвежда храна за умовете, за душите и за стомасите. Да се живее е изморителна работа, но накрая да доставя радост. Мързелът, макар да ни осигурява физически покой, ни причинява душевна умора, силно притеснение.
Животът е радост за душевния мир. Животът е щастието в семейството. А щастието е слънцето на любовта, което изгрява от душата, осветлява и стопля света край нас.
Животът е висше вълнение, което ни се дава след като установим контакт с Всевишния Аллах. Благодарение на тази връзка светът ни се разширява и достига отвъд въображението ни. В този смисъл Аллах означава живот.
Да се живее означава да можем да използваме волята си, да се възпираме и ограничаваме. Да се задоволяваме с наличното и да му се радваме. И ако не можем да увеличим възможностите си, поне да намалим страстите си.
Животът е като капката, която тича към морето. Животът е безкрайно пътуване без отдих и преход от цел към цел.
Животът е “дълга и изморителна борба, която се води съзнателно и търпеливо, за да не издъхнете сред кумири. След като сте се родили в харема”.
Животът означава да се изкъпете във водите на задоволеността и да постигнете душевно богатство. То е постепенно да се издигнете по стъпалата на дните си на тоя свят, за да може да се събудите с усмивка в утрото на второто пришествие.

Идриз Арпад

Източник