10 Заселването на Лом

Да пишем история

Заселването на Лом

Този призив отправяхме към знаещите и можещите. И за наша радост вече са налице доста книги, написани с жар и умение. През последния месец в редакцията получихме две такива книги: Едната е на дългогодишната журналистка Муфиде Ахмедова от Лом, озаглавена „наследниците на Инджили ханъм”.
Тук поместваме малки откъси от книгата:
Много вода е изтекла през хилядолетната история на днешния град, разположен на брега на р. Дунав, близо до устието на р. Лом. Първите заселници са били турци и са се поселели в местността Калето. Ето как описва това Димитър Маринов: "Заселването на гр. Лом, според запазените нови предания в старите турци, потомци на първите заселници и според запазения ферман в Ахмедаа прозван Еркоч, който ферман в мое присъствие и в присъствието на неколко стари турци в 1879г. се прочете от Осман-ефенди, заселването станало по-рано от 1699 г., т.е. по-рано от подписването на Карловецкия мир между Австрия и Турция. Тоя Еркоч ще се е заселил в Лом по-рано, защото ферманът, с който се дава спахилък в ломско беше с дата 1106 г. от Егира, т.е. в 1695 г. При пристигането си в Лом, турците не намерили друго по-удобно место за заселване от Калето, което представлявало повече сигурност и безбедност. Калето било прочистено и разделено между пристигналите турци и по тоя начин се образувало заселище, наречено Паланка или Лом-паланка. От чифлиците собственост на турците, били образувани ломските махали. С настаняването си, турците започнали благоустрояването на селището, като разкрили дюкяни, магазини, кафенета, ханове. Кафенета имало около 20, но по-главни били осем - две край Дунава, три при шадравана, едно на кюшето при Коч-ага, едно срещу него на Бошняк Ахмедаа и едно на улицата към часовника. Фурни в чаршията имало пет.
Първото благоустройство започнало в края на 17 век. Благоустрояването на чаршията, се състояло в изграждането на чешми, джамии, калдъръми, часовник, баня и шадраван, които били дело на частна благотворителност. Така градският часовник, Читашката и други чешми, калдъръмите из улиците, не само в калето, но и в цялата чаршийска махала, били дело на една ханъма, наречена "Инджили ханъм" - бисерна ханъма, на която дали туй име, че била обкичена с бисери. Тя била ханъма на един заможен и прочут юнак бей от Темишвар, който в битките с Австрия паднал убит. След Карловецкия мир, тя продала всички имоти и се преселила в Бдин, а от тамо в Лом. След благоустрояването ханъмата похарчила осем хиляди рубиета. Рубието било златна турска монета, която имала стойност 12 златни гроша.”
Благоустрояването на града продължил друг турчин - първенецът Хаджи Ахмед, един от първите заселници в Лом, който носил прякора Еркоч. По нареждане на прочутия дервиш Мустафа паша Силяхтар, хаджи Ахмед построил фурни, дюкяни, хан, табачница, от които ходжата при джамията и медресето получавали добри доходи. Според историята, към 1808 г. в града се заселили и първите българи, предимно в турските махали Чаршийска, Гьола и Вароша. След 1830г. градът започнал да расте, а главната улица, която започва от самия бряг на Дунава, остава и до днес осеяна с магазини, кафенета, барчета и ресторанти.
Но ако е имало и нещо много топло, много приятно и много красиво през всичкото време преживяно в нашия град, това е изключителната толерантност между живелите в миналото и живеещите днес тук заедно българи, турци, цигани, роми, евреи и арменци. Може би един затрогващ пример за тия думи са откровенията на Димитър Маринов в книгата му: "Спомени из моя живот":
"До нашата магазия беше магазията и кантората на Мола-Махмуд, банкерин турчин и крупен търговец на зехире, вълна, овци, говеда и пр. Той беше много добър приятел на баща ми и кредитор негов, от когото баща ми теглеше пари и комуто продаваше събраната стока. Тоя Мола Махмуд ме повика та изказа своето голямо съболезнование за смъртта на баща ми и ме попита какво мисля: ще продължа ли търговията на баща си. Аз му казах, че не зная нищо. "Продължи - ми каза той - и в мене ще имаш своя баща." Целнах му ръка и излезнах. Тоя благороден турчин удържа думата си: той ми остана като баща през целия си живот... Бог да го прости на неговата вяра... Поведох търговията на баща си... Пари взимах от Мола Махмуд, който ми беше отворил кредит при своя касиер Осман ефенди от 20000 гроша."