Ембрионална психология

Ембрионална психология

За какво ли едно дете обитава в продължение на девет месена майчината утроба? Дали в името на самото пребиваване там или защото полага основите на своето психическо и духовно развитие както и на физическия си облик, който се променя непрекъснато? В какво състояние се намира плодът в утробата на майка си, когато една бременна жена взема абдест, изпълнява намаз, чете Свещения Коран или лъже, злослови и върши други грехове?
С други думи при оформяне на характера на детето дали играе роля въздействието, което ембрионът е изпитвал ден след ден в утробата на майката и не ги ли носи през целия си живот? Щом като генетичният характер се оформя в утробата на майката под влияние на гените на майката и бащата, тогава дали психологическият характер не започва да се формира пак тогава?

Що е генетичен характер?
Ние често казваме: "Висок е като баща си..." или: „Весела и сърдечна, също като майка си..."
Именно това формиране на детския характер пол влиянието на смесицата от гените на двамата родител и появата им в собствената му физика, наричаме "генетичен характер".
Детето още от първите дни в майчината утроба прави първите си стъпки в изграждането на един нов индивид като черпи част от качествата на бащата, а друга - на майката. Тези качества не са само физически, а и на "характера", чиито основни ценности той ще съхрани през целия си съзнателен живот. Може би изразът: "Душата излиза, ала навикът не!" е най-верният по отношение разкриването на генетичния характер.
Колкото до това каква роля играят родителите при оформянето на генетичния характер на тяхното дете, те не могат директно да повлияят на този процес. Това формиране става напълно извън волята им. Например, майката може да бъде много нервна, а бащата да е много спокоен. Майката да е мургава, а бащата - рус. Те някак изведнъж установяват, че то е започнало да се развива не по тяхната воля. В този процес си казва думата единствено Всевишният Аллах!.. И това формиране представлява пълна тайна.

Що е психологически характер?
Извън генетичния строеж в майчината утроба започва да се оформя и психологическият характер на детето. Той се изгражда на основата на генетичния характер в зависимост от радостите, неприятностите, гнева и различните други изживявания на майката. Детето не прекарва току така девет месеца в утробата на майка си, напротив, то изживява едно към едно всяка радост, всяка болка, всяка промяна в чувствата на майката и започва да подрежда първите букви в азбуката на своя характер, който ще носи през целия си живот.
Докато при оформянето на генетичния характер бащата и майката да не вземат пряко участие, то при психологическия характер майката оказва директно въздействие. Сиреч майката може да изиграе сериозна роля при формирането на едно дете. Като боязливо и непохватно или пък кротко, благонравно. Как става това?
Нека преди да обясним механизма на това формиране, да се върнем в миналото и да извършим кратко пътешествие из Африка, което ще ни помогне да разберем по-добре темата за ембрионалната психология.

Робският дух...
След като става въпрос за психологическия характер не можем да не говорим за Африка, защото този континент е бил най-значимата лаборатория и най-безжалостното опитно поле на детската психология. Африка е мястото, където учените са се опитали да проследят развитието на едно дете, да видят как може да се разруши и отново да се изгради психологията на една майка, след което да поднесат това като "дар" на научния свят!.. Става въпрос за злощастната страна Конго.

Мечтата на белия човек да създаде ”верен роб"
В годините на колониалното робство в Конго, за да може да действа по-свободно в страната, белият човек е бил принуден да потърси помощта на местните жители. Но най-големият проблем е бил да не си навлече гнева на чернокожото население. Закупените с пари роби не всякога са били верни на господарите си. При първа възможност те можели да им изневерят. Освен това те никак не били склонни да търпят болки. Като всеки нормален човек можели да се разбунтуват, когато ги обиждали, биели или по друг повод; защитавали съпругите и децата си като "нормалните хора". Ала точно тези особености не бивало да притежава един роб, защото той по нищо не бивало да се равнява на господаря си. Робът трябвало да бъде боязлив до такава степен, че да не можел да вземе самостоятелно решение. С една дума робството трябвало да е проникнало чак до гените им.
Именно на това се дължали притесненията на белия човек. Конгоанските роби, купени с пари, вършели всичко много добре, но настъпи ли критичен момент, те били способни да зарежат господарите си на произвола на съдбата.
Трябвало да се намери решение на проблема как да се създадат роби, у които робското чувство да е проникнало дълбоко в гените им. Най-накрая белият човек решил да изпробва "начин за създаване на роби", проникнати от робско чувство до мозъка на костите си, върху майките в Конго.

Майките - жертви на едно шизофренично изследване
Онова, което трябвало да се направи било доста тягостно, но в края на краищата щяло да даде възможност на белия човек да се сдобие с верни роби. Затова решили като начало да заглушат гласа на съвестта си.
...Тръгнали те по улиците и по домовете в Конго да търсят жени, бременни в третия, петия или дори в деветия месец, насила били събрани на голям площад, след което измежду тях избрали майка, една бременна в деветия месец. Жената, на която й оставали броени дни до раждането на детето, била завързана за наведено до земята дърво, превърнато в своеобразна стенобойна машина. Пред очите на стотиците бременни майки били отрязани въжетата, с които е било завързано дървото и жената била "изстреляна" във въздуха с детето в утробата си. Останалите се разбягали на различни страни, но не могли да се спасят от ръцете на мъчителите си.
Бременните жени, които седмици и месеци наред не можели да се отърсят от това ужасно изживяване, където и да видели бял човек, започнали да му оказват почит и уважение само и само да не се случи някоя беля. И душевността на бебетата им в майчините утроби започнала да се оформя под въздействието на този страх, примесен с чувство на уважение.
Още не забравили травмата от този случай, следващият месец кандидат майките отново били събрани на същия площад. Отново измежду тях била избрана следващата жертва, която била изстреляна по същия начин във въздуха. Така стотиците бременни жени всеки месец били заставяни да гледат как понякога във въздуха, друг път при падане на земята, жената просто експлодирала и по този начин в продължение на девет месеца бъдещите майки и бебетата в техните утроби получавали страхови травми...
Децата, които още от първите месеци на бременността на майките изпитвали тези порции ужас, започнали да се раждат като роби, "просмукани от страх в душите им и верни до смърт на господарите си", точно както предполагали белите мъже... Това били безкрайно "верни на белия човек роби"...
Белият човек, който оформял психологията на зародиша в майчината утроба с травми, възнамерявал да изобрети нов метод "в името на науката"... Това е именно ембрионалната психология.

Какво представлява ембрионалната психология?
Това е наименованието на психологията, която зародишът в ембрионално състояние изживява в майчината утроба.
Накратко можем да кажем, че с каквото една майка се занимава в продължение на бременността си и каквито чувства изживява през това време, то по същия начин се оформя и емоционалният свят на ембриона.
Ако една майка, както в горния пример, е прекарала със страхови травми бременността си, вероятно последиците ще останат през целия живот на роденото след това дете. И ако трябва да сравняваме, това е като една нежелана бременност, изживяна в продължение на девет месеца. Роденото от тази майка бебе, което се е оформило под психологическото въздействие на изживяното от майката, ще изпитва винаги чувство на потиснатост. Това чувство като най-изявена черта на своя „психологически характер", детето ще носи вечно и то ще го следва като сянка.
Ето защо всяка майка, която очаква дете, трябва да бъде изключително внимателна във всичко и на всяка крачка. Тя никога не трябва да забравя, че не само физиологически, но и психологически е свързана с детето в утробата си.
Тя трябва да знае, че когато чете Корана, не го чете само за себе си, а и за детето, което носи в себе си. Тя никога не трябва да забравя, че абдеста, който взема, благодатта, която получава са не само за нея, но и за зародиша в нея. В никакъв случай да не забравя, че чувства като страх, гняв, злоба, завист и други от този род, които въздействат на съвестта, като тънка струйка отрова се вливат и в душата на детето.

Адем Гюнеш

Източник