Кой каквото е заслужил

Кой каквото е заслужил

Вярващи мъдреци в своите поучителни произведения разказват следния пример във връзка с неправдата и гнета:
Един ден Муса алейхис селям се обърнал към Аллах Теаля:
- Господарю, някои хора смятат, че онова, което прави насилникът, ще остане безнаказано. Зная, че Твоята справедливост рано или късно тържествува и насилникът все по някакъв начин получава своето наказание. Все пак дай ми пример на токова възтържествуване на Твоята правда, за да го разказвам на хората и никой да не смее да извърши неправда и насилие над другите! Нека всеки да разбере, че рано или късно всекиго ще постигне това, което е заслужил. Тогава Всевишният му повелил:
- Муса, иди и се скрий зад храсталаците там на кръстопътя и наблюдавай известно време какво ще се случи край чешмата. Тогава ще видиш как насилникът и несправедливият ще получат онова, което са заслужили...
Отишъл Муса алейхис селям и се скрил зад храсталаците на описаното място и започнал да наблюдава какво ще се случи с пътниците, които се спират при чешмата.
Най-напред там се спрял някакъв конник. Той слязъл от коня, свалил дисагите си и седнал под сянката на дървото да си почине. След това пил до насита вода от чешмата, яхнал набързо коня си и изчезнал. Под дървото обаче забравил дисагите с пари, които носел.
Вторият пътник, който дошъл след него, пил вода от чешмата, огледал се наоколо и видял дисагите под дървото. Грабнал ги и незабелязано се отдалечил. След него пристигнал третият пътник, сляп с двете си очи. Той също се навел да пие вода от чешмата, след това се отдръпнал и решил да си отдъхне малко. През това време се върнал конникът, собственик на дисагите и нервно започнал да ги търси. Наоколо нямало никого освен възрастния сляп мъж и той се нахвърлил върху него с думите:
- Ти си взел дисагите, които забравих тук, и си ги скрил. Или ми върни парите или ти вземам живота!
Тогава старецът казал:
- Аз съм един стар и сляп човек. Откъде бих могъл да зная къде са ти дисагите?..
При тези негови думи конникът се ядосал още повече и с думите: "Ти ли ще ме лъжеш, дъртак с дъртак!", му нанесъл силен удар и го повалил на земята. След това скочил на коня си и се отдалечил.
Муса алейхис селям, който ги наблюдавал, без да го видят, казал на Аллах:
- Господарю, дисагите на този конник взе онзи младеж, който дойде след него и изчезна, а боя отнесе старецът слепец. Къде е тук справедливостта?
Тогава Аллах му отговорил:
- О, Муса, така са устроени хората! Те все виждат външната страна на събитията. Често не забелязват справедливостта на съдбата, която е скрита вътре в нея. Тук всеки получи онова, което е заслужил в миналото. И му разкрил какво е станало тогава:
- Конникът, който бе забравил дисагите с парите, навремето не плати това, което дължеше на един беден човек, който за него работи. Той бе длъжник на този човек!
Пътникът, който взе дисагите и изчезна, бе неговият син. Парите, които взе със себе си, бяха отплатата за труда на баща му. Така се осъществи справедливостта на съдбата. Колкото до мъртвия старец, знай, че той беше злодей, който колеше и бесеше... Участвал бе в безброй свади и бе убивал много хора. Последно бе убил бащата на конника и мислеше, че ще му се размине. Най-сетне дойде конникът и с един удар уби стареца, убиец на баща му, който го уби така, както той бе убил баща му...
След тези пояснения Всевишният напомнил на Хз. Муса и следното:
- О, Муса! Предай на Моите раби! Нека да не роптаят срещу някои събития, чиито причини не са им известни. Нека да знаят, че всеки, който причини злини, ще срещне някой, който ще му ги върне. На никого няма да му се размине за злините и неправдите, които са извършили и в края на краищата справедливостта на съдбата ще възтържествува. Така, както конникът заплати труда на работника с дисаги, пълни с пари; така както баща му бе убит с един удар, така и той с един удар уби стареца ... Затова мъдреците са казали:
- Всевишния Аллах отмъщава заради погазените права на Своите раби чрез други, а незнаещият смята, че той сам го е направил!
Да, нека никой да не мисли, че злините и неправдите, които е причинил, ще останат ненаказани. Защото Всеправдивият Аллах забавя, но не забравя! И вие изведнъж виждате как неочаквано насилникът е получил заслуженото. Ала хората понякога не могат да разберат, че това е възмездието, което той получава заради извършените от него насилие и злини.
Затова трябва да се замисляме, когато някои се мъчат насила да накарат хората да забравят своята вяра, когато воюват срещу Аллах и Неговите повели; и вместо да се поучат от Книгата, те се водят по своята книга; когато се потъпкват правата и истината; когато твърдят, че са валидни не Аллаховите, а техните ценности; когато действат не за спасението на хората от джехеннема, а за да ги натикат на дъното му и да помрачат бъдещето на хората, каква всъщност би била съдбата им?!

Филиз Конджа

Източник