Красноречието

Красноречието

Преди възникването на исляма поезията и ораторството са били във връхната си точка на развитие. Арабите били известни със своето красноречие – сътворявали прекрасна поезия, която се чете и цени и днес. Ежегодно се организирали състезания, в които участвали най-добрите поети, а наградата за победителите била много престижна за онова време. Стиховете на всеки победител се окачвали на стените на Кябе и това било признание и огромна чест за всеки поет. Арабската култура процъфтявала, особено реториката. Поезията и ораторското изкуство, красноречието се ценели наравно с умението да се воюва.
След идването на исляма всичко се променило, започнало низпославането на Свещения Коран, Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бил избран за пророк от Всевишния Аллах. Коранът будел възхищение дори у най-големите поети и оратори и никой досега не е успял да създаде произведение, подобно на него. Стилът, езикът и красноречието му били пленителни и за най-големия неверник. Арабските литератори, макар че не са вярвали в Корана, завинаги останали възхитени от него.
Коранът не е поезия и проза, но обединява стилистичните особености и на двата жанра, в резултат на което притежава превъзходна хармоничност и мелодичност. Всеки път, когато човек чете Корана, дълбоко в душата си усеща въздействието на тази мелодичност. И най-малката промяна в текста на Книгата на Аллах незабавно нарушава хармонията й.
Чрез тази своя особеност Свещеният Коран оказва необикновено въздействие върху сърцата на хората. Арабите встъпвали на тълпи в исляма, чувайки го от устата на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Всички езичници по съвест приели стила и красноречието на Корана, тъй като не можели да измислят подобен на него, въпреки че поезията и ораторството били в своя апогей.
След като чул откъс от Корана, един от видните езичници – Велид ибн Мугийра, в неверието си казал нещо, което се предава и в няколко айета:
„Размисли той и прецени, и - проклет да е! - как прецени! И отново - проклет да е! - как прецени! После погледна. После се намръщи и навъси. После се отвърна и се възгордя. И рече: „Това е само разпространена магия. Това е само хорска реч.”
Въпреки тези думи, той се вслушал в съвестта си. Силно впечатлен, казал: „Кълна се в Аллах, че преди малко чух някои думи от Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), които не са нито слово на човек, нито слово на джин. Те са много благозвучни и приятни. Като дърво, чийто връх е с плодове, а почвата - с изобилна вода. Няма съмнение, че Коранът превъзхожда всичко и не може да бъде надминат.” Така съвестта му била принудена да признае непостижимото красноречие на Корана.
Неудържимите езичници, които пречели на хората да слушат Корана, нощем тайно един от друг слушали с наслада Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), докато четял Корана в Кябе, а когато случайно се засичали, взаимно се предупреждавали с думите: „Внимавайте никой да не разбере!... Ако хората узнаят за това, кълнем се, че много ще се засрамим и не ще можем да дадем никакво обяснение за поведението си!...” Те порицали по-стъпката си и се споразумели повече да не я повтарят.
Тъй като смисълът на Корана силно въздейства на хората, езичниците вдигали шум, за де не го чуват останалите, или пък им забранявали да го четат.
Красноречието и благозвучността в изразите на Корана се пораждат от хармонията на звуците, т. е. от силата на съвършената последователност на думите с техните звуци, удължени и скъсени срички. Коранът звучи с невероятна хармония, която при преминаването на един звук в друг въздейства най-силно върху сърцата. Дори онези, които не разбират смисъла му, се изпълват с удоволствие от неговото неповторимо благозвучие.
Стилът на Свещения Коран се основава на баланса между смисъл и израз. Когато се третира дадена тема, се използва най-красноречивият израз.
Свещеният Коран съдържа разкази за предишните пророци, поуките от тях, за историята, законодателството, диалектиката, ахирета, дженнета, джехеннема чрез айетите, които едновременно стряскат и благовестяват в зависимост от важността на разказваното в цялостния му вид, като запазват същата хармония в стила и красноречието. И това показва, че Коранът е слово на Всевишния Аллах.
В стила на Корана има известни повторения, чрез които истините, върху които се акцентира, се запечатват в съзнанието и сърцето. Тъй като стилът на Книгата на Аллах е насочен едновременно и към разума, и към сърцето, четящият изпитва радост и спокойствие.
Свещеният Коран като съдържание, идеи и изказ е цялостно послание, а словата на хората не всеки път са красиви и гладки. Те се променят в зависимост от настроението и чувствата на пишещия или говорещия. А словото и стилът на Книгата на Аллах отначало до край са изпълнени с непостижима красота и хармония. Смисълът, съдържащ се в айетите, обхваща всяко нещо от повелите, събитията отпреди сътворението та чак до вечността, притежава строга последователност, истинност и хармония. Ако се вникне задълбочено в него, ще може да се разбере, че в Корана няма човешка намеса и че той е низпослан от Всевишния Аллах.
Свещеният Коран е запазил тази своя особеност от своето начало до днес и ще продължи да я съхранява до съдния ден. Всевишният Аллах го е защитил от всякакви промени, изопачения, добавки и съкращения. Например, въпреки че в някои страни, които продължително време бяха в лоното на атеизма беше забранено да се изучава и преподава Коран, благодарение на закрилата на Аллах, в него не са настъпили ни най-малки промени или пък изопачения.
Всевишният Аллах повелява: „Нима не размишляват над Корана? И ако бе от друг, а не от Аллах, щяха да открият в него много противоречия.” (ен-Ниса 82)
„Наистина Ние низпослахме Напомнянето (Свещения Коран) и Ние непременно ще го пазим." (ел-Хиджр 9)
„Онези, които не вярват в Напомнянето (Свещения Коран), след като дойде при тях... а то е защитена книга, която лъжа не я доближава нито отпред, нито отзад, и е низпослание от премъдър, всеславен.” (Фуссилет 41- 42)
Аллах отправя огромното предизвикателство към хората и джиновете да сътворят сура, подобна на сурите от Свещения Коран.
Аллах казва в Свещения Коран:
„А ако се съмнявате в това, което сме низпослали (Корана) на Нашия раб (Мухаммед), донесете една сура (глава), подобна на неговите, и призовете вашите свидетели - освен Аллах - ако говорите истината! Но не го ли направите - а никога не ще (го) направите, - бойте се от огъня, горивото на който са хората и камъните! Подготвен е той за неверниците. И благовествай (о, Мухаммед) онези, които вярват и вършат праведни дела, че за тях са райските градини, сред които реки текат!...” (Бакара 23- 25)
Откакто Свещения Коран е низпослан преди около хиляда и четиристотин години, никой не е в състояние да създаде дори една сура като неговите сури - с тяхната прелест, великолепие, точна информация, верни предсказания и с други съвършени качества. Също така, забележете, че дори на най-малката сура от Свещения Коран (№ 108 - сура ел-Кевсер) се състои само от десет думи, и до ден днешен никой не е способен да отговори на предизвикателството да сътвори подобна сура, както това не е направено и в миналото. Някои от невярващите араби, които били врагове на пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се опитали да се изправят пред това предизвикателство, за да докажат, че Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) не е истински пророк, но не успели да го направят. Те не успели, въпреки че Свещеният Коран бил низпослан на техния майчин език и по времето на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) били известни със своето красноречие и ораторство, а поезията им била във връхната си точка на развитие.
Последното нещо, върху което искам да се спра е това, че Свещеният Коран е непреводим. При неговото трансформиране от арабски на чужд език се предава само съдържанието, но не и вътрешната му енергия. Дори и най-точната интерпретация на друг език не може да отрази величието и сиянието на Божието Слово, вложено в арабския оригинал. При превода на Свещения Коран, на който и да е език, се предава само част от смисъла на Свещения Коран, но не може да се предаде неговата мелодичност, красноречие и всички останали особености, които са залегнали в арабския оригинал. Доказателство за непреводимостта на Корана, е че арабският език е много богат на изразни средства и думите имат по няколко значения на български език. Друга негова особеност е, че при всеки намаз е задължително да се чете от Корана, но само в оригинал, а не в превод, защото тогава намазът е невалиден.
От всичко казано до тук следва, че Коранът е нещо уникално и неповторимо, но това може да се усети само, ако човек владее арабски език и чете Свещения Коран на езика, на който е низпослан. Уникалността на Корана произтича от това, че той е слово на Всевишния Аллах, а не обикновена книга, написана от човек. Коранът е най-голямото чудо, с което Всевишният Аллах е дарил своя най-любим пратеник Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Чрез красноречието на Свещения Коран Всевишният Аллах омаломощил поетите и ораторите, които били в своя разцвет. Той дарил на Своя пратеник Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) най-красноречивото слово, с което да призове хората към исляма и благодарение на завладяващата му сила арабите приели новата религия. Те признали величието и неповторимостта на Божието Слово, което не можело да бъде достигнато дори от най-великите поети и оратори.

Хасан Хаджимустански

Източник