Събития и газауат
Поражението на мюсюлманите в Ухуд нанесло тежък удар върху доброто им име, понеже враговете им събрали смелост и приели битката. Случили се няколко събития, които не били в полза на мюсюлманите. Тук ще се спрем само на най-важните от тях:
Събитието в ар-Раджи
Неколцина мъже от племената Удал и Кара отишли при Пратеника на Аллах и заявили, че ще приемат исляма. Поискали да им изпрати човек, който да ги учи и наставлява в религията и да им чете Свещения Коран. Мухаммед изпратил десетима от своите сподвижници начело с Асим ибн Сабит. Когато групата стигнала до ар-Раджи, хората от Удал и Кара ги предали и извикали за помощ срещу тях рода Лихиян от племето Хузайл. Дошли стотина стрелци, обградили мюсюлманите на едно възвишение и им обещали, че ако слязат от там, няма да ги убият. Асим отказал да се предаде и се сражавал заедно с другарите си. Седмина мюсюлмани паднали убити. Останали трима. Неверниците още веднъж им обещали, че ще запазят живота им. Те слезли от възвишението, но онези ги измамили и ги вързали. Единият от мюсюлманите казал:
- Това е първото предателство.
Отказал да тръгне с тях и го убили. Повели другите двамина към Мекка. Това били Хубайб ибн Адий и Зайд ибн ад-Дасана и ги продали. В битката при Бадр Хубайб убил ал-Харис ибн Амир ибн Науфал. Затова го купила дъщерята на Харис или брат му. За известно време го държали в тъмница, после го повели към местността ат-Таним, за да го убият. Той извършил два раката и се помолил, след това призовал Аллах срещу враговете си и казал:
Мюсюлманин загина заради исляма честит,
все едно как ще падна убит.
В името на Аллах е туй,
Ще благослови Той тялото мое, разкъсано в бой.
Абу Суфян го попитал:
– Нямаше ли да се радваш, ако бяхме хванали Мухаммед? Сега щяхме да отрежем неговата глава, а ти щеше да бъдеш при семейството си.
А той рекъл:
– Кълна се в Аллах, не бих се радвал да съм сред семейството си, дори един трън да засегнал е Мухаммед.
След това Укба ибн ал-Харис ибн Амир го убил, отмъщавайки за баща си.
А Зайд ибн ад-Дасана, който бил убил Умайя ибн Мухрис при Бадр, бил купен от неговия син Сафуан ибн Умайя. Той го убил, отмъщавайки за смъртта на баща си. Някои приписват на Зайд предсмъртните думи на Хубайб, изречени в отговор на Абу Суфян.
Курайшите изпроводили да донесат част от тялото на Асим. Но Аллах изпратил рояк оси, които кръжели над него и го пазили. Приживе Асим се бил заклел в Аллах, че никой езичник няма да го докосне, нито пък той ще докосне езичник през живота си. Затова след смъртта му Аллах го опазил.
Трагедията край кладенеца Мауна
По същото време се случила друга, още по-разтърсваща, трагедия. Абу Бара Амир ибн Малик, когото наричали “Играещия си със стрелите”, отишъл при Пратеника на Аллах в Медина. Пратеника на Аллах го призовал да приеме исляма. Той нито се съгласил, нито отхвърлил предложението, но изразил надежда, че хората от Наджд ще приемат исляма, ако Мухаммед им изпрати проповедници. И казал:
– Аз ще ги закрилям.
Пратеника на Аллах изпратил от сподвижниците си седемдесет четци на Свещения Коран, за да проповядват исляма. Спрели край кладенеца Мауна. Харам ибн Малхан отишъл при врага на Аллах Амир ибн ат–Туфайл да му занесе послание от Пророка. Без дори да го погледне, заповядал на един от хората си да прониже Харам с копие в гърба. Тогава Харам извикал:
– Аллах е най–велик! Все пак победих, кълна се в Господаря на Кааба!
Врагът на Аллах изпратил хора да съберат рода Амир, но те не откликнали, защото били под закрилата на Абу Бара. Тогава Амир се обърнал към рода Салим. Племената Раал, Закуан и Усайа отвърнали на призива му. Обградили мюсюлманите и ги избили до един. Спасили се само Кааб ибн Зайд и Амр ибн Умайя ад-Дамири. Кааб ибн Зайд паднал ранен и те помислили, че е убит. Измъкнали го сред убитите и той оживял. По-късно бил убит в битката при изкопания ров. Амр ибн ад-Дамири бил заедно с ал-Мунзир ибн Укба при животните. Когато видели птици да кръжат над мястото, разбрали какво се е случило. Ал-Мунзир се спуснал към другите и се сражавал, докато паднал убит. Амр ибн Умайя бил пленен, но когато Амир ибн ат-Туфайл разбрал, че е от племето мудар, отрязал част от косата му и го освободил, защото майка му била дал обет да освободи един роб.
Амр ибн Умайя се запътил обратно към Медина. В местността ал-Каркара срещнал двамина от рода Килаб. Взел ги за врагове и ги убил. Но тяхното племе имало мирно споразумение с Пратеника на Аллах. В Медина Амр разказал на Пратеника на Аллах какво е сторил, а той казал:
- Убил си двама и аз ще трябва да платя кръвнина за тях.
Събитията в ар-Раджи и край кладенеца Мауна силно наскърбили Пратеника на Аллах . И двете се случили в един месец – сафар – през четвъртата година от хиджра. Предава се, че той получил новината за двете събития в една и съща нощ. Тридесет сутрини в утринната молитвата се молил Аллах да даде възмездие за убийците, докато Аллах низпослал: “Нека твоят народ знаяе, че: Ние срещнахме нашия Господ и Той е доволен от нас. И ние сме доволни с Него”. Едва тогава Мухаммед спрял да чете кунут.
Из книгата "Светли страници от житието на Мухаммед с.а.с."
Портал