Великият поход към Бадр

Великият поход към Бадр

Това е първата решаваща битка между курайшите и мюсюлманите. Причината била следната: Пратеника на Аллах устроил засада на кервана за аш-Шам, който изпуснали при Зул-Ушайра. Изпратил двамина в ал-Хаура в аш-Шам, за да донесат новини. Когато керванът минал край тях, двамата бързо се върнали в Медина и Пратеника на Аллах призовал мюсюлманите, но не ги задължил да излязат. Изпратил триста и тринадесет човека (според някои – триста и четиринадесет; според други – триста и седемнадесет): осемдесет и двама или осемдесет и трима, или осемдесет и шестима били мухаджири, шестдесет и един – от ал-аус, сто и седемдесет – от ал-хазрадж. Снаряжението им не било пълно. Разполагали само с два коня и със седемдесет камили.
Пратеника на Аллах развял бяло знаме и го дал на Мусиб ибн Умайр. Мухаджирите имали знаме, което носил Али ибн Абу Талиб; знаме имали и ансарите – носил го Саад ибн Муаз. В Медина Мухаммед оставил за свой заместник Ибн Умм Мактум, а по късно от ар-Рауха изпратил на мястото му Абу Лубаба ибн Абдулмунзир.
Пратеника на Аллах потеглил от Медина към Бадр – място на около сто петдесет и пет километра югозападно от града, обградено от всички страни с високи планини. В него имало само три прохода: на юг ал-Адуа-л-кусуа; на север ал-Адуадуния и на изток – третия, близо до северния проход. Мединци влезли през него. Главният път на керваните между Мекка и аш-Шам минавал през това място. Тук имало постройки, кладенци и палмови гори, където керваните спирали и оставали с часове, а дори и дни наред. За мюсюлманите било много лесно да затворят проходите, след като керванът влезе в обграденото място, и така да го принудят да се предаде. Условие за успеха на плана било, керванджиите въобще да не разберат, че мюсюлманите са напуснали Медина и съвсем неочаквано да се появят в Бадр. Затова Пратеника на Аллах тръгнал първо по друг път, не към Бадр, а после завил и се отправил към целта.
Керванът се състоял от хиляда камили, натоварени със стока на стойност не по-малко от петдесет хиляди динара. Водел го Абу Суфян, с него имало само около четиридесет човека. Абу Суфян, изключително бдителен и предпазлив, питал всеки срещнат по пътя за действията на мюсюлманите. Най-накрая разбрал, че са излезли от Медина, а самият той все още се намирал далеч от Бадр. Опитал се да насочи кервана на запад и да мине по крайбрежието, като въобще изостави пътя през Бадр. Наел човек, който да извести по най-бързия начин на меканците, че мюсюлманите са излезли от Медина. Щом ги предупредили, курайшите бързо се подготвили да тръгнат. От всичките им големци останал само Абу Лахаб. Към тях се присъединили и родовете от племето курайш с изключение на рода Ади.
Войската стигнала селището ал-Джухфа, където ги застигнало писмо от Абу Суфян: съобщавал им, че се е спасил и ги молел да се върнат в Мекка. Меканците поискали да се върнат, но надменият и горд Абу Джахл отказал. По заповед на своя съюзник и вожд ал-Ахнас ибн Шарик ас-Сакафи се върнали само от рода Захра. Те наброявали триста човека, останалите били хиляда. Продължили, докато наближили ал-Адуа-л-кусуа. Намирали се извън Бадр, в обширна територия зад планините, заобикалящи Бадр.
Междувременно, докато пътувал, Пратеника на Аллах научил за действията на меканците. Посъветвал се с мюсюлманите: Абу Бакр изразил подкрепата си, същото сторил и Умар. След тях ал-Микдад заявил:
- Кълна се, о, Пратенико на Аллах, че няма да кажем онова, което са казали синовете Израилеви на Муса: “Вървете ти и твоят Господ, и се сражавайте! А ние ще седим ето тук”. (5:24). Не, ние ще се сражаваме от дясната ти страна, ще се сражаваме от лявата ти страна, пред теб и зад теб.
Тогава лицето на пратеника на Аллах се озарило – той се зарадвал на чутото.
После казал:
– Посъветвайте ме, мюсюлмани!
Изправил се Саад ибн Муаз, вождът на ансарите и казал:
– Като че ли се обръщаш към нас, Пратенико на Аллах. Затова кълнем се в Онзи, Който те изпрати с Истината, че ако ни покажеш морето и скочиш в него, и ние ще скочим с теб и никой от нас няма да се върне обратно. Утрешната среща с врага не ни е неприятна, защото ние сме непоколебими во̀йни и благонадеждни в боя. Дано Аллах ти покаже нашите дела, които да зарадват душата ти. Води ни към благодатта на Аллах. – И добавил: – Кълнем се в Онзи, Който те изпрати с Истината: ако ни беше накарал да стигнем до толкова далечно място като Барк ал–Гимад, пак щяхме да те последваме.
Пратеника на Аллах се зарадвал и казал:
– Вървете и се радвайте, защото Всевишния Аллах ми обеща [да победи] една от двете групи. Кълна се в Аллах, сега сякаш виждам гибелта [на врага].
След това ги повел към Бадр и стигнали там в същата нощ, когато пристигнали и езичниците. Установили се в местност, близо до ал–Адуа–д–дуния. Тогава ал–Хауббаб ибн ал–Мунзир посъветвал Мухаммед да се придвижат към кладенеца най–близо до врага и мюсюлманите да направят водоеми, в които да съберат вода за себе си, после да заровят кладенците, та врагът да остане без вода. Така и направили.
Мюсюлманите издигнали шатра, в която се настанил техният пълководец и оставили на стража при него младежи – ансари под командването на Саад ибн Муаз.
По–късно Пратеника на Аллах събрал войската си, обходил района на сражението и посочвайки с ръка казал:
- Утре, ако пожелае Аллах, тук ще е гибелта на еди кой си, а тук – на еди кой си.
Прекарал нощта в молитва, прислонен до ствола на едно дърво. В това време мюсюлманите си почивали изпълнени с увереност. И Аллах изпратил дъжд, както казал: Той ви покри с дрямка за успокоение от Него и ви изсипа вода от небето, за да ви пречисти с нея и да премахне от вас скверността на сатаната, и да укрепи сърцата ви, и да заякчи с това стъпките (8:11).
На сутринта, петък, седемнадесети рамадан, на втората година от хиджра, двете страни застанали една срещу друга. Пратеника на Аллах призовал:
– О, Аллах! Това са курайшите. Дошли са с техните измислици и самохвалство, за да Те отричат и наричат пратеника Ти лъжец. Нека бъде Твоята победа, която Ти ми обеща. О, Аллах, съкруши ги днес!
После подравнил редиците на мюсюлманите и им заповядал да не започват сражението, докато не получат неговата команда. Казал:
– Хвърляте се срещу тях, когато се доближат до вас; пестете стрелите и не вадете мечовете, докато съвсем не ви приближат.
И заедно с Абу Бакр Аллах да е доволен от него се оттеглил в шатрата. Започнал да се моли, да призовава и да възхвалява Преславния и Всевишен Аллах; дори извикал:
– О, Аллах! Ако днес този отряд бъде погубен, няма да остане никой, който да Ти се прекланя.
Така разпалено зовял Аллах, че наметалото паднало от плещите му. Абу Бакр, Всеправдивия, го наметнал с думите:
– Стига, Пратенико на Аллах, достатъчно много настоява пред Аллах.
А от езичниците пръв Абу Джахл поискал помощ:
– О, Аллах, отърви ни от онзи, който разруши кръвната връзка и ни донесе онова, което не познаваме! О, Аллах, дай днешната победа на онзи от нас, който Ти е по–мил и от когото Ти си по–доволен.

Единоборството и сражението

След това трима от най-добрите конници на езичниците: Утба и Шайба – синове на Рабиа, – и синът на Утба – ал-Уалид, пристъпили напред, за да влязат в двубой с мюсюлманите. Трима младежи от ансарите излезли срещу тях, но езичниците казали:
– Искаме хора от нашата кръв.
Тогава излезли Убайда ибн ал-Харис, Хамза и Али. Хамза убил Шайба. Али убил ал-Уалид. Убайда и Утба разменили тежки удари. После Али и Хамза нападнали Утба и го убили; вдигнали Убайда, чийто крак бил отрязан. Починал четири-пет дена по-късно в ас-Сафра, по обратния път към Медина.
Разгневени от този двубой и обезумели от гняв, езичниците като един се нахвърлили ожесточено върху редиците на мюсюлманите. А мюсюлманите удържали позициите си, отбранявали се и броели: „ Ахад! Ахад!“.( Единен Аллах)
Пратеника на Аллах зпаднал в унес. После вдигнал глава и казал:
– Абу Бакр, нося ти радостни вести. Ще видиш победата на Аллах. Това е Джибрил, хванал е кон за юздите и го води, а краищата им са покрити с прах.
През този ден Аллах изпратил на мюсюлманите подкрепа от хиляда ангела, които идвали един след друг.
След това Пратеника на Аллах тръгнал към воюващите, изричайки думите на Всевишния: Ще бъде разгромено множеството и ще обърне то гръб в бяг. (54:45). Взел шепа пръст и я хвърлил в лицата на езичниците с думите:
– Лицата ще се обезобразят.
В очите и носа на всеки езичник попаднала пръст. По този повод Всевишния Аллах казва: Не ти хвърли, когато хвърли, а Аллах хвърли (8:17).
Тогава Пратеника на Аллах заповядал на мюсюлманите да атакуват езичниците, като им извикал:
– Проявете сила!
И ги подтикнал към сражението. И мюсюлманите усърдно атакували. Ентусиазмът им растял, като виждали как Пратеника на Аллах се сражава най–отпред. Врязали се в редиците и започнали да ги посичат. Подкрепяли ги ангелите, които обезглавявали езичниците. И падали глави, без да знае кой ги удря; и паднали ръце на други, без да знаят кой ги отсича. Това продължило, докато поражението застигнало езичниците и те ударили на бяг. Мюсюлманите ги подгонили, убили част от тях, а друга – пленили.
Иблис присъствал в тази битка в образа на Сурака ибн Малик ибн Джаашам. Той подкрепял езичниците и ги подстрекавал да се сражават с мюсюлманите. Ала щом видял ангелите и какво правят, обърнал се, избягал и се хвърлил в Червено море.

Убийството на Абу Джахл

Абу Джахл се намирал сред отряд меканци, които размахвали около него мечове и копия като камшици. В редиците на мюсюлманите, близо до Абдуррахман ибн Ауф имало двамина младежи от ансарите. Единият се обърнал към него скришом от другаря си:
– Чичо, покажи ми Абу Джахл.
Абдуррахман го попитал:
– Какво ще направиш с него?
– Научих, че оскърбява Пратеника на Аллах, затова, кълна се в Онзи, в Чиито ръце е душата ми, че докато един от нас не бъде убит, няма да се оставя.
Другият също говорил в този дух. Когато редиците се разпръснали, Абдуррахман видял Абу Джахл да обикаля бойното поле и го посочил на двамата младежи. Те започнали да му нанасят удари с мечовете си и го убили. Единият го ударил по крака и кракът му паднал, както отхвръква костилка, когато я стиснеш; другият му нанесъл удари по тялото. Оставили го полужив. После и двамата отишли при Пратеника на Аллах и всеки твърдял, че именно той го е убил. А Пратеника на Аллах погледнал мечовете им и казал:
– И двамата сте го убили.
Двамата били Муаз и Муаууаз, синове на Афра. В това сражение Муаууаз загинал като шахид, а Муаз доживял до времето на халиф Усман. Пратеника на Аллах дал на Муаз трофеите, завзети от Абу Джахл.
Когато битката завършила, хората тръгнали да търсят Абу Джахл. Намерил го Абдуллах ибн Масуд. У него все още горяла искрица живот. Абдуллах го настъпил по врата, хванал го за брадата, разтърсил главата му и казал:
– О, враг на Аллах, видя ли как те опозори Аллах?
– С какво ме опозори? Та нали вие убихте просто един човек? Да беше ме убил друг. – После попитал: – Кому се усмихна днес съдбата?
Абдуллах отвърнал:
– На Аллах и Неговият Пратеник.
А Абу Джахл му казал:
– Трудно се покачи на гърдите ми, ей, овчарче!
Тогава Абдуллах му отрязал главата и я занесъл на Пратеника на Аллах който възкликнал:
– Аллах е най–велик! Слава на Аллах, Който изпълни обещаното, подкрепи Своя раб и Сам победи съюзените племена. Посочил към Абу Джахл и казал:
– Това е фараонът на този народ.

Денят на разграничението

Това било битка между неверието и вярата, в която човек се сражавал срещу собствения си чичо, баща, син, брат, вуйчо, срещу най-близките си. В тази битка Умар ибн ал-Хаттаб Аллах да е доволен от него убил вуйчо си ал-Ас ибн Хишам, Абу Бакр се изправил срещу сина си Абдуррахман. Мюсюлманите пленили ал-Аббас, чичото на Пратеника на Аллах. Така в тази битка била прекъсната близостта на родствената връзка. В тази битка Аллах издигнал словото на вярата над словото на неверието, разделил Истината от лъжата. Затова този ден се нарича “денят на разграничението”. Това е денят на битката при Бадр, седемнадесетият ден от месец рамадан.

Убитите от двете страни

В тази битка загинали четиринадесет мюсюлмани: шестима от мухаджирите и осем от ансарите. Погребали ги в Бадр и гробовете им се знаят и до днес.
От езичниците били убити седемдесет души, а други седемдесет – пленени. Повечето били знатни люде. Труповете на двадесет и четирима от знатните били хвърлени в един мръсен ров, в който изхвърлели мръсотията от Бадр.
Пратеника на Аллах останал в Бадр още три дни. Преди да тръгне, отишъл до кладенеца, погледнал вътре и започнал да вика имената им и имената на бащите им.
– Хей, ти, еди–кой–си, син на еди–кой–си! Не възжелавате ли сега, когато сте били, да сте повярвали в Аллах и Неговия Пратеник? Ние наистина получихме онова, което Аллах ни обеща. А вие, вие получихте ли каквото вашият Господ ви обеща?
Тогава Умар му казал:
– Пратенико на Аллах, не говори на тела, чиито души са ги напуснали.
А той му отвърнал:
– Чуват много по-добре от вас какво им казвам, но не отговарят.

Вестта за битката стига до Мекка и Медина

В Мекка достигнала вестта за поражението на езичниците. Аллах до там ги разгромил и опозорил, че те дори забранили да се оплакват убитите, за да не дават повод на мюсюлманите да злорадстват над тях. Ал-Асуад ибн ал-Мутталиб загубил в битката трима сина и искал да ги оплаче. Една нощ чул женски глас да оплаква и помислил, че забраната е отпаднала. Изпратил слугата си, който се върнал и му съобщил, че жената плаче заради някаква изгубена камила. Тогава ал-Асуад не се сдържал и извикал:

Плаче за изгубена камила?
И безсъница я била сломила?
Не за младата камила да ридае до забрава,
а за Бадр, че там помръква нащ’та слава.

И продължил да реди стихове, с които оплаквал синовете си.
А Пратеника на Аллах изпратил при мединците двамина вестоносци: Абдуллах ибн Рауаха в горната част на града и Зайд ибн ал-Хариса – в долната. Юдеите били разпространили лъжливи и тревожни слухове, но когато вестта за победата пристигнала, всички се зарадвали и градът се огласил от викове за прослава и превъзнасяне на Аллах. Водачите на мюсюлманите се запътили към Бадр, за да поздравят Пратеника на Аллах.

Пратеника на път към Медина

Пратеника, увенчан с победата на Аллах, тръгнал към Медина с трофеите (ганима) и военопленниците. Наближавайки ас-Сафра, било низпослано знамението за ганимата. За себе си взел една пета (хумс), а останалото разделил поравно между во̀йните. Когато влезли в ас-Сафра, заповядал да убият ан-Надр ибн ал-Харис и Али ибн Абу Талиб му отсякъл главата. При навлизането в местността Ирк ад-Дабия, заповядал да убият Укба ибн Абу Муайт. Убил го ансарът Асим ибн Сабит; но според някои бил убит от Али ибн Абу Талиб.
Водачите на мюсюлманите, излезли да го приветстват в ар-Рауха, го придружили до Медина. Той влязъл победоносно в града като безспорен победител, от когото се страхува всеки враг. След тази радостна вест мнозина приели исляма, а Абдуллах ибн Убай и приятелите му го сторили само привидно.

Проблемът с военопленниците

В Медина Пратеника на Аллах поискал съвет какво да правят с военопленниците. Според Абу Бакр трябвало да вземат откуп за тях, а според Умар – да бъдат убити. Пратеника на Аллах решил да поискат откуп. Откупът бил определен в зависимост от материалното положение на пленника- четири хиляди, три хиляди и хиляда дирхама. За тези, които можели да четат и пишат, откупът бил да обучат по десет младежи – мюсюлмани. За някои от военопленниците направили благодеяние и ги пуснали без откуп.
Дъщерята на Пратеника на Аллах Зайнаб изпратила като откуп за съпруга си Абу ал-Ас своята огърлица, принадлежала някога на майка й Хадиджа. Когато Пратеника на Аллах я видял, сърцето му се изпълнило с нежност и помолил своите сподвижници да пуснат мъжа ѝ без откуп. Така и направили, но го освободили при условие, че като се върне в Мекка, ще пусне Зайнаб да отиде в Медина. По-късно тя се преселила в Медина.

Смъртта на дъщерята на Пророка Рукийя и омъжването на дъщеря му Умм Кулсум за Усман

Рукийя, дъщерята на Пророка се разболяла още преди той да замине на поход за Бадр. Тя била съпруга на Усман ибн Аффан Аллах да е доволен от него и Пророка му наредил да остане и да се грижи за нея. Казал му, че ще спечели награда и дял от трофеите като на во̀йните при Бадр. При Рукийя останал и Усама ибн Зайд. Тя починала преди завръщането на баща си. По този повод Усама казал:
– Вестта за победата ни завари тъкмо, когато изравнявахме пръстта върху гроба на Рукийя, дъщерята на Пратеника на Аллах.
Като се върнал в Медина, Пратеника на Аллах оженил Усман ибн Аффан Аллах да е доволен от него за другата си дъщеря Умм Кулсум. Оттогава наричали Усман “Притежателя на двете светлини”. Умм Кулсум била негова жена до смъртта ѝ през месец шаабан в деветата година от хиджра. Погребана е в гробището ал-Бакиа в Медина.
********
Езичниците и техните съюзници приели много тежко подкрепата и победата, с които Аллах дарил мюсюлманите. Затова денонощно започнали да плетат интриги за да навредят и отмъстят на мюсюлманите. Но Аллах провалил всичките им планове и ги стоварил върху им.
Седмица след като мюсюлманите се върнали от похода към Бадр – през месец мухаррам на третата година от хиджра – родът Салим се събрали, за да нападнат Медина. Мюсюлманите обаче неочаквано ги нападнали по домовете им, взели плячка и живи и здрави се върнали в Медина. След това Умайр ибн Уахаб ал-Джумахи и Сафуан ибн Умайя замислили заговор за покушение срещу Пророка. За тази цел Умайр пристигнал в Медина, Пророка му съобщил какво се канил да стори и Умайр приел исляма.

Газауа срещу рода Кайнукаа

И юдеите от рода Кайнукаа проявили агресивност и злост. Пратеника на Аллах им дал някои наставления, а те му отвърнали:
– Слушай, Мухаммед! Не се самозалъгвай, само защото уби неколцина неопитни курайши, които не знаят що е сражение. Ако воюваш с нас, ще разбереш що за хора сме.
Пратеника на Аллах приел търпеливо думите им. Ала тяхната дързост нараствала и стигнала дотам, че на пазара на рода Кайнукаа те предизвикали свада, в която били убити един мюсюлманин и един юдей. Тогава Пророка наредил да ги обсадят. Било събота, през втората половина на месец шаууал, година втора от хиджра. След петнадесет дни – през месец зу-л-каада – те се предали. Изгонили ги в Азриат в аш-Шам, където не след дълго повечето от тях умрели.

Газауа “сууайк”

След битката при Бадр Абу Суфиян се зарекъл, че няма да измие мръсотията от себе си, докато не нападне Мухаммед. Начело на двеста конника той нападнал ал-Урайд – място близо до Медина, посекли палмовите насаждения, изгорили ги, убили двама мюсюлмани и избягали.
Щом Пратеника на Аллах научил за този набег, подгонил меканците, но те се изплъзнали. По време на бягството си се освобождавали от излишния багаж и изхвърлили много торби с продоволствие (сиуак) и други провизии. Мюсюлманите ги преследвали до Каркарат-ул-кудр, но те все пак избягали. Мюсюлманите взели чувалите “сиуак”. Затова нападението е известно като нападението “сиуак” или нападението Каркарат-ул-кудр.

Убийството на Кааб ибн ал-Ашраф

Кааб бил богат юдей, поет и един от най-яростните врагове на мюсюлманите. Той осмивал в стихове Пратеника на Аллах и неговите сподвижници; съчинявал непристойни поеми за жените им; възпявал враговете им и ги подстрекавал срещу тях. След битката при Бадр Кааб отишъл при курайшите и ги изкушавал да се вдигнат на война срещу мюсюлманите, като им редял стихове, в които казвал: “Вашият път е по-праведен от техния.” И не обръщал внимание на случката с рода Кайнукаа. Тогава Пратеника на Аллах се обърнал към своите хора и попитал:
– Кой ще се захване с Кааб ибн ал–Ашраф?
Желани изявили Мухаммед ибн Маслама, Убад ибн Бишр, Абу Наила, ал–Харис ибн Аус и Абу Абес ибн Джибр. За водач приели Мухаммед ибн Маслама. Той помолил Пророка за разрешение да каже нещо на Кааб.
Отишъл при него и му рекъл:
– Онзи човек – и посочил Пророка – иска от нас подаяние и по този начин ни затруднява.
Зарадван, Кааб възкликнал:
– Кълна се в Аллах, и на вас ще ви омръзне!
Мухаммед ибн Маслама му поискал на заем храна или фурми. Кааб се съгласил, но в замяна поискал оръжие.
После при него отишъл Абу Наила и провел същия разговор както Мухаммед ибн Маслама. Казал му:
– Някои мои приятели мислят като мен. Ще ти ги изпратя да им продадеш каквото искат.
Той отново приел.
В нощта на четиринадесетия ден на месец раби ал–аууал на третата година от хиджра те отишли при Кааб, като носили със себе си оръжието. Той живеел в добре укрепена къща заедно с жена си, за която се бил оженил наскоро. Извикали го. Понечил да стане и да слезе при тях, но жена му го попитала:
– Къде си тръгнал толкова късно? Предусещам, че ще има кръв.
Той обаче не обърнал внимание на думите ѝ. Когато слязъл и видял оръжието, не се усъмнил, защото такава била уговорката им.
Всички тръгнали да се разхождат. Абу Наила похвалил уханието на парфюма му и го попитал дали може да помирише главата му. Изпълнен с доволство и гордост, Кааб му позволил. Абу Наила го помирисал, потъркал главата му с ръка и подал ръката си на другите и те да я помиришат. След това друг поискал да помирише главата му и постъпил по същия начин. И третият постъпил така и когато Кааб за трети път навел глава, третият казал:
– Пред вас е врагът на Аллах, мечовете се кръстосват връз него без полза.
Тогава Ибн Маслама затиснал главата му и всички се нахвърлили отгоре му. Кааб надал ужасяващ вик и паднал убит. Осветили с огън крепостта, но мюсюлманите вече се били върнали невредими. Така бил потушен огънят на метежа, който тревожил мюсюлманите. За известно време юдейските змии се скрили обратно в дупките си.

Отрядът при ал-Карда

През месец джумада ал-ахира на третата година от хиджра курайшите изпратили керван в аш-Шам през Ирак. Щял да прекоси Наджд, за да не преминава край Медина. Водил го Сафуан ибн Умайя. Ала Пратеника на Аллах научил за това и изпратил Зайд ибн ал-Хариса начело на сто конника. Те нападнали кервана край оазиса ал-Карда в Наджд. Взели цялата стока, а всички мъже в кервана избягали. Предводителят на кервана Фурат ибн Хайян бил пленен и приел исляма. Стойността на придобитите трофеи възлизала на сто хиляди дирхама. За курайшите това бил най-болезният удар след битката при Бадр.

Из книгата "Светли страници от житието на Мухаммед с.а.с."