Провокациите на курайшите

Провокациите на курайшите

Сплетните на курайшите

Докато Пророка уреждал делата и организирал живота в в Медина с надеждата той и мюсюлманите да намерят тук сигурно място, където да проповядват своята религия, без да срещат съпротива и провокации, курайшите ги изненадали с интриги, целящи да ги унищожат.
Курайшите изпратили писмо до езичниците в Ясриб, в което ги подстрекавали да воюват с мюсюлманите и да ги изгонят от Медина. Заплашвали ги, че ще се бият с тях, ще ги убият и ще пленят жените им. В действителност езичниците в Ясриб възнамерявали да го направят, но Пратеника на Аллах отишъл при тях, увещавал ги, посъветвал ги и те се отказали да се бият с мюсюлманите и се разотишли.
Друг пример: Саад ибн Муаз Аллах да е доволен от него, старейшина на племето ал-аус, отишъл в Мекка за умра. Докато извършвал тауаф на Храма заедно с Абу Сафуан Умайя ибн Халаф, ги срещнал Абу Джахл. Познал Саад и го заплашил:
– Дошъл си на поклонение в Мекка като вярващ, а дадохте убежище на онези, дето се отказаха от вярата. Кълна се в Аллах, че ако не беше с Абу Сафуан, нямаше да се върнеш при хората си здрав и читав.
Така той заявил публично, че няма да пускат мюсюлманите в Свещената джамия и ще ги убиват, ако ги хванат в границите на курайшите.
Курайшите били свързани с юдеите в Ясриб, а юдеите – според думите на Иса (мир нему) в Евангелието – били змии и деца на змии. Те съживили старата омраза и ненавист между племената ал-аус и ал-хазрадж, настроили ги едно срещу друго и се опитали да всеят смут и тревога сред тях.
Така мюсюлманите в Медина били застрашени отвътре и отвън. Нещата стигнали дори до там, че сподвижниците Аллах да е доволен от тях на Мухаммед спели с оръжието си. Пазили Пратеника на Аллах, докато Всевишния низпослал знамението: Аллах ще те защити от хората. (5:67). Тогава Мухаммед казал:
– О, хора! Отдръпнете се от мен, защото Аллах ме пази!

Позволението за сражение

В тези опасни условия Всевишния Аллах низпослал знамение, в което позволявал сражение с курайшите. В последствие това позволение се променяло в зависимост от условията, за да стигне до етапа на необходимост и да се прехвърли от курайшите към други. Преди подробно да опишем тези етапи, накратко ще се спрем на събитията:
1. Езичниците курайши са воюващите, защото те са започнали враждата. Правото на мюсюлманите е да се сражават с тях и да конфискуват имуществото им. Това не се отнася за останалите езичници араби.
2. Позволено е сражение с арабите-езичници, които са сключили договори с курайшите и са в съюз с тях. В това число влизат и всички, които самостоятелно се противопоставят на мюсюлманите.
3. Позволено е сражение и с юдеи, изменили договора с мюсюлманите или подкрепящи езичниците.
4. Позволено е сражаение с враждебните към мюсюлманите хора на Писанието, каквито са християните, докато не ги покорят и те започнат да плащат джизйа.
5. Не е позволено сражение с приелите исляма, били те езичници, юдеи, християни или други. Защитени са животът и имуществото им, освен в случаите, предвидени в ислямското право.

“Сарийя” и газауат

От самото начало Пратеника на Аллах и мюсюлманите взели предпазни мерки, проявявали бдителност, стоели на стража и спели въоръжени. Когато Аллах им позволил да се сражават, Пратеника на Аллах започнал да организира военни мисии и патрули, начело на които поставял някой от своите сподвижници. Били наречени “сарийя”. Понякога сам ги оглавявал и тогава ги наричали газауат. Целта им била :
1. Да откриват движението на врага и да осигуряват безопасността на граничните области на Медина, та мюсюлманите да не бъдат атакувани неочаквано.
2. Да оказват натиск върху курайшите като възпрепятстват керваните им, за да усетят меканците опасността, надвиснала над тяхната търговия, пари и живот. Целта на мюсюлманите била курайшите да осъзнаят заблудата си, да сключат примирие с мюсюлманите и да ги оставят свободно да разпространяват исляма и да работят за него. В противен случай да ги принудят да изберат пътя на войната и сражението, за да загубят – първо – търговския си път, който минавал през покрайнините на Медина, и – второ – с позволението на Аллах и с Неговата закрила над мюсюлманите да бъдат възмездени за тяхната злина и враждебно отношение към тях. В думите на Преславния и Всевишен Аллах това се посочва многократно.
3. Да се сключат договори за съюзничество или за ненападение с други племена.
4. Да се оповести Посланието на Аллах и да да разпространи призивът на исляма, и на думи, и на дело.
Първият отряд, който Пратеника на Аллах изпратил, се наричал “Морски бряг”( Сиф ал- Бахр). Това станало през месец рамадан от първата година по хиджра. Командвал го чичо му Хамза ибн Абдулмуталлиб и наброявал тридесет души от мухаджирите. Тръгнали от Медина и се придвижвали, докато стигнали брега на Червено море от страна на долината на Айс. Там причакали керван на курайшите с триста човека, който идвал от аш-Шам; водел ги Абу Джахл. Двете страни се подредили, готови за сражение, но поради посредничество на Маджди ибн Амр ал-Джухани до сблъсък не се стигнало и двата отряда се оттеглили.
Тази “сарийя” е първото военно действие в историята на исляма. Мюсюлманското знаме е бяло. Това е първото издигнато знаме в историята на исляма. Носел го Абу Мурсад Киназ ибн Хасин ал-Ганауи.
Последвали и други мисии и походи на отряди. През месец шаууал Убайда ибн ал-Харис бил изпратен начело на шестдесет мухаджири в долината на Рабиг. Тук той срещнал Абу Суфян, който предвождал двеста души. Двете страни си разменили няколко стрели, без да се стига до сражение.
След това през месец зу-л-каада Саад ибн Абу Уаккас бил изпратен с двадесет мухаджири към ал-Харрар, близо до Рабиг, но не срещнали никого.
После, през месец сафар през втората година от хиджра, Пратеника на Аллах сам тръгнал към ал-Абуа или Уаддан начело на седемдесет мухаджири. Не срещнал обаче никого и сключил договор за сигурност и подкрепа с Амр ибн Махши ад-Дамари. Това бил първият поход, предвождан от Пратеника на Аллах.
През месец раби ал-аууал през втората година от хиджра той повел двеста мухаджири и стигнали до Бауат от страна на планината Радуа. Но и тук не срещнали никого.
През същия месец Карз ибн Джабир ал-Фихри нападнал пасищата на Медина и отвел известно количество добитък. Затова начело на седемдесет мухаджири Пророка тръгнал да го търси към Сафуан в района на Бадр. Карз обаче се измъкнал и успял да избяга. Това газуа станало известно като първото газуа при Бадр.
След това, през месец джумада ал-ула или джумада ал-ахир на втората година от хиджра, начело на сто и петдесет или двеста мухаджири Пратеника на Аллах тръгнал към местността Зул-Ушайра, за да нападне керван на курайшите, заминаващ за аш-Шам. Керванът обаче минал оттам няколко дена по-рано. Там бил сключен договор за ненападение с рода Мадладж.
През месец раджаб на втората година по хиджра Мухаммад изпратил Абдуллах ибн Джахш ал-Асади начело на дванадесет мухаджири в Нахла, по пътя между Мекка и ат-Таиф с цел да донесат новини за керван на курайшите. Те обаче го нападнали, убили един човек, пленили двама и ограбили кервана. Пратеника на Аллах се разгневил на тази постъпка, освободил двамата пленника и изплатил кръвнина за убития.
Това се случило в последния ден на месец раджаб и езичниците вдигнали голям шум, като обвинили мюсюлманите, че са нарушили неприкосновеността на месец „под възбрана“ Тогава Аллах низпослал знамение: Питат те за месеца под възбрана, за битка през него. Кажи: “Тежка битка е тогава, но възпирането от пътя на Аллах, неверието в Него и в Свещената джамия, и пропъждането на обитателите ѝ оттам е по-тежко пред Аллах, и да се заблуждава е по-тежко, отколкото да се убива.” (2:217).
През месец шаабан на втората година от хиджра Аллах променил посоката за молитва от Йерусалим към Кааба. Това било желанието и на Пратеника на Аллах, който го очаквал. По този начин се разкрили някои лъжци от лицемерите и юдеите, които само привидно били приели исляма. Те се оттеглили и редиците на мюсюлманите се очистили от тях.
Това са военните действия, които Пратеника на Аллах и мюсюлманите предприели, за да запазят сигурността на Медина и нейните области и да накарат курайшите да усетят какво страшно наказание ги очаква, ако не престанат да вършат зло. Ала те ставали все по-високомерни и надменни, затова срещнали възмездие за делата си в битката при Бадр, където наказанието било тяхното поражение.

Из книгата "Светли страници от житието на Мухаммед с.а.с."