Равносметката на 40 годишнината

Равносметката на 40 годишнината

Гордостта на Вселената, нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) призовава своите последователи с едно по-различно предупреждение: "Преди да бъдете подложени на изпит, сами си направете равносметката!" В сура "Ахкаф" се повелява следното:
"И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си. Носила го е майка му с усилие и го е родила с усилие. И бременността с него заедно с отбиването му е трийсет месеца. Когато достигне своята зрелост и достигне четирийсет години, той казва: "Аллах мой, отреди ми да Ти бъда признателен за дара, който си дарил на мен и на родителите ми и да върша праведни дела, които Ти одобряваш. И дай ми праведно потомство! Аз се покайвам пред Теб и само на Теб се отдавам. Естествено аз съм мюсюлманин". (46:15).
Измежду онези знамения, които предупреждават човека това знамение има своето специално място. Защото то ни учи на онези неща, които са необходими, за да можем да крачим със здрави крачки и във вярната посока. Това знамение напомня на четиридесетгодишните достигнали върха на своите сили и възможности, колко безпомощен е бил той в прегръдките на майка си.
Именно в тази възраст напомня на човека поради кои обстоятелства и при какви трудности се е появил на тоя свят. И той трябва да се моли за благополучието на родителите си, които са преодолели невероятни трудности, за да израсте.
Ако се обърнеш назад и погледнеш от къде си дошъл, ще осъзнаеш по-добре сегашното си състояние. Можеш с реалистичен подход да анализираш положението си. Да благодариш на тези, които са ти помогнали, да изразиш своята признателност на истинския притежател на благата (Аллах) от свое име и от името на родителите си.
Какво би си помислил човек ако претегли във везните на съвестта си онова, което е направил; говорил и видял за четиридесетте си години? Навярно би си казал: "Аз съм пътник, който вече четиридесет години пътува по пътя на изпитните. Пораснаха материалните ми възможности, разви се душевния ми мир. Сега съм в пророческата възраст, когато са получавали призвания от Аллах. Следователно трябва да направя равносметка на вчерашния и днешния си ден с оглед бъдещето си. Да направя равносметка на четиридесетте си години."
Сега си мисля: Човек, който е достигнал четиридесетгодишната си възраст, значи е видял и почувствал много от благата на този свят. Съответно са нараснали опита и разсъжденията му.
Той вече не е онзи буен неразсъдлив юноша отпреди двайсет години. Не е вече на двайсет, трийсет години, когато във всичко надделяват страстите.
Наистина четиридесетте години и във физическия смисъл на думата е възраст, в която в организма настъпват важни преломни моменти. Ето защо човек на тази възраст би трябвало вече да е премерил силите и възможностите си. За него вече е време да си даде сметка откъде идва и накъде отива...
Не е предоставена на волята на човека да определи кога и къде да се роди на този свят и кога да си отиде. За нас остава тайнствена загадка кога ще се постави точка на изпитанието, наречено живот. Следователно щом като на даден човек са му определени да доживее да четиридесет години, той би трябвало да се примоли на Аллах.
И ще трябва да благодари за дадените му блага и дарове и да приведе благодарността си от думи в дела. Отсега нататък той ще се заеме със старание да пренесе върху децата си онова, което е наследил от предците си. Ще се огледа наоколо.
Защото целите, които ще си постави трябва да се сверяват с Аллаховата воля, а смешките да се правят според това какво ще спечели в отвъдния свят. Защото съществува опасност страстите да се преобразуват и да получат друг вид и да продължават да примамват човека.
Милостивият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) известява, че "Онзи човек, добрините, на когото не надвишават злините му, все едно си е приготвил мястото в джехеннема". Това предупреждение на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем), който трепери над своите последователи, е многозначителен...
Животът е един вид търговия... Може да се каже, че дните минават в покупко-продажби. Когато купуваш на изплащане, признават ти се няколко месеца или години. А на нас Аллах ни е предоставил на разположение само един живот. Изминали са толкова години от живота ти. Това никак не е малко време. Ала не знаеш оттук нататък колко ти остава... Истина е, че ти вече си използвал една важна част от жизнения си път.
Прегледите, които си направил на жизнения си път по различни поводи са били само подготовка за големия изпит!
Джафер Дурмуш

Източник