Ехл-и Бейт – членове на благословеното семейство

Ехл-и Бейт – членове на благословеното семейство

Това са членове на семейството на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Един род, който се е изградил на базата на образцово пророческо поведение, на науката, просветата и добродетелите. "Семейството на Мухаммед" (салляллаху алейхи уе селлем)
Под "ехл-и бейт", сиреч благословеното семейство преди всичко трябва да разбираме членовете на семейството на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). В този смисъл в него се включват нашият Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем) и семейството му, Хазрети Али, Джафер, Акил, Аббас и семействата им. Щом като е дълг на всички мюсюлмани да приветстват Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем), то по същия начин трябва да се приветстват и се изразява нашето уважение и обич към членовете на неговото семейство.
Защото няма нищо по-естествено от това в резултат на любовта, която изпитва към някого човек да обикне и всички и всичко, което има отношение към него. Това може да са хора или предмети: постъпки или навици или география например. Да речем, че обичате много даден човек. Когато у друг човек забележите навиците, постъпките и движенията му, вие веднага се сещате за любимия си човек. Затова и този човек включвате в кръга на любимите от вас хора. Естествено този резултат се изявява в различна степен в зависимост от степента на обичта ни. Когато обичта ни, а в най-висша степен, тогава могат да ни въздействат дори сядането и ставането му, облеклото и всякакви други особености.
Зейд бин Еркам – радиаллаху анху – разказва следното: "Веднъж Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) се изправи на крак в местността Гадир Хум, който се намира между Мекка и Медина, и произнесе слово. След като благодари на Аллах, той повели следното:
- "О, хора! И аз съм човек като вас. Скоро и при мен ще дойде пратеника на моя Господар и аз ще си тръгна като всеки, последвайки неговата покана. На вас ще оставя две важни неща: Едното е Книгата на Аллах – Корана, който осветява и води човека по праведния път. Хванете се здраво за нея!"
И след капо говори още някои неща и даде препоръки относно привързаността ни към Корана, той продължи със следните слова:
- "Оставям ви и моето семейство. Под страх от Аллах уважавайте семейството ми!.."
Тогава присъстващите се обърнаха към Зейд (радиаллаху анху):
- А кои хора влизат в числото на семейството на Хазрети Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)? Не се ли включват и съпругите му в това число?
- Да, включват се и съпругите му в това число. Но в числото на истинските членове на семейството влизат онези, на които не им е позволено да приемат садака (милостиня, а именно: семействата на Али, Акил, Джафер и Аббас.)" (Муслим).

"Селман също е от нас"
Тук става въпрос и за духовна принадлежност към семейството на Пейгамбера ни. Но тъй като Селман Фариси (радиаллаху анху) притежаваше такава прекрасна мюсюлманска личност, че хората от енсара и мухаджирите говореха за него следното:
- Селман е от нас! И не можеха да си го поделят. Тогава нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) заяви:
- Да, Селман също е от нас. Той принадлежи на ехл-и бейта (Ибни Хишам).
Това означава, че най-важното условие за принадлежност към семейство е "таква" – набожността. Значи освен привидна, външна принадлежност към благословеното семейство, има и духовна принадлежност. А това е най-славното нещо за вярващите сърца. В този смисъл много добър пример е положението на Муаз бин Джебел (радиаллаху анху), който се отличаваше сред асхаба – приближените на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) ни със своята религиозност и добродетелност.
Когато Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем) го изпращаше за посланик в Йемен, отиде с него чак до покрайнините на Медина. Хазрети Муаз беше качен на камила, а Пейгамберът ни вървеше пеша. След като му даде някои напътствия, той му рече:
- О, Муаз! Може повече да не се видим! Надявам се обаче да се отбиваш в месджида и гроба ми!
При тези негови думи очите на Муаз се насълзиха. Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) продължи:
- Недей да плачеш, Муаз! – рече той и като обърна поглед към Медина продължи:
- Смятам, че най-близки до мен са хората, които където и да са, когато и да са, си остават набожни, вярващи в Аллах.
И така, като казва "Несъмнено, моите приятели са благочестивите набожници", нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е изтъквал, че най-важното условие за близостта до него е набожността както е и при Аллах. Тирмизи подчертава, че приятелите на Аллах, които винаги споменават Неговото име, се причисляват към благословеното семейство, но това не е някаква близост по родство, а изразява само сърдечна и духовна близост.
Защото Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) е изпратен да внедри в душите на хората вярата в Аллах".
Следователно, както повелява свещеният хадис: "Човекът е вредом с любимия си", за да бъдеш близо до нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), да влезеш в обкръжението на неговите приятели и да бъдеш причислен към неговото семейство, преди всичко трябва сърцата ни да бъдат изпълнени със страх и любов към Аллах, т.е. сърцата ни да са заети с любов към Аллах и Неговия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем). Своята най-ярка изява то намира в нашите ибадети и постъпки.

Възпитанието в благословеното семейство
Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) желаеше членовете на семейството му, върху които той трепереше да заживеят живот на вярващи, които да послужат за пример на човечеството. Той поощряваше и подтикваше членовете на своето семейство към скромност, простота и красота и във вечна привързаност към вярата, което би гарантирало те да живеят с чест и достойнство на този и на отвъдния свят. Той им повеляваше, че "Истинският живот е животът в Отвъдния свят". И дори в позволените моменти, предвид опасността, че могат да се увлекат по насладите на живота, той ги насочваше към повече благочестие и набожност.
Гордостта на Вселената, нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), изпитваше особена обич към дъщеря си Фатима (радиаллаху анха). И може да се каже, че нито една дъщеря не е обичала така баща си и нито един баща не е обичал така дъщеря си както нашият Пейгамбер. Затова добре би било във всяко семейство да има по една Фатима (салляллаху алейхи уе селлем), която би приближила до нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) останалите членове на семейството и би била извор на благодат и благочестие.
Хазрети Фатима (радиаллаху анха) беше слаба и нежна жена. А домашните й задължения бяха доста изморителни. Тя палеше огнището, готвеше. Понякога, докато духаше огъня изскачаха искри, които изгаряха като петна дрехите й. Когато станеше да измете дома, потъваше в прахоляк. Ръцете й отмаляваха докато въртеше камъка на ръчната мелница, раменете й се скапваха от носене на вода.
По едно време доведоха военнопленници. Хазрети Фатима (радиаллаху анха) помоли баща си да й даде някой помощник от тях. Но Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) отново насочи най-любимото си същество на тоя свят дъщеря си към вечното щастие като й каза:
- О, Фатима! Имай страх от Аллах! Изпълнявай повелите Му! Върши си семейните задължения! Всяка вечер като си легнеш кажи по трийсет и три пъти "Субханеллах", по толкова "Елхамдулиллях" и трийсет и три пъти "Аллаху екбер!" Всичко това прави сто. Това за тебе е по-добре отколкото някой слуга помощник!
Хз. Фатима (радиаллаху анха) с покорство прие думите му.
Ето ти още един пример, който показва как нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) възпитаваше и подготвяше членовете на своето семейство за живот в отвъдния свят: В един айет на сура "Ахзаб" се повелява следното:
"О, жени на Пророка! Вие не сте като никоя друга от жените. Ако сте богобоязливи, не говорете с нежност, та да не закопнее онзи, в чието сърце има болест. И говорете както подобава. И стойте в домовете и не се показвайте, както се показваха жените по времето на невежеството и изпълнявайте молитвата и давайте милостинята зекят и се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник! Аллах иска да отмахне от вас всяка нечистота, о, хора от дома (на Пророка) и напълно да ви пречисти!" (Ахзаб, 33-3).
Осман Нури Топбаш

Източник