Гаргата и орехът
- Ружди я тезелден стъкми кюмбето
и яптърдисай две татлъ-каавета,
каавето е севап подир аптес!
Ама да бъдат тежки, каймаклии,
като за хорра стари мераклии...
Ами какво чух аз затебе днес?
Такава реч Кючюк Хасан подхвана,
щом влязохме в кафето двама
и с темаанета дадохме селям...
- Ти щял да си напуснеш занаята,
да се вредиш в меджлиса, в общината,
давии хорски да оправяш там!
- Ружди саалам си помисли: мезлича
дали на твоя къяфет прилича?
Инсана да оправяш е беда!
Дип ако ти е пламнала главата
иди да я такдисаш на чешмата!
Кендине гел! На себе си ела!
- Веднъж султана - кой е бил не зная –
повикал садразама в сарая,
завел го баш до пенджерата сам
и казал: - Туй е гдето ти говорих:
виж гаргата на оня кичест орех
и разтълкувай ми що прави там!
Погледнали биркач дакика двама,
султана и до него садразама,
какво се еглендисва тази гад...
- Пдишахъм, - тогаз рекъл везира –
таз тайна много лесно се разбира,
ще ти я разтълкувам о сахат!
Таз гарга скърши орех чак от горе
и на земята като го събори
при него литне чабуджак:
разтвори гага да го глътне мери,
па седне върху него притрепери,
остави го и хвръкне горе пак.
Събаря друг, със гагата опитва,
след туй с крака назади го подритва
възседне го като биниджи коню
и като калайджия повърти сею
докато и от него вазгечтиса
и хвръкне пак към друг увиснал клон.
- Падишахъм, таз малка животина
е умна колкото мъже петима,
Аллах и дал зеде-зеде фикир
тя мери ореха отпред с гага
но мери и отзад дали приляга –
зер да го глътне - ами по-подир?
И ти Ружди не ставай аджамия:
роден си гюч беля за каведжия –
не гълтай едър орех , кафадар!
Кючюк Хасан погледна дяволито оджака
дето смъркаше Руждито, и весело заключи
- окадар!
Димитър Подвързвачов