Лев Толстой

Лев Толстой: „Моля, смятайте ме за мюсюлманин...“

Лев Толстой е гениален руски писател и мислител, който има огромен принос в руската литература и история. Толстой повече е известен като писател. По-малко са известни философските му възгледи и трактати, в които е изложил своята представа за Бога и духа, за познанието и любовта, за смисъла на живота и т.н.
Мъчителните му търсения относно смисъла на живота, за нравствения идеал, скритите и общите закономерности на битието, духовния и социалния му критицизъм преминават като червена нишка през цялото му творчество. След 1870 година расте вниманието му към темата за смъртта, покаянието и нравственото възраждане. Неговите изцяло нетрадиционни мисли в повечето случаи са останали неразбрани за тогавашното руско общество.
Затова Толстой бива отлъчен от църквата и анатемосан. Другарите и приятелите му се отказали от него. През 1910 г. на 31-годишна възраст Лев Толстой напуска дома си и на път за България умира в село Астапово.
Защо краят на жизнения път на този велик писател и мислител се оказал толкова печален и накъде той тръгнал, след като напуска дома си? Може би няколкото писма на великия писател хвърлят повече светлина върху тези въпроси.
Ето какво пише в тях той за църквата: „Светът е направил всичко, което пожелал като предоставил на църквата възможност да даде свое обяснение за смисъла на живота. Ала светът е създал свой, противно на християнството учение живот, докато църквата е измислила иносказанието, от което следва, че хората като живеят против законите на Христос, живеят съгласно с тях. И нещата свършват с това, че светът е започнал да живее един живот, който е станал по-лош от този на езичниците, а църквата се заела не само да оправдава този живот, а да утвърждава, че в това именно се състои христовото учение.“ Ясна поляна, март 1909 г.
Рускинята Ев. Векилова, която се била омъжила за мюсюлманин, написала писмо до Толстой, в което разказвала, че синовете й желаели да приемат исляма и молела да я посъветва как да постъпи. Ето какво й отговорил писателят:
"Що се отнася до предпочитанието на мюсюлманството пред православието..., аз мога само с цялата си душа да ви съчувствам за един такъв преход. Колкото и странно да звучи, за мен, който поставя по-високо християнските идеали и християнското учение в техния истински смисъл, не може да има никакво съмнение, че по външните си изяви мюсюлманството стои несравнимо по-високо от църковното православие. Така че ако на човека му се предоставят само два избора: да се придържа към църковното православие или мюсюлманството, то за никой разумен човек не може да има съмнение в избора и всеки ще предпочете мюсюлманството, което признава догмата за единния Бог и Неговия пророк, вместо тези сложни и непонятни в богословието неща като Троицата, изкуплението, тайнствата, светците и техните изображения и сложните богослужения...“
Ясна поляна. 15 март 1909 г.
Ще приведем още едно писмо на писателя, което още по-добре разкрива мирогледа му, оформил се след мъчителни търсения:
„Аз много бих се зарадвал ако вие споделяте моята вяра. Вникнете малко в моя живот: Аз нямам никакъв успех в живота. Богатства, почести и слава аз нямам. Моите приятели, дори семейните, се отвърнаха от мен.
Тези, които се имат за либерали и естети, ме смятат за побъркан и слабоумен като Гогол, а другите, революционерите и радикалите ме смятат за мистик и дърдорко; управниците ме имат за зловреден революционер, а православните ме смятат за сатана...
Признавам, че всичко това много ме гнети... И затова, моля ви, приемете ме като добър мюсюлманин. Тогава всичко ще бъде прекрасно...“
Преди 105 години класикът на руската и световната литература Лев Толстой е бил отлъчен от православната църква. Изглежда малко странно да се “отпразнува" подобна годишнина. Все пак на гроба на писателя в родния му чифлик в Ясна поляна се състояла безпрецедентна среща на представители на Руската православна църква и литературните историци и писатели, прозвучали призиви да бъде върнат Толстой в църквата и да се издигне кръст над гроба му. Нещо повече, литературният критик Валентин Курбатов съобщил, че този кръст ще израсне само над гроба му. “И ние ще разберем, че това не е просто кръст, а е Дървото на живота" рекъл той.
Не мислете, че това е била някаква комедия. Най-сериозни хора, по съвсем сериозен начин сега са загрижени да “примирят” великия боготърсач с православието. Нека и ние, мюсюлманите, които също така се стремим да съвместим в сърцата си “Толстой и исляма”, да зададем въпроса доколко това ще бъде честно по отношение на ценностите на вярата и лично на волята на Лев Николаевич, бившия, така да се каже никак неравнодушния към ислямската религия човек?
Събитието, което е било събрало толкова много хора на конференцията в Ясна поляна е било по повод отлъчването на Толстой. На 20 февруари 1901 г. в страниците на в. „Църковни ведомости“ е било поместено решението на Синода за анатема (на гръцки „отделяне, отлъчване“) на Толстой от Църквата. След този акт руснаците буквално са били разделени на два лагера - за и против това, тъй като писателят е бил любимец на всеки човек от петербургския елит до последните селяни в най-дълбоката руска провинция. Кой не е знаел, кой не бил чел тогава Толстой?
Неговото влияние върху съвременниците му е било безпрецедентно. Мнозина от хората се вслушвали в неговия глас като най-висша съвест. И независимо от потресаващата и поразителната за цяла Русия „културна революция“, (от Ленин и Троцки до Швидко!) той продължава да учи и да остава за милионите хора неизменен събеседник и съветник.
Физически Лев Толстой умира през 1910 година, но не и духовно. Затова са толкова актуални опитите да „привлекат“ към един или друг идеологически лагер. Както е известно, дори Ленин посегна на цялото наследство на Толстой, за да го тикне в рамките на „огледалото на руската революция”
И ето през пролетта на 2006 г. в Ясна поляна пристигат новите, интерпретатори на Толстоевото творчество с намерението да префокусират съдбата на писателя този път в „огледалото на руското православие“. Не вярвате ли? Ето какво четем в страниците на в. „Росийская газета" от 3 март 2006 г. в интервюто на Павел Басински:
„Срещата беше, меко казано, гореща. Лев Толстой е бил отлъчен от църквата през 1901 г., преди повече от сто години, но досега този проблем на мнозина не даваше покой. Както и гробът на Лев Толстой в Ясна поляна, може би най-странният гроб в света. На него няма нито кръст, нито пък някоя плоча. Стои само гробната могила в гората, която винаги е покрита със свежа трева. На въпроса: „Кой е по-виновен в разкола между Толстой и Църквата. Толстой или Църквата“ литературният критик и историк Валентин Курбатов не отговаря директно, но ярко описва как в бъдеще на гроба на писателя от кръста ще израсне Дървото на живота и произнася следните заклинания: „Ще ни се наложи да станем християни. Иначе нас просто няма да ни има или ние ще станем второстепенен народ, което вече почти се случва. И никакъв нефт, никакъв газ няма да ни спасят. Ще се наложи да повярваме в Евангелието, тази буквална истина... Ще дойде нова годишнина на Толстой, нови писателски среши и отново ще бъде зададен въпроса: „Защо на гроба на Лев Николаевич няма кръст?“
Писателят Алексей Варламов не е бил толкова романтичен, но все пак разсъждавал в руслото на проблематиката: „Трябва да бъдем честни. Толстой сам се поставил извън църквата и това той не криел. За какво сега трябва да се разкайва църквата? - „Това е негов прижизнен проблем. Защо сега, след години така много ни вълнува проблема за отлъчването на Толстой от църквата? - Защото се мъчим да разберем какво се е случило с нас. Конфликтът между Толстой и църквата е една от болезнените точки на XX век.” “Грешка ли е било отлъчването на Толстой от църквата? - Не се наемам да съдя. Аз мисля, че това е била безизходна ситуация. Синодът не можел да постъпи иначе. Защо? Малко ли хора неверници е имало? Даже сред самите писатели като Тургенев, Чехов, Горки... Но никой друг не отлъчили. С такъв авторитет какъвто е имал Толстой, това вече не е било неверие. Това е бил духовен бунт”.
А как се изказали представителите на Руската православна църква? Свещеникът Георгий, проректор на православния Свети Тихоновски хуманитарен университет, заявил: „Фактически преди сто години църквата засвидетелствала този очевиден факт, че Толстой сам се отказал от църквата. Тя трябвало да го направи и го направила всенародно. В такива ситуации тя не може да мълчи. И много е характерно, че в отговор на Синода Толстой е повторил всичките си аргументи, отправени срещу Руската православна църква. По такъв начин той сам е засвидетелствал, че неговото отлъчване е било ответна крачка. При такава ситуация всякакви разговори за преразглеждане на този акт ми се струват несериозни. Но трябва да се разбере защо толкова много руски хора са изразили симпатии към Толстой след неговото отлъчване, т.е. че са поддържали него, а не църквата. От тази гледна точка отлъчването на Толстой е много важен знаков момент в руската история. Реакцията при неговото отлъчване показва, че значителна част от руската интелигенция се била отдалечила от църквата и християнството. И от тази гледна точка значението на една такава конференция като нашата може да бъде много голяма, тъй като сега стават изключително актуални проблемите, които тя засяга, а именно: Възвръщането на руската интелигенция и целия руски народ в лоното на църквата както и проблема за свободата на съвестта, възпитанието на децата и младежта и много много още други“.
Свещеник Георгий е прав като се учудва на удивлението на онези, които искат сега да „примирят“ или даже да върнат един на друг Толстой и църквата. Самата постановка на въпроса по такъв начин логически е абсурдна, нещо повече, безнравствено, понеже волята на писателя по отношение на църквата, нейните обряди и учение са съвършено ясни. Толстой е човек, който дълбоко е почитал Твореца и вярата му е била несъвместима с постулатите на православието. Това е азбучна истина и в края на краищата не е интересно да се обсъжда. Въпросът е друг: Сега Руската православна църква и нейните идеолози са поставени в постатеистически духовен вакуум: Сега е дошло време “да си възвърнат Русия, която са изгубили”. Актуален е въпроса да възвърнат руската интелигенция и целия руски народ в лоното на църквата. Не е трудно обаче да се досетим как би отреагирал на такова едно заявление Лев Николаевич!
Няма съмнение, че той би се ядосал много на такова нещо, защото колко много сили той е отдал именно за преодоляването на това „православие“ в нрава на тогавашна Русия! Казано накратко, идеалът на Евангелието в неговото осмисляне изобщо не съвпадал с това, което правели „църковните служители“ от името на Иса (алейхис селям). Той наистина предчувствал краха на руския режим и старото руско общество като антидуховно, несправедливо, лъжливо имитиращо великото учение на Иса (алейхис селям).
И наистина, всички ние, а не само свещеник Георгий, искаме да знаем „защо толкова много хора в Русия са изразили симпатиите си към Толстой след неговото отлъчване, т.е. поддържали него, а не църквата? Очевидно поддържали го не лумпени, не атеисти- терористи от „Народна воля“ и есеро-болшевишката група, а искрено търсещите истината вярващи, които четели и обичали Библията и нейните пророци.
Нужно е особено усилие, за да се изясни кой и поради какви причини поддържал Толстой. Едната поддържаща група е ясна - това са мюсюлманите в Русия. Защо татарите и башкирите, кавказците и тюрките, народите на Средна Азия, някогашните поданици на огромната Руска империя изведнъж чули нещо близко и разбираемо в търсенията на Толстой? Защо започнали масово да превеждат неговите книги и статии на езиците на ислямските народи? При това в условията на тогавашна духовна несвобода и монопола на църквата по въпросите на вярата русите започнали да избират исляма?
Нека да поставим въпроса малко по-различно: Не е ли било отдръпването на Толстой от православната църква крачка към исляма? Прави впечатление, че в наши дни битуват две крайности: В много ислямски сайтове се цитира фразата на великия руски писател: “Моля да ме смятате за мюсюлманин” и го причисляват към правоверните, а по сайтовете на литературните издания и музеи за това нещо изобщо не се говори, като че ли Толстой изобщо не е забелязвал исляма! По този въпрос мълчат и училищните и университетски учебници.
И все пак в съвременните мюсюлмански среди битува и се шири въпроса: Може ли Толстой да бъде отнесен към мюсюлманите или не? Какъв е бил окончателният духовен избор на гения на руската и световната литература?
На първо място трябва да се уточним: Имал ли Толстой пресечни точки с исляма и какво той е знаел за него? Оказва се, че той е имал лични контакти с мюсюлмани и познавал исляма. Когато е бил на 13 години, семейството му се преместило да живее в Казан, където по-рано дядо му Иля Андреевич е бил губернатор от 1815 до 1820 г. През 1844 г. Толстой постъпил в специалността източни езици на Казанския университет. Макар и малко, тук той е изучавал арабски и тюркски езици под ръководството на крупния учен Мирза Казимбек (1802-1670), един от основателите на руското изтокознание.
През 1651 г. по-големият му брат Николай го убедил да отидат в Кавказ, където почти три години Толстой е живял в казашко селце на брега на река Терек; посещавал е Кизлер, Тифлис, Владикавказ, участвал е във военни действия. Плод на тези негови преживявания са книгите му “Казаци”, разказите “Набег”, а така също повестта “Хаджи Мурад”.
По време на Кримската война Толстой написва “Севастоподски разкази”. Тук той опознава не само героиката и трагизма на войната, но и нравите на кримските татари, коренното ислямско население на полуострова.
По-късно той кореспондирал с мюфтията на Египет Мухаммед Абдух, известен мюсюлмански деятел на реформаторското крило. Кореспондирал се лично с много татари, сред които традиционалисти и обновители.
С една дума Толстой, без да има ислямско образование и без да е ислямски учен притежавал знания и опит, неща уникални за един човек от висшето общество на тогавашна евроцентрична Русия.
И така на 6 (19) ноември 1910 г. Толстой произнесъл последните си думи като се обърнал към насъбралите се край смъртния му одър близки: „...Пропада народът освен Лев Толстой, а вие сте се вторачили в Лева... Истинските мужици не умират така...“ И вече в полуунес добавил: „Обичам истината...“ Това е бита потресаваща сцена с удивителни слова! И ние не ще търсим на въпроса: „С какво вероубеждение пресякъл Лев Нкколаевич нотата черта?“ Единственото нещо, което определено можем да кажем е, че той е разбирал и дълбоко ценял исляма и ни оставил художествени образци на мюсюлмани, особено кавказци, а и дълбоко вълнуващи мисли за исляма.
Ислям-Ру

Източник