Пътеводител
Приятелю, погледни слънцето, погледни земята, погледни водата, погледни облаците; но не поглеждай назад... Не е важно нито кой те следва, нито кой не те следва... Не забравяй, пътникът и пътят могат да се променят, но целта си остава. Не откривай пътя чрез пътника. Погледни пътя и познай пътника, според пътя оцени и пътника. Страшно е не когато пътят няма пътници, истинската опасност е в това пътникът да няма път, да е объркан и да се скита без цел...
Онези, които твърдят, че „най-правият път е най-гладкият път", лъжат. Те са същите заблудени индивиди, които търсят под светлината на уличната лампа онова, което са загубили в мрака на собствената си къща. Не ги слушай...
Тръните, които се забиват в краката ти, са предвестници на търсената от теб роза. Онези, които казват, че трябва да изтърпиш тръните, се преструват на влюбени. Истинските влюбени обичат и тръните на розата.
Приятелю, пътищата са, за да вървим по тях. Но не забравяй и следната истина: само с вървене не се стига, но са достигнали онези, които са вървели. Крачейки по пътя, ще видиш такива, които са стъпили на пътя, но не крачат, седнали и препъват, пречат на останалите; правят си удоволствието с помощта на метафизичен опиум; ограждат пътя с телени огради и го превръщат в затвор, в който обикалят безцелно; хукват като при бягане на 100 м. и лягат на петдесетия метър; виждат, че пътят е дълъг и труден и започват да залагат и играят, отказвайки се да вървят; документират единствения трън, забил се в крака им и цял живот го тикат в носа на всички; ядосани на сбъркани пътни табел, предават целия път.
Не обръщай внимание. Върви. Не окачвай друг талисман на гърдите си освен собственото си сърце. Нека откровението бъде твоя карта, Пророкът – пътеводител, умът – компас, вярата – капитал, трудът – храна, любовта – гориво, моралът – характер, скромността – украшение, състраданието – добродетел, честта и достойнството – твоя същност. Правилният път не е пътят, по който вървят повечето хора, а оня, по който крачат мислещите със собствения си ум.
По пътя си почивай само на спирки, белязани с покаяние. Не забравяй, че покаянието е самокритика. Който осъжда себе си, не бива съден от другите. Най-важното, за да не съжаляваш, е да внимаваш при всяка почивка да си на пътя, а не извън него, да следиш дали води към целта, посоката по която вървиш или не. Определянето на посоката може да се налага често. Сърцето ти е най-сигурното място, където можеш да скриеш картата. И още нещо. Дръж компаса далеч от фалшиви магнетични места и съблазнителни неща. Ще изместят стрелката, без да си разбрал.
Най-важното условие за безопасността по пътя е съзнанието. Трябва да стоиш далеч от всякакви упойващи средства, които ще променят съзнанието ти. Трябва добре да прецениш вредното влияние на хобитата, фобиите, страховете си върху съзнанието ти. Трябва да си напълно наясно, че ако се страхуваш от това или от онова, то ще ти се случи.
Най-големият капан, в който можеш да паднеш по пътя си, е капанът на излишните ти страхове, т.е. капанът, заложен за теб от собствената ти същност.
Приятно пътуване, приятелю.
Портал 
