Правила отнасящи се до болния
Болният е длъжен с доволство да се отнася към предопределението на Аллах, той трябва да проявява търпение по отношение на своята съдба, не трябва да губи надежда към своя Повелител. Това ще е добро за него. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Удивително е положението на правоверния! Всичко, което се случва с него е добро. Това не е дадено на никой, освен на правоверния. Ако го постигне радост, той благодари и това става добро за него. И дори ако го постигне вреда, той търпи, и това става добро за него.” И е казал още салляллаху алейхи ве селлем: “Когато някой от вас умира, нека мисли само хубаво за Всевишният Аллах.” /Тези два хадиса са сведени от Муслим, ал-Бейхаки и Ахмед./
Болният е длъжен да се намира между страха и надеждата за опрощение. Трябва да се страхува от наказанието на Аллах за своите грехове, и да търси милост [и опрощение] от своя Повелител. В хадис от Анас се предава: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, влязъл при един младеж, когато той бил на смъртно легло и го попитал: “Как се чувстваш?” Младежът отговорил: “Кълна се в Аллах! О, Пратенико на Аллах, наистина аз се надявам на милост от Аллах! И наистина, страхувам се от греховете си. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Ако при подобно състояние в сърцето на раба се съберат тези две чувства, то Аллах непременно му дарява онова, на което той се е надявал и го защитава от онова, от което се опасява”. /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи с надежден иснад, както и от Ибн Маджа и Абдуллах Ибн Ахмед в “Заваид аз-зухд” стр.24/25 и от Абу ад-Дунйа, както и в “ат-Таргиб 4/141./
Независимо от тежестта на болестта, болният не бива да желае смъртта си. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Нека никой от вас при каквито и да са обстоятелства не си пожелава смърт, заради постигналото го нещастие, а ако това стане неизбежно за [човека] то той да каже:“О, Аллах! Остави ме жив, докато живота ми бъде добро за мен, и ми отреди да умра, ако смъртта е по-добра за мен!” /Аллахумме, ахййи-ни ма кянати-ль-хаййату хайран ли, ва таваффа-ни иза кянати-ль-вафату хайран ли/.
noorbg