Светене без огън

СВЕТЕНЕ БЕЗ ОГЪН

Аллах е Светлината на небесата и на земята. Сиянието Му е като ниша, в която има светилник. Светилникът е в стъкло. Стъклото е сякаш блестяща звезда. Разпалена е от [маслото на] благословено маслиново дърво, нито източно, нито западно. Едва докоснато от огъня, маслото му озарява. Светлина върху светлина. Аллах напътва към Своята светлина когото пожелае и дава Аллах примерите за хората Аллах всяко нещо знае. (Сура Нур, 35)

В този айят от сура Нур се споменава за някакво тяло, което отделя светлина. Това светлинно тяло пък е оприличено на звезда. Това, че горивото на споменатото в айята отделящо светлина тяло не принадлежи нито на изтока, нито на запада, може да бъде знак, че това тяло не се намира във физическото измерение. Ако се приеме, че източникът на горивото е в измерението на енергията, то описаното в айята гориво е много вероятно да показва електрическата енергия, а тялото, което отделя светлина – електрическата крушка.

Крушката отговаря напълно на описанието направено в айята. Тя е тяло, състоящо се от стъклен балон, свети като звезда и отделя светлина. Крушката не се пали с газ както кандилниците, газовите лампи и подобни на тях, а и, както е описано в айята, свети, без да има огън.

В резултат на вибрацията между атомите на устойчивата на топлина волфрамова жичка, която се намира в крушката, се образува загряване, надминаващо 2,0000С. Тази разтопяваща другите метали топлина е толкова голяма, че причинява появяването на видима с просто око светлина. Но въпреки тази висока температура, тъй като в крушката няма кислород, то тя може да осъществи светене, което отговаря на описанията от айята. Също така намиращата се в средата на крушката светеща жичка отдалеч много прилича на бляскава звезда.

Ако вземем предвид, че електричеството е едно от най-големите открития в човешката история и целият свят се осветява с крушки, работещи с почти всякакъв вид електрически ток, то можем да приемем, че айятът сочи към това важно откритие. (Аллах знае най-добре)

Като друго обяснение на въпроса може да бъде приета светлината, която бива отделена в резултат на ядреното взаимодействие между звездите. Звездите са изключително топли, ярки и въртящи се газови маси, които разпръскват много голямо количество топлина и светлина, произлизащи от ядрените взаимодействия. В повечето случаи новообразувалите се звезди започват да се свиват от собствените си сили на притегляне. Поради тази причина ядрата им стават по-плътни и по-топли. Когато материята, намираща се в центъра на звездата, се затопли достатъчно, когато стане най-малко 7000000 киловатчаса, започват ядрените реакции.

Явлението, което се извършва в една звезда, може да предизвика чрез огромна енергия (синтез) превръщането на водорода в хелий. Силата на привличане на звездата, която зависи от големината на масата й, се съединява така, че да образува 4 водородни атома и 1 хелиев атом. Енергията, която се отделя през това време, се разпръсква по повърхността на масата под формата на светлина и топлина и тези реакции продължават до изчерпване на всичкия хелий от звездната маса.

Но тъй като при протичащите в звездите реакции не се използва кислород, то когато светят, нямаме обикновено горене. Светенето при звездите, което изглежда като огромни пламъци, в действителност не произлиза от огъня. Всъщност в айята се посочва точно такъв вид горене. Ако също така приемем, че в айята се споменава за една звезда, за нейното гориво и светене без наличие на огън, т.е. чрез извършването на реакции, то казаното в айята може да се приеме и като описание на начина на образуване на светлина при звездите и начина й на светене. (Аллах знае най-добре)