Запознаване с пейгамберите

Запознаване с пейгамберите

В детските ми години баба ни разказваше различни предания за пейгамберите. През дългите зимни нощи тези истории предизвикваха неописуемо щастие у нас, децата. Нейните разкази събуждаха невероятни вълнения в детските ни души. Чрез тях откривахме нови светове, изживявахме огромна радост от запознанството ни с тези велики личности.
Първият измежду пейгамберите, с когото се запознахме, беше Хз. Ибрахим. Родил се бе в една пещера, израснал далеч от погледа на хората. Възхищавахме се от неговата решимост при разрушаването на идолите и вярата му в единния Аллах. А огънят, запален от Немруд, се е превърнал в розова градина за него... След него дойде редът на Хз. Юсуф. Какъв поучителен живот е имал само! Още в детските му години го отделили от баща му - продали го в робство... Лежал в затвори, лишен от слънчева светлина... Ето го и Хз. Муса. Неговият живот е по-различен от този на другите. Какви невероятни изпитания изтърпява само! Далече от майка си, живял в двореца на Фараона. После напуска Египет, жени се и живее щастливо...
След години, когато вече се запознах със съдържанието на Свещения Коран, всички тези събития бяха живи в паметта ми. Бяха се съхранили свежи и непокътнати топлината и вълненията които бях изпитал някога. При всяко четене на Корана отново и отново преживявах някогашната радост и щастие от детските ми години. Нешо повече, тази радост, това щастие се умножаваха многократно.
Като че ли отново се срещах с тези мои стари познати, с тези прекрасни хора.
Скоро отново щяхме да се срещнем с Хз. Ибрахим. отново щяхме да рушим идолите и да окачим брадвата на шията на най-големия идол. По-късно Хз. Лют щеше да се пресели с Хз. Cape и щяхме да напуснем техния злощастен край. До нас щеше да достигне призивът за праведната вяра на Хз. Юсуф. приканващ към нея другарите си в затворническата килия. Подир малко всичко щеше да се изясни пред краля и ние щяхме да бъдем оправдани. Щяхме да станем свидетели как Хз. Муса ще проправи път със своя жезъл сред магьосниците, а след като прекосим морето и да видим как се дави Фараона.
При всяко четене на Корана за пореден път изживяваме магията на тези предания. Не изпитваме, чувстваме никакво притеснение, нито пък умора. Самото повествование е толкова увлекателно и живо, че се чувстваме едва ли не участници в събитията. Като че ли те се случват пред очите ни - до такава степен са ярки и облечени в плът и кръв.
Друг път узнаваме как непрекъснатия низ от събития и преживявания на пейгамберите: Хз. Нух, Хз. Худ, Хз. Салих, Хз. Лют, Хз. Шуайб. Пресъздава се безпримерната борба, която те са водили със своите народи, за да ги просветят. От тези предания научаваме, че всички пейгамбери са действали с една ясна цел и перспектива. Всички те са ратували за служение в името на Аллах. За съжаление голяма част от обществата, на които те са били изпратени са ги отрекли, с което са заслужили и наказанията си.
Тези предания датират от времето на пребиваването на нашия Пейгамбер в Мекка и представлявали ужасна заплаха за онези, които не вярвали в него. От друга страна същите тези предания са били извор на утеха и вяра за него и за първите му последователи. Те укрепвали волята им за борба. Много са страдали предшествениците на нашия Пейгамбер, но в края на краищата победата е била на тяхна страна. По същия начин тогавашните мюсюлмани, които били подложени на тежки изпитания, вярвали, че един ден победата ще бъде тяхна.
Животът на ранните пейгамбери се разкрива нееднократно в различните сури на Корана. Тези повторения, освен че са в различен стил, но внушават и по-различна поука. От друга страна не трябва да се забравя какво въздействие оказват те върху психологията на хората. Тези повторения са изключително важни, за да може уроците, които те ни дават, да пуснат дълбоки корени в сърцата ни. Освен това споменаването на името на един и същи пейгамбер в различни сури по различен начин пробужда разнообразни вълнения в душите ни, тези чести и живи срещи с тях допринасят за изграждане на своеобразна близост и любов между нас и тях.
Така например в сура Ал-и Имран четем разказа за Хз. Зекерия и Хз. Яхя. Тук тя се разказва във връзка с Хз. Мерйем и Хз. Иса. От една страна се разкриват погрешните поверия на евреите и християните, а от друга се предлагат достоверни знания за тях. Посочват се факти за за силата на Аллах. А в сура „Мерйем“ се запознаваме с трогателните и прочувствени вопли на Хз. Зекерия и съпреживяваме неговата мъка, когато той се моли да има дете, което да го наследи. Виждаме го как постепенно косите му побеляват и той се състарява. В тази сура ние преживяваме вълнението от срещата си с него и споделяме мъката му: „Когато призова той своя Създател с таен зов, рече: „Господарю мой, отслабнаха костите ми и пламнаха бели коси по главата, ала никога не останах без отговор в своя зов към Теб, Аллах мой. И се опасявам от роднините след мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с приемник от Теб, който да ме наследи и да наследи рода на Якуб! И го стори богоугоден, Господарю мой!“ (Мерйем, 19: 3-6)
Понякога в Корана се пресъздава от начало да край живота на някой пейгамбер. Но дори в тези случаи не ще намерите излишни подробности. В тях се набляга особено много на трогателните моменти от техния живот. Най-красноречив пример в това отношение е разказа за Хз. Юсуф. Това е най-ярката притча, разказана в Корана. В нея Хз. Юсуф ни се представя като образцов във всяко отношение човек.
Веднъж запитали Пейгамбера ни: „Кой според вас е най-великият, най-възвишеният човек?“ Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) отговорил: „Това е внукът на Хз. Ибрахим, Пейгамберът Юсуф.“ (Бухари, Енбия, 11) И наистина със своето търпение, понасянето на невероятни несгоди, с честността и целомъдрието си, със склонността да прощава, привързаността към своя Аллах и преклонението пред съдбата, той е достоен за пример пейгамбер.
Превъзходните му дарования и умения, неговата готовност да бъде в услуга на хората са все образец за нас. С една дума Хз. Юсуф е Пейгамберът, с когото ние трябва да контактуваме при всяка наша крачка.
Тъкмо когато ни се разкрива сложна и изискваща дълбоки размисли тема, изведнъж се натъкваме на някой отрязък от живота на пейгамберите. Така например, една от много често срещащите се теми в Корана е тази за второто пришествие. Велико чудо е съживяването след смъртта, повторното връщане към живот на тялото, превърнало се в пръст. Човешкият разсъдък се затруднява да схване и да проумее това явление. Точно в този момент ние се натъкваме на момент от живота на Хз. Ибрахим: „И когато Ибрахим рече: „Аллах мой, покажи ми как съживяваш мъртвите?“ “А нима не си повярвал?“ - му отговорил Аллах. “Да повярвах, но за да се успокои сърцето ми“. „Вземи тогава четири птици и ги съдери, после върху всяка планина положи по къс от тях, после ги повикай и те ще дойдат при теб с устрем! И знай, че Аллах е всемогъщ и всемъдър!“ (Бакара, 2:260)
Както се вижда, като открива пред Аллах това свое затруднение, което всъщност е и на всички нас. Хз. Ибрахим ни показва една истина. Те бяха първоучителите, които разкриха пред човечеството различните страни на живота. Те научиха хората на вяра, на служение към Аллах и на постоянството в това отношение. Със своите умения и дарования те са също така пример за човечеството в светските дела. Освен че призовават към вярата, те са водачи и в социален план.
Ето защо Аллах иска от нас често да си спомняме за тях, да се поучим от техния живот: „(О, Мухаммед), търпи онова, което изричат! И си спомни за Нашия раб Давуд - притежателя на силата! Той винаги се обръщаше към Нас. И на Давуд дарихме Сюлейман. Прекрасен раб. Той винаги се обръщаше към Нас... И спомни си Нашия раб Еюб. Той призова своя Господар: „Сатаната ми причини беда и мъчения“. И спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак и Якуб - притежатели на сила и прозорливост! И спомни си Исмаил и Елйеса и Зулкифл. И те са сред добрите“. (Сад, 38-17, 34, 41, 44-48)
Ние възприемаме пейгамберите винаги като добри, посветени хора. За тях Аллах винаги говори с похвални слова. От друга страна не бива да избягват от погледа ни изразите, с които те са обрисувани като способни, даровити и далновидни личности. Те са факлите, които осветяват пътя на човечеството. Те приживе са призовавали своите последователи да следват праведния път. Ала мнозина от тях не са били оценени по достойнство. Единствено в последната низпослана книга те са представени като хора образци за цялото човечество. По такъв начин те продължават да призовават хората към онези вечни ценности, в името на които те са призовавали предците ни.
Аллах повелява на хората, че пътят, който би трябвало да следват, е пътят на пейгамберите. Аллах е посочил на Нух пътя, по който би трябвало да върви цялото човечество: „И го дарихме (Ибрахим) с Исхак и Якуб. И двамата напътихме. Напътихме и Нух преди, а от неговите потомци Давуд и Сюлейман, и Еюб, и Юсуф. и Муса и Харун. Така възнаграждаваме благодетелните. И Зекерия, и Яхя, и Иляс - всички са от праведните. Исмаил, и Елйеса, и Лют, и предпочетохме всички пред народите...“ (Енам, 6: 84-86).
На Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селллем), който е последната брънка от веригата на пейгамберите, е повелено да следва същия път: „(Пророците), те са онези, които Аллах напъти. Следвай техния прав път!“
Всъщност тази повеля, отправена към нашия Пейгамбер, е предназначена за нас. Тя означава: „О, ти частица от ислямската общност, и ти поеми по праведния път на напътените!“ Този айет съдържа призив за все по-чести срещи с пейгамберите, за всеобща обвързаност и по-голяма близост с тях. Ние, последователите на исляма, сме повярвали на онези пейгамбери, които са били отречени и отхвърлени от своите народи. На нас ни се пада обаче честта да следваме пътя, осветен от факлите, запалени от тези пейгамбери.
Месут Кая

Източник