Изкусителни предложения и примамки

Изкусителни предложения и примамки

Когато езичниците видели силата и мощта на мюсюлманите, след като към тях се присъединили Хамза и Умар (Аллах да е доволен и от двамата), те се събрали да се съвещават, за да измислят какво най-подходящо да предприемат по отношение на Пратеника на Аллах и мюсюлманите. Утба ибн Рабиа ал-Абшами от рода Абд Шамс ибн Абдуманаф, който бил на уважение и почит:
– О, курайши! Дали да не отида и да поговоря с Мухаммед– да му предложа неща, някои от които той може би ще приеме? Да му ги дадем и да се отървем от него?
А те му отвърнали:
– Добре, Абу ал–Уалид! Иди и поговори с него.
Отишъл той при Пратеника на Аллах, който седял сам в джамията и му казал:
– Слушай, племеннико! Както знаеш, ти си един от нас, един от нашите най–добри и знатни люде. Ти причини нещо сериозно на своя народ: раздели общността ни, обяви живота ни за глупав, поруга нашите божества и нашата религия, обяви дедите ни за неверници. Затова ме чуй, ще ти предложа следните неща и дано приемеш някои от тях.
А Пратеника(сас) му казал:
– Говори, Абу ал–Уалид, слушам те!
– Племеннико! Ако с това, с което си се заловил е за пари, ще ти съберем от нашите пари толкова, че да станеш най–заможния сред нас. Ако искаш почит, ще те направим наш господар, няма да предприемаме нищо без теб. Ако искаш да си цар, ще те направим наш цар. Ако искаш жена, избери си която жена от курайшите си пожелаеш, ще те оженим за нея. Ако това, което те е сполетяло, е джин, и не можеш да го прогониш от себе си, ще ти повикаме лекар и ще му платим щедро с наши пари, за да те освободи от него. Защото понякога джин обладава човек, докато не се излекува от него.
Тогава Мухаммед(сас) му отвърнал:
– Свърши ли, Абу ал–Уалид?
– Да.
– Сега ме чуй.
– Слушам те.
Тогава Пратеника на Аллах прорецитирал: В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Ха. Мим. Низпослание от Всемилостивия, Милосърдния – Книга , знаменията на която са разяснени – Коран** на арабски за хора проумяващи – благовестител и предупредител. Но повечето от тях се отвръщат и не се вслушват. И казват: “Сърцата ни имат броня срещу онова, към което ни зовеш, и в ушите ни има глухота. Между нас и теб има преграда. Затова работи! И ние ще работим. (41:1–5).
Пратеника на Аллах продължил да му чете, а той го слушал, с ръце, кръстосани на гърба. Когато Пратеника на Аллах стигнал до думите на Всевишния: И ако се отвърнат, кажи: “Предупреждавам ви с мълния, подобна на мълнията за адитите и самудяните” (41:13), Утба сложил ръка върху устата на Пратеника на Аллах , заклел го в името на Аллах и на кръвната връзка между тях да спре, страхувайки се това да не се случи, и казал:
– Спри! Спри!
Когато Пратеника на Аллах достигнал знамението, където се приканва към суджуд пред Аллах, извършил поклон и попитал:
– Чу ли, Абу ал–Уалид?
– Чух.
– Тогава избирай каквото искаш – му казал Мухаммед.
Утба се върнал при своите хора Щом го видели, започнали да си говорят:
– Кълнем се в Аллах, че Абу ал–Уалид се връща при нас с нещо съвсем различно, изписано по лицето му, от това, с което отиде.
И когато седнал при тях, го попитали:
– Какво те мъчи, Абу ал–Уалид?
– Мъчи ме, че чух слова, каквито никога преди не бях чувал. Кълнем се в Аллах, това не е нито поезия, нито магьосничество, нито гадателство. Послушайте ме, курайши! Не заставайте между този човек и онова, което е в него. Така ще се избавите от него. Кълна се в Аллах – онова, което чух, наистина е велико послание. Ако другите араби му навредят, чрез тях ще се избавите от него. Но ако той победи арабите, неговото царство ще бъде и ваше, неговата мощ ще бъде и ваша и с него ще бъдете най–щастливите хора.
– Кълнем се в Аллах, той те е омагьосал, Абу ал–Уалид! – отвърнали му те.
– Това е мнението ми за него. Правете каквото ви се стори най–добре – им рекъл той.

Пазарлъци и отстъпки

След провала с примамките и изкушенията езичниците решили да се пазарят за религията и казали на Мухаммед:
– Ще ти предложим нещо мъдро и добро.
– Какво е то? – попитал той .
А те отвърнали:
– Една година ти ще почиташ нашите божества, една година ние ще почитаме твоя Бог. Ако ние сме прави ти ще спечелиш дял. Ако ли ти си прав, ние ще спечелим дял.
Тогава Всевишния Аллах низпослал следното знамение: Кажи: “О, неверници, аз не служа на това, на което вие служите. (109:1-2) и чак до края на тази сура. Низпослал също и това: Кажи: “Нима на друг, а не на Аллах, ми повелявате да служа, о, невежи!” (39:64). Низпослал е още: Кажи: “Под възбрана за мен е да служа на онези, които вие зовете, освен на Аллах.” (6:56).
Езичниците силно желаели да разрешат конфликта, като се надявали на същото, което очаквал и Утба ибн Рабиа. Били готови да направят доста отстъпки и искали да приемат онова, което им предлагал Пратеника на Аллах. Те обаче поставяли условие да се направят някои поправки и замени в онова, което му било пратено като Откровение и настоявали: – Донеси друг Коран, а не този, или го промени! (10:15). Всевишния Аллах му повелил: Кажи: “Нямам право да го променям по собствена воля. Следвам само онова, което ми е разкрито. Страхувам се, ако се възпротивя на своя Господ, от мъчение във великия Ден.” (10:15).
Така Аллах го предупредил колко сериозно е това и, като му припомнил някои мисли, които се въртели в ума на Пророка му казал: И се домогваха да те отклонят от онова, което ти разкрихме, (о, Мухаммед), за да измислиш за Нас друго, и тогава щяха да те вземат за приятел. И ако не те бяхме подкрепили Ние, за малко щеше да склониш към тях. Тогава щяхме да те накараме двойно да вкусиш (мъчението на) живота и двойно – на смъртта. После не ще намериш помощник срещу Нас. (17:73-75).
Тази категорична позиция показала на езичниците, че Пратеника на Аллах е човек, който призовава към религия, а не е търговец, готов на пазарлъци и отстъпки в цената. Те обаче искали да се уверят в това и по друг начин. Изпроводили хора при юдеите да ги питат за Пророка. Учени юдеи ги посъветвали:
- Питайте го за три неща. Отговори ли ви, значи е изпратеният Пророк, ако ли не – значи са само претенции. Питайте го за младежите, които са тръгнали много, много отдавна. Каква е тяхната история? Тогава наистина ще чуете странен разказ. Питайте го за човека, обикалял света и стигнал мястото, където слънцето залязва и мястото, където изгрява. Какво е било посланието му? Питайте го и за духа. Какъв е той?
Знатните курайши попитали Пратеника на Аллах за тези неща. Тогава била низпослана сура “Пещерата” (18), в която се разказва историята на въпросните младежи. Те са хората от пещерата. Там е и историята за човека, обиколил света. Той е Двурогия ( Зу-л-Карнайн).
А в сура “Исра” (17) е низпослан отговорът на техния въпрос за духа. Това са словата на Всевишния: И те питат за духа. Кажи: “Духът е от делото на моя Господ и ви е дадено само малко от знанието” (17:85).
Изпитанието било достатъчно да убеди курайшите, че Мухаммед наистина е Пратеник на Аллах, ако бяха поискали да узнаят истината. Ала угнетителите не искали да повярват.
И все пак като им се изяснила същността на нещата и истината им се открила, проявили известна гъвкавост и показали готовност да изслушат какво ще им каже Мухаммед(сас), за да получат отговор и да се съгласят. Поставили обаче условие: да се съберат само те, без присъствието на слабите мюсюлмани – а именно робите и бедняците, които вече били приели исляма. А неверниците, настояващи на това, били почитаните на Мекка. Те високомерно отказвали да седнат заедно с бедняците, които всъщност били хора на вярата и благочестието.
Мухаммед(сас) сякаш желаел до известна степен да удовлетвори тяхното искане, надявайки се да му повярват, но Аллах му забранил и му низпослал словото Си: И не прогонвай онези, които зоват своя Господ и сутрин, и вечер, търсейки Неговото благоволение! Ти не си отговорен с нищо за тяхната равносметка и те не са отговорни с нищо за твоята равносметка, та да ги прогонваш и да бъдеш от угнетителите. (6:52)

Ускоряване на мъчението

Понякога Пратеника на Аллах заплашвал езичниците с мъчението на Аллах, ако продължават да му се противопоставят. Но когато мъчението се забавило, те поискали да го ускори, като продължавали да му се подиграват. Явно, заплахата не им подействала, защото смятали, че това никога няма да се случи. По този повод Всевишния Аллах низпослал знамения: И искат от теб (о, Мухаммед!) да ускориш мъчението, но Аллах никога не нарушава Своето обещание. Един ден при твоя Господ е като хиляда години от онези, които вие броите. (22:47) Сред тези знамения е и това: И искат от теб да ускориш мъчението. А Адът обгръща неверниците. (29:54) Както и: Нима онези, които кроят злините, имат сигурност, че Аллах не ще накара земята да ги погълне или че мъчението не ще дойде при тях, откъдето не им хрумва? Или че Той не ще ги накаже при тяхното странстване, а те не могат да Го възпрат? Или че Той не ще ги сграбчи в уплах? Вашият Господ е състрадателен, милосърден. (16:45-47). Има и други подобни знамения.
Спорът на езичниците най-общо се свежда до тяхното инатливо и твърдоглаво искане на знамения за чудеса и необикновени неща. Затова Аллах е низпослал онова, което обяснява Неговите закони и правила, като оборва техния аргумент. В следващата глава ще се спрем на част от тях.
Ето как неверниците са се опитвали да застанат срещу посланието на Мухаммед и неговия призив. Правили всичко това едновременно, мятайки се от една крайност в друга, от една роля в друга: от сила към сговорчивост и от сговорчивост към строгост; от спор към пазарлък, от пазарлък към спор; от нападки към изкушения и от изкущения към нападки. Ту се разярявали, ту падали духом; ту влизали в спор, ту угодничели; ту се борили, ту отстъпвали; заплашвали, после изкушавали. Сякаш напредвали и същевременно изоставали, без да вземат решение, без да намерят изход. Целта им била една: да спрат призива към исляма и да обединят езичниците. Ала след всички усилия все се разочаровали и губели. Останал им само един избор: мечът. Но мечът можел само да засили противоречията, да доведе единствено до стълкновение, а вероятно и да ги изтреби до корен. Затова били объркани и не знаели какво да правят.
От своя страна Абу Талиб, след като отхвърлил исканията на курайшите да им предаде Пророка, за да го убият, видял, че действията и поведението им само доказват тяхната решимост да го убият, както например сторили Абу Джахл, Укба ибн Абу Муайт и Умар ибн ал-Хаттаб. Тогава свикал рода Хашим и рода ал-Мутталиб и ги призовал да бранят Мухаммед(сас). На този призив се отзовали всички – и мюсюлмани, и неверници. Те се разбрали и сключили договор в Кааба да бранят и защитават Мухаммед . Изключение направил Абу Лахаб, който се отделил от тях и се присъединил към курайшите.

Общият бойкот и налагане на блокада

Объркването на неверниците нараствало, защото хитрините им се изчерпали, а и виждали решимостта на рода Хашим и рода ал-Мутталиб да пазят Пророка и да го защитават на всяка цена. За да обсъдят създалото се положение, се събрали в отдалечено владение на рода Кинана. Там се съвещавали дълго и най-накрая стигнали до несправедливо решение, около което се обединили: решили да не се женят за хора от рода Хашим и рода ал-Мутталиб, да не търгуват с тях, да не се събират с тях, да не се смесват с тях, да не стъпват в домовете им, да не разговарят с тях, да не приемат мир от тях и да не им съчувстват, докато не им предадат Пратеника на Аллах, за да го убият.
Съюзили се около това решение, записали го на лист и закачили листа в Кааба. Човекът, който го записал, е Багид ибн Амир ибн Хашим. Тогава Пратеника(сас) се помолил Аллах да го накаже и ръката на Багид или няколко пръста се парализирали.
После всички мюсюлмани и неверници от рода Хашим и рода ал-Мутталиб, без Абу Лахаб, се оттеглили в едно дефиле, принадлежащо на Абу Талиб. Там ги блокирали, прекъснали снабдяването им с храна, а на търговците забранили да търгуват с тях. Хората гладували – яли листата на дърветата и кожите на животните. Продължавали да страдат и да бедстват, дори се чувало как жените и децата вият от глад и нищо не можело да стигне до тях, освен тайно. Само Хаким ибн Хизам носил жито на леля си Хадиджа (Аллах да е доволен от нея). Хората от двата рода обаче не напускали района, освен през свещените месеци. Тогава купували храна от керваните, които идвали отвън, но меканците толкова много вдигали цената на стоките, че не можели да си купят нищо.
И въпреки всичко Пророка продължавал да призовава към Аллах, особено през дните за хадж, когато арабски племена от всички краища се стичали в Мекка.

Унищожаване на решението за бойкота и вдигане на блокадата

След около три години враждата приключила по волята на Аллах. Той вдъхновил петима знатни курайши да унищожат листа с решението за бойкота и да вдигнат обсадата; изпратил термити, които изгризали от документа местата, където се говори за гнет и оставили само местата, където се споменава името на Всевишния Аллах.
Първият от петимата знатни курайш, който взел решение за проваляне на бойкота, е Хишам ибн Амр ибн ал-Харис от рода Амир ибн Луай. Той отишъл при Зухайр ибн Абу Умайя ал-Махзуми, син на Атика, леля на Мухаммед(сас). После посетил един след друг ал-Мутим ибн Адий, Абу ал-Бахтари ибн Хишам и Зама ибн ал-Асуад. Напомнил на всеки, че под ембарго са техни роднини и са кръвна връзка; упрекнал ги за проявената жестокост и ги подканил да унищожат документа с решението за бойкота. Те се събрали в квартала ал-Хаджун и се договорили как да унищожат листа с решението.
На сутринта групите курайши се събрали в Свещената джамия. Пристигнал Зухайр, наметнат с плащ. Направил обход на Храма, пристъпил към хората и казал:
– О, меканци! Ние се храним и обличаме, а хората от рода Хашим и рода ал–Мутталиб загиват. Нито купуват, нито продават. Кълна се в Аллах, няма да се успокоя, докато не бъде накъсан този лист, който съдържа несправедливост.
Тогава Абу Джахл казал:
– Лъжеш. Кълнем се в Аллах, няма да го унищожим.
А Зама отвърнал:
– Кълна се в Аллах, че ти си най–големият лъжец! Това нещо е писано без нашето съгласие.
А ал–Бахтари добавил:
– Прав е Зама. Не сме съгласни с написаното върху този лист. И не го приемаме.
Ал–Мутим ибн Ади ги подкрепил:
– И двамата казват истината. Лъже онзи, който говори нещо друго. Да се отървем от този лист и от написаното там.
С него се съгласил и Хишам ибн Амр.
Абу Джахл казал:
– За това вие вече сте се уговорили на друго място.
През това време Абу Талиб седял в ъгъла на Храма; отишъл при тях, за да им съобщи, че Пророка му известил, как Аллах е изпратил термити да изядат хартията. Те били изгризали всички думи, които говорят за несправедливост, изолация и насилие, и оставили само местата, където се споменава Аллах. Абу Талиб казал:
– Ако това е лъжа, ние ще се оттеглим и няма да се месим между вас и него. Ако е истина, вие няма да ни изолирате и угнетявате повече.
– Справедливо е – отвърнали те.
След като отговорил на Абу Джахл, ал–Мутим отишъл да скъса листа и видял, че хартията е проядена от термити. Четяло се само “в името на Аллах” и където се споменавало името на Аллах. Станало както е известил Пророка. Това е едно от знаменията на Аллах, което езичниците видели с очите си, но въпреки това продължавали да тънат в заблуда и греховност.
А след тази история блокадата била вдигната и Пратеника на Аллах заедно с хората, които били с него, се освободили от бойкота.
Делегация на курайшите при Абу Талиб:
След вдигането на блокадата нещата се върнали към първоначалното си положение. Но не минали и няколко месеца и Абу Талиб бил покосен от болест, която все повече се развивала и влошавала. Той надвишавал вече осемдесетте и курайшите почувствали, че тази болест ще го довърши. Посъветвали се помежду си и рекли:
– Да идем при Абу Талиб. Нека той упрекне своя племенник и да го накара да преговаря с нас. Опасяваме се, че този старец ще умре и ако тогава направим нещо на племенника му, другите араби ще ни обвинят, казвайки:” Докато Абу Талиб бе жив, те нищо не можаха да сторят на племенника му, а си изкараха гнева след смъртта му.”.
Отишли те при Абу Талиб и поискали от него да накара Пратеника на Аллах да спре да хули техните божества. В замяна те ще оставят и него, и неговия Бог. Тогава Абу Талиб го повикал и му предал предложението на курайшите. А Пратеника на Аллах отвърнал:
– Чичо! Искам от тях да произнесат само една дума. Заради тази дума всички араби ще им се подчинят, а чужденците ще им плащат налог.
Курайшите се развълнували и попитали:
– Само една дума ли?
– Да.
– Кълнем се ще кажем ако щеш десет.
Тогава той казал:
– Кажете: Няма друг Бог, освен Аллах!
Те скочили изплашени, отърсили дрехите си и извикали:
– Нима превърна той боговете в един бог? Това наистина е нещо изумително. (38:5).

Из книгата "Светли страници от житието на Мухаммед с.а.с."