Разточителството
Разточителството е неблагодарност и непочтително отношение към благата, с които Всевишният Аллах ни е дарил. От друга страна пестеливостта е израз на реално уважение и благодарност към Създателя.
Всеки човек, за да може да съществува и да посреща ежедневните си нужди, изпитва необходимост от определени количества материални блага, без които никога в човешката история не е било възможно да се оцелее. Особено, изхождайки от развитието на нещата в съвременния свят, ще видим, че човешкият живот е тясно свързан с материалните ценности. Затова всяко общество се стреми да използва все по-ползотворно и икономично подземните и надземните си богатства. Макар земята, която ние обитаваме, да притежава блага, които могат да задоволят потребностите и очакванията на всички хора и останалите живи същества, то на практика това не се получава. Затова както в миналото, така и днес продължават да се ширят бедността, гладът, неправдата и безотговорността. По тази причина в някои райони на света се наблюдават мизерия, глад, болести и дори смъртни случаи поради недохранване, а на други – презадоволеност, разкош и разточителство. От друга страна до краен предел са притъпени чувствата на взаимопомощ, състрадание и солидарност, което би съединило тези две противоречиви и крайни тенденции в нещо средно.
Разточителство е това, което се изразходва извън нужното и разумното. Накратко разточителство се нарича както прекомерното пилеене на продуктите, така и прекалената пестеливост; граничеща със скъперничество. Вместо тях Свещеният Коран препоръчва едно премерено, уравновесено и различно отношение: “(Онези раби), които ако харчат, нито прахосват, нито скъперничат, а са но средата на това” (Фуркан, 67) „И отдай на роднината правото му и на нуждаещия се и на пътника (в неволя), но не пилей с прахосничество! Прахосниците са братя на сатаната. Сатаната към своя Господар е голям неблагодарник. И не сторвай ръката ти да е прикована към шията (в скъперничество) и не я разтваряй всецяло, та да не станеш безпомощен.” (Исра, 23: 27-29)
От тълкуването на тези айети се разбира, че скъперничеството и прахосничеството са неща осъдителни. Защото и двете прояви в края на краищата водят до нещастия, мъка и огорчения. Хора с подобни навици губят уважението сред обществото. Защото никой скъперник не може да съжителства в хармония със заобикалящите го, да се интересува от тях, да споделя своите проблеми.
От друга страна тези, които харчат неразумно средствата си, рано или късно ще почувстват нужда от нечия помощ. Защото прахосничеството нарушава равновесието, разрушава семейното и общественото устройство. Това от своя страна води до раздори, размирици и гибел. В края на краищата и в двата случая падението и разкаянието са неизбежни. Ала помощта или дарът, който се дава на роднина, бедняк, сирак, пътник и самотник в никакъв случай не са разточителство, а щедрост и великодушие. Такова едно поведение е изключително ценно както от рабите, така и от Аллах.
Всъщност Свещеният Коран освен материалното разточителство като крайност приема и такива явления като бунтуването, сладострастието, убийствата, гордостта и грехопадението. Примери в това отношение са: бунтовното и диктаторско отношение на Фиравун (Фараон) към Аллах и Хз. Муса; поведението на онези общества, които възприемат като злощастие възвестяването повелите на Всевишния Аллах от пророците и се противопоставят; нарушаването на мира, спокойствието и благополучието на земята; убийствата без правно основание или хора, които неоснователно си забраняват някои блага. Всичко това се възприема като разхищение.
Отдавна ислямът е разкрил, че материалните и духовните блага са дар, даден в полза на човека. Следователно тези дарове и блага трябва да се използват там, където и когато ще се спечели благоразположението на Всевишния и ще се допринесе за благополучието и щастието на хората. Разбира се, че би било неправилно гореспоменатите ценности да се използват за пиянство, хазарт, прелюбодеяния, подкупи, корупция и други пороци, опасни и за личността, и за обществото. Защото онова, което стъпка по стъпка подтиква хората към тези лоши навици, към прекалено потребление и всички тези показни неща, които пробуждат завистта у другите хора, бавно и сигурно тласкат обществото към социално недоволство.
Те непрекъснато подбуждат желанията и страстите на хората по посока на потребителството и крайния лукс. В края на краищата се стига до обвързване на икономиката с чужди капитали. Намалява се износът, увеличава се вносът, поскъпва валутата. В резултат на всичко това се нарушава равновесието между външната търговия и плащанията и най-лошото - намалява се местното производство и нараства инфлационният натиск.
Освен това се поражда гняв и завист между онези, които са превърнали в навик разточителството и тези, които нямат възможности за това, което довежда до социално напрежение в обществото. А народите са силни и сплотени, когато личността, семейството и обществото работят в хармонично единство. При нарушаването на един или повече от тези елементи или при увеличаването на потреблението на луксозни стоки и нарастването на разточителството бива застрашено бъдещето на страната.
Когато се изследва миналото на различните народи, които са слезли от историческата сцена, ще се види, че сред причините за техния упадък се очертават разточителството и луксът, култът към зрелищата, удоволствията и развлеченията. Днес също сме свидетели колко силно се ширят разточителството и луксът сред част от обществото. Ала не трябва да се забравя, че всички плават в един кораб. Затова отговорността ни за опазването на материалните и духовните ценности, които притежаваме, е обща. Първа позиция сред естествените потребности на човека заемат хранителните продукти, облеклото, горивата, енергията, жилището, осветлението, услугите и времето. Ако направим само сметка колко хляб се похабява, ще стигнем до нужния извод.
Според едно проучване, направено от проф. д-р Селман Тюркер от университета в Коня, годишно в Турция се изхвърля и се похабява 2 милиарда и 600 милиона хляб годишно! Не е по-различно положението и в останалите сектори на живота. Сватбените тържества, различните приеми и коктейли, организирани от различни организации, които наблюдаваме по телевизията, карат косите ни да настръхват!
Както е известно, японците са хора, които се задоволяват с твърде прости и скромни неща. Те не са склонни да запълват домовете си с различни мебели и показни предмети. Ето една история в този смисъл: Някога, преди години, японската икономика изпаднала в крайно затруднено положение. Външният и вътрешният дълг започнали да притискат страната. Тогавашният министър-председател свикал парламента и след като направил задълбочен анализ на ситуацията в страната, заявил: “От този момент нататък всеки трябва да знае, че докато Япония не изплати до последната йена външния и вътрешния си дълг, аз няма да консумирам нищо повече от ориз и няма да обличам нищо друго, освен дрехите, които са на мене.” По такъв начин от най-висшия до най-низшия член на обществото в страната се подема кампания за предотвратяването на разточителството, след което за много кратък срок страната успява да изплати дълговете си. Основното тук е, че човек сам трябва да почувства тази необходимост.
Голям порок е разхищението на материалните богатства, с които Всевишният Аллах ни е дарил. Затова в личните си разходи трябва да бъдем разумни и умерени, пестеливо да изразходваме природните ресурси на страната. Защото разхищението е неблагодарност и непочтително отношение към благата, с които Всевишният Аллах ни е дал. А пестеливото им изразходване е израз на нашето уважение и благодарност за тях.
Доц. д-р Фикрет Караман
Портал 
