Табутата, идолите и човешкото достойнство

Табутата, идолите и човешкото достойнство

Идолопоклонничеството е престъпление, насочено против човешкото достойнство и личност. Всяко нещо, което се приема като заместител на Аллах или се приравнява с Него, представлява идол. Да се възприемат преходни неща като вечни и безсмъртни и като крайна цел на човешкото съществуване, е равносилно на блокиране на човешката мисъл. Трябва да се знае, че всеки идол представлява непреодолима пречка пред мисловния процес.
Първата и основна задача на човека, който представлява най-съвършеното и разумно творение на Аллах, е да Го опознае и да Му служи. Според Свещения Коран целта на сътворението на човека и джиновете е именно тази. Най-драгоценното същество след Аллах е човекът. Защото той е този, който по своята свободна воля служи на Твореца. Пак според Корана, той е създаден по най-съвършен начин и е наместник на пророка и Негово величествено творение. Затова да бъде роб на свой равностоен или стоящ по-долу от него човек е обида за едно създание, което стои толкова високо. В никакъв случай човек няма право да се подценява. Всички принципи на исляма целят да затвърдят именно стойността на човека и да го поддържат на равнището, отговарящо на славата и достойнството му като мисъл, вяра и действия.
Ако се обърнем назад и анализираме задълбочено историята, ще видим, че в продължение на цялата човешка история пред свободната мисъл, правдата и достойнството са се изправяли вечно идолите и хората, които са били представяни като идоли. Те са били използвани като средство за заробване на човека. Следователно по този начин те са служели като първостепенни средства за експлоатация на човека. Хората, превърнати в идоли и издигнати в култ, през своя живот винаги са всявали страх и ужас у околните, тиранизирали са човешките общества в името на своите страсти и долнопробни наслади, а след смъртта славата им изкуствено била поддържана чрез преувеличаване и възвеличаване на въображаемите им достойнства и мощ, за да може диктатурата и експлоатацията да продължават своя ход. Всъщност идолите не са нищо друго, освен плод на въображението. Според Свещения Коран това всъщност са абстрактни имена. "Вместо на Него, служите само на имена, които вие и предците ви сте именували. Аллах не е низпослал довод за това. Властта е само на Аллах. Той повели да служите единствено Нему. Това е правата вяра, ала повечето хора не знаят". (Юсуф, 40)
Идолите представляват мъртви създания, които се представят за живи. Ала те не са живи, а на тях им се "вдъхва" живот. Именно онези, които им "вдъхват" живот, живеят чрез тях и на техен гръб. Целта им е чрез поддържането на тези въображаеми символи да крепят своята сила и мощ. Когато вавилонците изпаднали в безсилие пред Ибрахим (алейхис селям), който разгромил идолите им, те заявили: "Изгорете ги и подкрепете своите божества, ако ще действате" (Енбия, 66) "Те вместо Аллах приеха други богове, за да им се помогне. Не могат те да им помогнат и срещу тях ще бъдат войнство, което ще бъде доведено в Съдния ден." (Ясин, 74-75)
Идолите не са нищо друго, освен илюзия и въображение. Както малките деца биват сплашвани с "призраци", така и обществата биват укротявани с помощта на идолите. Хитреците и мрежата от ловки заинтересовани лица се крият зад идолите, за да могат да поддържат вечно строя, угоден за тях.
А когато биват притиснати натясно, те веднага се скриват в неприкосновената територия на идолите, след което нападат обществото чрез тези въображаеми символи. Историята на идолопоклонничеството е много стара. Още Нух (алейхис селям) е воювал срещу тези, които се прекланяли пред идолите. Вождовете на племето повелявали: "Никога не изоставяйте своите божества, не изоставяйте нито Вед, нито Сува, нито Йегус и Йеук и Неср!" (Нух. 23-24) Според древните източници арабите преди исляма също така се кланяли пред тези пет идола.
Хз. Ибрахим (алейхис селям) също е дал решителен отпор на идолите и идолопоклонничеството. Борбата за единния Аллах, която той повежда и продължават другите пророци, е най-достойната борба, водена срещу идолопоклонничеството. Това е своеобразна битка за опазване на човешкото достойнство. Основната цел на религията при Аллах е да спаси човечеството от робуването на нищо незначещите създания и да ги издигне на равнището на служене пред единния Аллах.
"Никога не бива да си създавате идоли, да си изработвате и да изправяте от дялани камъни тотеми и никога в страните си не трябва да издигате такива паметници, пред които да се кланяте" (Левити, 26)
Според Свещения Коран две са главните причини за идолопоклонничеството. Първата от тях е невежеството и фанатизмът. "Прочети им вестта за Ибрахим. Когато рече на баща си: "На какво служите?" рекоха: "Служим на идоли и ще продължим да им се кланяме. Рече: "Чуват ли ви, когато ги зовете? Или ви помагат или вредят”? Рекоха: "Не, но заварихме бащите си така да правят" (Шуара, 68-74) Както се вижда от този айет, като причина за кланяне пред идолите се посочва фактът, че бащите така били правели. Това е невежество, слепота и фанатизъм в истинския смисъл на думата. Този именно фанатизъм е превърнал много поколения в поклонници на идоли, а за тяхното издигане и опазване са били прахосвани много труд, усилия и време. За съжаление всичките усилия и средства са отишли напразно, защото идолопоклонничеството е служело вярно единствено на шепа хитреци и фалшификатори.
Втората главна причина за ширенето на това явление е личната изгода и експлоатацията. Долнопробна и отвратителна измама е твърдението, че идолите са непобедими и непогрешими и по този начин те да се обявят за неприкосновени и безспорни авторитети. Така се създават табута, чрез които се въртят изгодни далавери. А това е най-лошата и унизителна форма на експлоатация на човека. В този случай идолите са само параван. А помпозните тържества, фалшивите празненства са предназначени да се продължи колкото може повече тази измама, а не да се изразява почит и уважение към идолите. Казано накратко, идолите са поводът, а печалбата е огромна. Ето как тази фалшификация се изобличава от Свещения Коран: "И рече Ибрахим: "Вместо Аллах приехте идоли само заради приятелството между вас в земния живот" (Анкебут, 25) Целта на едно обединение около даден идол и демонстрация на сила по такъв начин е своеобразно създаване на експлоататорски сдружения.
Идолопоклонничеството, което се основава на невежеството, изчезва от само себе си, когато умовете и сърцата се изпълват със знания и вяра. Когато се долови комизмът им, обществата сами разрушават и отхвърлят идолите. Историята е пълна с примери от подобен род. Но заинтересованите, водени от лични интереси, полагат усилия идолопоклонничеството да просъществува вечно. Защото удължаването на живота на идолите носи изгода. Ебу Лехеб и Ебу Джехил бранеха идолите в Кяабе поради личните си интереси. Защото заради тези идоли в Мекка се устройваха панаири и те държаха в ръцете си търговията, което бе благодат за тях.
Идолопоклонничеството, което се основава на личната изгода, представлява измама. Докато един истински вярващ може да пожертва дори собствения си живот, ако нямаха интерес търговците на идоли не биха пожертвали дори нещо най-дребно.
Идолите, които се поддържат поради невежество и изгода, са много и различни. Като се почне от небесните тела и се стигне до животните и хората. Древна Гърция и Рим са били превърнати в галерии от идоли. Тези въображаеми същества бяха заели местата на истинските, а мъртвите стояха на местата на живите. Подобна беше картината и в Арабия по времето на невежеството.
Идолите не са оставили на спокойствие човечеството и в днешно време. Новите идоли на Вавилон биват славени с нови тържества. Но съвременното идолопоклонничество по-скоро се основава на експлоатацията. Различните знаменитости, всевъзможните звезди и мегазвезди, които чрез пропагандните средства и рекламите се възвеличават и се налагат на пазара, не са нищо друго, освен идоли, които биват експлоатирани. Чрез тях се извършват невероятни удари и спекулации за милиарди долари, като по този начин оглупелите маси се ограбват посред бял ден.
Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), който бе най-високопоставеният сред хората и които заличи всичките следи от идолопоклонничеството чрез думите и делата си, и се бе превърнал в най-голямата гаранция на човешкото достойнство, изживя живота си като най-скромния раб на Аллах. Ако той не беше затворил изцяло пътищата за превръщането на хората в идоли, навярно сам би се превърнал в най-големия идол. Защото няма друг човек, чиито живот да е изпълнен с толкова много и невероятни събития. Освен това на този свят не е имало друг човек, който да е бил обичан колкото него. Но Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) изобщо не злоупотреби с тази човешка обич. Той никога не позволи да му се става на крака или да бъде безмерно възхваляван. Той спеше на рогозка, ядеше сух хляб, понякога притискаше камъни към корема си, за да не усеща глада. Никога не е сядал най-отпред в сбирките. Винаги е отделял време за посещения на вдовици, сираци и роби. Никога през живота си той не се възползва от някакви привилегии и облаги. Нямаше дворци, корона и престол. Така изживя земния си живот. Искаше и след смъртта си да бъде споменаван като скромен раб на Аллах. Той повеляваше: "Не превръщайте моя гроб в гробница за идоли. Никога не ме възхвалявайте прекалено много така, както християните правят със сина на Мерйем (Мария) Иса (Иисус), хвърлете прах в очите на ласкателите!"
Ако човечеството иска да вкуси сладостта на живота, освободен от игото на различни идоли, на химерите и от търговците на идоли, трябва да следва заветите на Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), който повеляваше, че хората са равни като зъбците на гребена и да се обединят в едно, за да служат единствено на Аллах.
А. Риза Темел

Източник