Функцията на планините

ФУНКЦИЯТА НА ПЛАНИНИТЕ

В Корана се обръща внимание на една важна геоложка функция на планините:

И направихме по земята непоклатими планини, за да не се люлее с хората... (Сура Анбиа, 31)

Когато погледнем внимателно горецитирания айят, ще видим, че там е съобщено за способността на планините да предпазват от земетресения. През периода, когато Коранът бива низпослан, тази истина не е известна на никой човек, докато днес тя е разкрита в резултат на открития на съвременната геология.

В миналото се е смятало, че планините са само възвишения, разположени на повърхността на Земята. Но учените забелязват, че планините не са само повърхностни възвишения, а с частта си, т.нар. планинни корени, които понякога са 10-15 пъти по-големи от собствените им размери, се простират надолу към вътрешността на Земята. С тази своя особеност планините изпълняват роля, подобна на тази на един пирон или кол, които задържат палатката стабилно към земята. Така например връх Еверест, който е разположен на 9 км над земната повърхност, има корен повече от 125 км.24


Планините имат корени, които са разположени доста надълбоко в земята. (Press and Siever, Earth, 413.)


Схематичен напречен разрез. Колообразните планини притежават корени, които са дълбоко вкоренени в земята. (McGraw-Hill Companies: 1968), 220.)


Друга картина, която показва как планините, поради дълбоко разположените си корени, наподобяват на колове. (USA: Macmillan USA: 1993), 158.)

Нещо повече, планините се образуват в резултат на движението и сблъсъка на много големи пластове, от които се състои земната кора. Когато два пласта се сблъскат, този, който е по-издръжлив, минава под другия. Пластът, който минава отгоре, се нагъва и се издига и така се формират планините. Пластът, който остава отдолу пък, придвижвайки се надолу под земята, образува едно дълбоко продължение. Поради тази причина, така както споменахме по-рано, планините притежават не по-малки от масата, която виждаме над земната повърхност, дълбоки продължения, които се разстилат надолу под земята.

В един научен източник тази структура на планините е описана така:

Там, където континентите са по-плътни, така както е и при планинските вериги, земната кора навлиза надълбоко в мантията.25

Когато един от световноизвестните подводни геолози проф.Сиаведа споменава, че планините са забодени като корени в земята, прави следното уточнение:

Основната разлика между континенталните и океанските планини е в материята им... Но и двата вида планини имат корени, които ги подпират. При континенталните планини една произлизаща от планината и имаща малко по-ниска плътност субстанция се спуска надолу в земята като корен. При океанските планини също има ронлива материя, която подпира планината като корен. В океанските планини обаче тази материя не е ронлива, защото съставът е лек, а поради това, че е топъл и доста се разширява. Но погледнато от гледна точка на плътността, и те осъществяват същата функция по отношение на подпирането на планините. Поради тази причина функцията на корените, според закона на Архимед, е да подпират планините.26

Нещо повече, в използваната като учебник в множество университети по цял свят книга със заглавие “Земя”(“Earth”) на Франк Прес – понастоящем председател на Американската академия на науките, пише, че планините имат формата на подпора и са забучени дълбоко в земята.27

В един от айятите от Корана тази функция на планините е обяснена чрез уподобяването им на “подпори”:

Не сторихме ли Ние земята постеля и планините - подпори? (Сура Наба, 6-7)

Oтново, в един друг айят, Аллах ни съобщава: "и планините поби" (Сура Назиат, 32). Използваната в този айят дума "ерсайха" има значението на “създавам вкоренен, правя устойчив, закотвям, заковавам за земята”. Благодарение на тези характерни особености планините се разпростират над и под земната повърхност, там където земните пластове се съединяват, и занитват един за друг тези пластове. По този начин, стабилизирайки земната кора, й пречат да се плъзга между собствените си пластове или върху магмения слой.

"Накарахме Ние планините да прославят с него вечер и в зори." (Коран, 38:18)

"И положи на земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас; и реки, и пътища, за да се напътите." (Коран, 16:15)

Днес знаем, че външният слой на земната повърхност, който е скалист, е разбит на дълбоки разломи и е разчупен под формата на плаващи върху магмата пластини. Тъй като скоростта, с която Земята се върти около оста си, е твърде голяма, ако не съществуваше заздравяващата функция на планините, то плаващите пластини щяха да бъдат в едно постоянно движение. При едно такова положение върху земната повърхност би могло да не може да се натрупва почва, да не може да се съхранява вода в почвата, нито едно растение да не може да порасне, нито един път, сграда да не могат да бъдат построени, с една дума - животът на Земята нямаше да бъде възможен. Поради тази причина като резултат на Божията милост планините изпълняват функция точно като пирони, които прикрепят континенталните маси към океанските пластове и им пречат да се движат.

Както се вижда, направеното в резултат на съвременните геологични и сеизмологични изследвания откритие за тази жизненоважна функция на планините е дадено като пример за възвишената мъдрост на Божието сътворение в низпослания преди стотици години Коран. В един друг айят е казано следното:

... Положи върху земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас ... (Сура Лукман, 10)


24. www.wamy.co.uk/announcements3.html, from an address by Prof. Zighloul Raghib El-Naggar.
25. Carolyn Sheets, Robert Gardner, and Samuel F. Howe, General Science (Newton, MA: Allyn and Bacon Inc.: 1985), 305.
26. www.beconvinced.com/science/QURANMOUNTAIN.htm.
27. Frank Press, and Raymond Siever, Earth, 3rd ed. (San Francisco: W. H. Freeman & Company: 1982).