СУРА АЛ-МУНАФИКУН
(ЛИЦЕМЕРИТЕ) Мединска. Съдържа 11 знамения.
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. "Когато идват при теб, лицемерите " пристигнат при теб и присъстват на твоето събиране
"казват: “Свидетелстваме, че ти си Пратеника на Аллах.”" Потвърждават тяхното свидетелстване, за да покажат че то излиза от дъното на сърцата им, заедно с искреността им в убеждението им. А `свидетелстваме` означава `знаеме`.
"Аллах знае, че ти си Неговият Пратеник." Потвърждение от Аллах на онова, което съдържат думите им, като свидетелстват Посланието на Мухаммед (с.а.с.) за да не разберат разкриването на лъжата им, която следва"
"Аллах е свидетел, че лицемерите са лъжци." в тяхното твърдение, че свидетелстват Посланието на Мухаммед (с.а.с.) и че са с искрени сърца. Но изглежда, че това са просто думи от техните уста.
2. "Те превръщат клетвите си в прикритие" тоест: сториха клетвите си, с които се заклеват пред вас прикритие, зад което да се скрият, или преграда зад която ще избягат от убийство или пленяване
"и възпират от пътя на Аллах." Тоест: забраняват на хората вярата, и борбата по пътя на Аллах, и извършване на праведни дела заради тяхното съмнение в Пасланието на Мухаммед (с.а.с.).
"Лоши са делата им!" изпълнени с лицемерие.
3. "Така е, защото повярваха," с лицемерие
"после станаха неверници," вътре в себе си, а някои казват, че това знамение е низпослано заради хора, които повярвали и после вероотстъпили
"затова бяха запечатани сърцата им," заради неверието им, и в тях никога пак няма да влезе вяра
"та не разбират." онова, в което има добрина и напътствие за тях.
4. "И като ги гледаш, видът им ти харесва," тяхната им форма и всеки, който ги види се чуди на тяхната стройност
"и като говорят, вслушваш се в думите им." И си мислиш, че словата им са истина и правда, заради чистотата на говора им и красотата на езиците им. Абдуллах ибн Убей, който е лидера на двуличниците е бил добър оратор, строен и красив.
"Като че ли са подпрени дървета." В събиранията при Пратеника на Аллах (с.а.с.) те са оприличени с подпрените дървета до стената, които не разбират нито знаят, защото те са лишени от ползотворния разум, от който се възползва неговия притежател
"Смятат, че всеки вик е против тях." Казват, че лицемерите се страхували да не се низпослае знамение от небесата, което ще разкрие тайната им и ще позволи кръвта им и богатствата им.
"Те са врагът. Пази се от тях!" да нямат никакъв шанс да се доближат до теб, или да достигнат до тайните ти, защото те са шпиони на твоите врагове неверници.
"Да ги порази Аллах," тоест: Аллах ги е проклел, или поучава вярващите какво да изричат за лицемерите
"как така се подлъгват!" как така се отвръщат от истината и се обръщат към неверието.
5. "И когато им се каже: “Елате Пратеника на Аллах да моли за вас опрощение!”, те извръщат глави" тоест: клатят ги подигравайки се с това, но желаят да им бъде опростено
"и ги виждаш как надменно се отказват." Отвръщат се от Пратеника на Аллах (с.а.с.) и се възгордяват да дойдат при Пратеника на Аллах (с.а.с.), за да искат от него да се моли за тяхното опрощение. Виждат себе си по-важни от това и не искат да се унижат ако го извършат.
6. "Все едно е дали ще молиш опрощение за тях, или не ще молиш." Това няма да им е в порза, защото не спират да лицемерничат и продължават с неверието.
"Аллах не ще им опрости." докато са лицемерници.
"Аллах не напътва нечестивите хора." Които са решили да излязат от подчинението и да потънат в прегрешение към Аллах. А първите от тях са лицемерите.
7. "Те са, които казват: “Не харчете за онези, които са при Пратеника на Аллах, за да се разотидат!”" тоест: докато се разделят с него, като с това целят бедните изселници (мухаджирин).
"Но на Аллах принадлежат съкровищниците на небесата и на земята." Той дава препитанието на тези изселници
"Ала лицемерите не проумяват." че съкровищниците на препитанието са в ръцете на Аллах, и че Аллах няма да помогне на вярващите.
8. "Казват: “Щом се върнем в Медина, по-могъщият там непременно ще пропъди по-слабия.”" Изреклият тези думи е Абдуллах ибн Убей – лидера на двуличниците. С `по-могъщият` говори за себе си и своята свита, а с `по-слабия` - Пратеника на Аллах (с.а.с.) и неговите последователи. Зейд ибн Еркам е казал: "Бях с Пратеника на Аллах (с.а.с.) в една битка и тогава Абдуллах ибн Убей рече: "Ако се върнем в Медина, по-могъщият там ще пропъди по-слабия." Веднага отидох при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и го известих, но Абдуллах ибн Убей се закле ,че няма нищо такова." А после Зейд казва: " Тогава моят род започнаха да ми се карат, като казваха: "Това ли искаше?" После избягах и легнах да спя унизен и тъжен , но Пратеника на Аллах (с.а.с.) изпратил човек към мен да ми каже: "Наистина Аллах низпосла твоето извинение и ти повярва." И се низпосла това знамение.
"А могъществото принадлежи на Аллах и на Неговия Пратеник, и на вярващите. Ала лицемерите не разбират." 9. "О, вярващи, да не ви отвличат от споменаването на Аллах нито вашите имоти, нито вашите деца!" Аллах предупреждава вярващите от нравите на лицемерите, които ги отвлякоха богатствата и децата им от споменаването на Аллах, а всъщност да изпълняват основите на Исляма. А някои казват: от четенето на Свещения Коран.
"А които сторват това," тоест: се отвлече по земния живот и страни от религията
"те са губещите." Затънали в пагуба.
10. "И раздавайте от онова, което ви дарихме за препитание," тоест: раздавайте част от това, което ви дарихме по пътя на доброто. А някои казват: това се отнася за задължителния зекят
"преди да е дошла при някого от вас смъртта" или да усетите нейните признаци за присъствието й
"и той да каже: “Господарю, да би ми дал малко време," колко много ми се иска да закъснееш със смъртта ми, дори за молко време
"щях да раздавам милостиня" щях да раздам богатството си
"и да бъда от праведните!”" 11. "Но Аллах на никого не ще даде отсрочка, щом му дойде времето." Тоест: когато му дойде края и му свърши живота.
"Сведущ е Аллах за вашите дела." Нищо не може да се скрие от Него, и Той ще ви награди за делата ви.
http://muslimabg.com/14tema2.html 
Портал 