СУРА АЛ-ХАШР
(ИЗСЕЛВАНЕТО) Мединска. Съдържа 24 знамения.
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. „Всичко на небесата и всичко на земята прославя Аллах. Той е Всемогъщия, Всемъдрия.”
2. „Той е, Който прогони от домовете им при първото изселване неверниците сред хората на Писанието.” Те са племето Бени Недир, група евреи от потеклото на Харун (алейхис селям), които се заселили в Медина, когато възникнали вражди между израилтяните. Те не удържаха на обещанието, което са дали на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и се обединиха с идолопоклонниците (мушриците). Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) ги заобикаля и притиска с войската си, докато те самите избират да се изселят. Кельби казва: „Те са първите от хората на Писанието, които са прогонени от арабския полуостров, а последните са прогонени по времето на Омер (радиаллаху анх). Тяхното прогонване е първото изселване от Медина. А някои казват, че последното прогонване е прогонването на всички хора към земята Мехшер.
„Вие не мислехте, че ще излязат,” тоест: о, мюсюлмани, вие не мислехте, че Бени Недир ще напуснат домовете си заради тяхното високомерие и горделивост, въпреки че те са притежатели на огромни замъци и широки палмови градини. А и техният брой не е бил малък.
„а те мислеха, че крепостите им ще ги защитят от Аллах.” Тоест: Бени Недир си мислеха, че техните замъци ще ги предпазят от наказанието на Аллах.
„Но повелята на Аллах дойде при тях оттам, откъдето не очакваха,” повелята на Аллах им дойде от там, от където и през ум не им е минавало, че ще им дойде наказанието на Аллах. Пречистият Аллах повелява на Своя Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) да воюва с тях и да ги прогони, но те не са очаквали, че нещата ще стигнат до там. Те се мислели за най-достойните и най-силните.
„и всели в сърцата им ужас,” ужасът е най-силният страх. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Бях подпомогнат с ужаса, колкото пропътуване месец.” „та разрушиха своите домове със собствените си ръце и с ръцете на вярващите.” Това става, когато те се уверили, че ще бъдат прогонени и завидели на мюсюлманите, че те ще се настанят в домовете им. Тогава те разрушавали домовете си от вътре, а мюсюлманите от вън. Зухри и Урве ибн аз-Зубейр казват: “Когато Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) искал да направи спогодба с тях – да вземат това, което могат да товарят на камилите си, те избирали хубави пръчки и тояги и с тях разрушавали собствените си домове. Тогава натоварвали камилите си, а вярващите разрушавали всичко останало.
“Поучете се, о, зрящи хора!” Тоест: знайте, че Аллах ще стори същото с всеки, който се съпротиви и враждува с Него.
3. “И ако Аллах не им бе предписал отпращане, щеше да ги мъчи в земния живот,” Тоест: и ако Аллах не им бе предписал изселване от домовете им на този начин, ако не бе им присъдил това, Той щеше да ги накаже с избиване и пленяване на земята, както стори с племето Бени Курайза.
“а в отвъдния за тях е мъчението на Огъня.” 4. “Това е, защото се противяха на Аллах и на Неговия Пратеник.” Тоест: поради тяхната омраза към Аллах и Неговия Пратеник и неизпълняване на обещанието си заслужиха това наказание.
“А за който се противи на Аллах – Аллах е суров в наказанието.” 5. “Каквато и палма да отсечете или да я оставите изправена върху корените и, то е с позволението на Аллах” В битката при Бени Недир някои мюсюлмани започнали да отсичат палмите на неверниците заради омразата си към тях. Тогава Бени Недир, които са последователи на Писание казали: “О, Мухаммед, нали твърдеше, че си пратеник и искаше сдобряване? От сдобряването ли е отсичането на палмите и опожаряването на дръвчетата? В това, което ти е низпослано не откри ли позволяване да сееш раздор по земята?” Това затрудни Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и причини болка в гърдите на мюсюлманите и тогава се низпосла:
“и за да опозори Той нечестивците.” Тоест: за да унизи онези, които не се подчиниха, а те са евреите. Той искаше те да изпитат болка от отсичането на палмите и когато видят как мюсюлманите се разпореждат с техните богатства, както те искат, това увеличава тяхната болка и унижение.
6. “За онова, което Аллах дари от тях на Своя Пратеник, вие не сте препускали нито на коне, нито на камили.” Тоест: това, което Всевишният Аллах върна на Пратеника Си от богатствата на Бени Недир, на вас не ви се наложи да препускате с коне, нито с камили, нито срещнахте трудности, нито воювахте, защото това беше на две мили от Медина. Пречистият Аллах предостави богатствата на Бени Недир на Пратеника Си (салляллаху алейхи уе селлем) само заради тази причина. Аллах позволи да ги превземат чрез подписване на спогодба, отнеха им богатствата без да ги разделя между сподвижниците си.
“Но Аллах овластява Своите пратеници над когото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила.” 7. “Онова, което Аллах е дарил на Своя Пратеник от жителите на селищата,” Това е разяснение как да се разпределят придобивките от похода, след като се разясни, че те са Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Това е пропис, който се отнася за всяко превзето място от Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и мюсюлманите до настъпването на Часа, чрез подписване на спогодба и без война. За такава битка мюсюлманите на препускат с конете си, нито с камилите си.
“принадлежи на Аллах” Да присъжда, както Той желае
“и на Пратеника,”, като това става негова собственост, и после за нуждите на мюсюлманите
“и на роднините [му],”, а те са бедните от Бени Хашим и Бени Мутталиб, защото на тях е забранено да приемат милостиня
“и на сираците,”, а те са малолетните, на които са починали родителите преди да достигнат пълнолетие
“и нуждаещите се,” бедните
“и пътниците [в нужда],” странникът, който е изгубил парите си.
“за да не бъде в обръщение сред богатите измежду вас.” И така богатите ще надделеят над бедните и ще го разменят измежду тях самите.
“И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го!” Тоест: каквото той ви е дал от придобивката от похода, вземете го, а каквото ви е забранил да вземете, не го вземайте!
“И бойте се от Аллах! Аллах е суров в наказанието.” 8. “[Част от това е] за бедняците - преселници, които бяха прогонени от своите домове и имоти,” в Мекка, като ги принудиха да ги напуснат и те излязоха, и затова Аллах им е отредил право в придобитото от похода за да забогатеят,
“търсейки обилие и благоволение от Аллах,” с препитание в земния живот и задоволство в отвъдния свят
“и помагайки на Аллах и на Неговия Пратеник...” с борба срещу неверниците.
“Те са искрените.” Те са утвърдените в искреността.
9. “Настанилите се в дома [на преселението Медина] и [приели] вярата преди онези,” Те са енсариите, които живеят в град Медина преди преселниците (мухаджирин) и са увярвали в Аллах и Неговия Пратеник,
“които се преселиха там, ги обичат” отнесоха се с добро към тях, като споделиха с тях богатствата си и домовете си
“и не усещат в сърцата си завист” нито омраза, нито злоба
“за онова, което им бе дарено.” Тоест: за онова, което бе дадено на изселниците без тях от придобитото от похода, а напротив те изпитваха задоволство в сърцата си, въпреки че изселниците живееха в техните домове. Когато Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) превзе богатствата на Бени Недир потърси енсариите и им благодари за всичко, което са направили за изселниците, като ги настаниха в домовете си и ги съдружиха в богатствата си. След това Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казал: “Ако искате аз ще разделя онова, което Аллах ми даде от Бени Недир между вас и изселниците, защото аз знам как живеят изселниците във вашите домове и как използват вашите богатства. Ако искате аз ще им го дам и те ще излязат от вашите домове.” Тогава те се задоволили с деленето и бяха изпълнени с благоволение.
“Предпочитат ги пред себе си,” предпочитат изселниците пред себе си в земните богатства
“дори ако те самите са в нужда.” в затруднение и бедност.
“А които се опазят от скъперничеството на душите си те са сполучилите.” Тоест: онзи, който Аллах предпази от скъперничество и изпълни всичко, което шериата го е задължил раздавайки милостиня и зекят, то той е спечелил и победил. А който скъперничи, той не е сполучил.
10. “А които дойдоха след тях,” това са техните последователи с доброта до Съдния ден
“казват: “Господарю наш, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата,” които обичат първенците от изселниците и енсариите и молят Аллах за опрощение
“и не влагай в сърцата ни омраза към онези, които повярваха!” тоест: несправедливост, завист и злоба. В това влизат първо сподвижниците на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), защото те са най-достойните вярващи, а и знамението говори лично за тях. А онзи, който крие в сърцето си омраза като шиитите, той е сполетян от шейтана и е заслужил голяма доза омраза от Аллах, заради омразата си към привържениците на Аллах и към най-достойното творение на Всевишния от тази общност – Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който няма право да взема нищо от придобитото от похода. Същото се отнася за всеки, който злослови и се отнася с лошо към тях.
“Господарю наш, Ти си състрадателен, милосърден.” 11. “Не виждаш ли как лицемерите казват на своите братя сред хората на Писанието, които не повярваха:” Те са Абдуллах ибн Убей и неговите последователи, които изпратили на Бени Недир следното:
“Бъдете силни и не се предавайте, ние няма да ви предадем, и ако се биете, ние ще се бием с вас и “Ако бъдете прогонени, ще излезем заедно с вас” тоест: ще излезем с вас и ще ви придружаваме
“и не ще се подчиним заради вас” и заради вашето дело
“на никого” който и да е той, ако ни забрани да излезем с вас
“никога” колкото и дълго време да мине.
“и ако бъдете нападнати, ще ви подкрепим.” срещу вашите врагове, но Пречистият Аллах разкрива лъжата им, като казва:
“Аллах е свидетел, че наистина са лъжци.” в това, което обещаваха, че ще напуснат с тях и че ще им помогнат.
12. “Ако бъдат прогонени, те не ще излязат заедно с тях и ако бъдат нападнати, не ще ги подкрепят.” И това се случва точно така, защото лицемерите не излязоха с юдеите, които бяха прогонени от Бени Недир, и не им помогнаха когато бяха избити, ако Бени Курайза и жителите на Хайбер.
“А ако ги подкрепят, ще обърнат гръб в бягство.” победени
“После не ще им се помогне.”След това и на лицемерите няма да им се помогне, а напротив Аллах ще ги унижи и те няма дa имат полза от тяхното лицемерие.
13. “В сърцата им вие сте по-страшни от Аллах.” Тоест: “О, вие мюсюлмани, вие сте по-страшни в сърцата на лицемерите и юдеите от страха им от Аллах.
“Това е, защото са хора, които не схващат.” Ако те имаха разум щяха да разберат, че Аллах е Този, Който ги сполетя с това, и че Той заслужава да се страхуват от Него.
14. “И не ще се сражават с вас вкупом,”събрани заедно за да воюват с вас
“освен ако са в укрепени селища или зад стени.” Тоест: зад огромните стени, зад които си криеха заради страха и глупостта им.
"Враждебността помежду им е силна." Тоест: всеки от тях е изпълнен със злоба и гняв към другия.
"Смяташ ги, че са вкупом, ала сърцата им са разединени." Изглеждат, че са обединени, но това е пригледно, защото сърцата им са разединени, както идеите и мислите им.
"Това е, защото са хора, които не проумяват." Но ако имаха разум щяха да проумеят и да разберат истината и щяха да я следват, щяха да се обединят и да не се разединяват.
15. "Подобно на онези, които бяха преди тях" като неверниците – идолопоклонници
"неотдавна," тоест: в близко време
"те вкусиха пагубността на своето дело" лошият край на тяхното безверие, на земята, като ги избиха в битката при Бедр. Това се случило шест месеца преди битката с Бени Недир.
"и за тях има болезнено мъчение," 16. "подобно на шейтана, който казва на човека: “Отхвърли вярата!”" Тоест: Тяхното взаимно недоверие и изоставане е подобно на шейтана спрямо човека – подхлъзна го към безверието, а след това му го разкраси.
"А щом стане неверник, казва: “Непричастен съм към теб." Когато човекът прие безверието, като се подчини на шейтана и прие неговото разкрасяване, шейтана му казва:
"Аз съм невинен и далеч от теб." "Страхувам се от Аллах, Господаря на световете.”" Това са словата на шейтана, за да се оневини и да докаже, че е непричастен към човека.
17. "Последствието и за двамата е, че ще пребъдат в Огъня, там ще пребивават вечно. Такова е възмездието за угнетителите."
18. "О, вярващи, бойте се от Аллах!" Тоест: страхувайте се от Неговото наказание, като извършвате онова, което ви е повелил и изоставите онова, което ви е забранил.
"И всеки да види какво е приготвил за Утре!" Тоест: какви дела е приготвил за Съдния ден.
"И бойте се от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела." 19. "И не бъдете като онези, които забравиха Аллах –" тоест: изоставиха повелята Му и не пожелаха да Му се подчинят
"Той ги накара да забравят себе си!" Стори ги да забравят самите себе си, защото забравиха Аллах, и не се постараха да извършват делата, които щяха да ги отдалечат от наказанието Му. А някои казват: Забравиха Аллах, когато живееха в мир, и Аллах ги стори да се самозабравят в трудностите.
"Те са нечестивците." Които не пожелаха да се подчинят на Аллах.
20. "Не са равни обитателите на Огъня и обитателите на Рая. Обитателите на Рая са спасените." Сбъдналите всяка своя мечта и спасените от всяко зло.
21. "Ако бяхме низпослали този Коран върху планина, щеше да я видиш смирена, разцепена от страх пред Аллах." Тоест: Свещеният Коран е достигнал в своето величие, възвишеност и съдържание на съвети и напътствия, от които омекват сърцата. И ако бъде низпослан на една планина от планините (въпреки здравината, твърдостта и неописуемата си структура) щеше да я видиш разрушена от страх пред Аллах, от Неговото наказание, и страхувайки се че няма де отдаде необходимото право да възвеличава словото на Аллах.
"Тези примери ги даваме на хората, за да размислят." върху това, което трябва да се размишлява, за да вземат поука и да се отстранят от злото.
22. "Той е Аллах, няма друг Бог освен Него – Знаещия и неведомото, и явното." Той знае онова, което невидимо и не може да се докосне и почувства, а това което е явно то се вижда с очите.
"Той е Всемилостивия, Милосърдния." 23. "Той е Аллах, няма друг Бог освен Него" повтаря го сигурност и убеждение
"Владетеля, Всесветия," Пречистият, Който няма недостатък. А някои казват: Значението е, че само от Него не са угнетени хората.
"Съвършения, Утвърждаващия," Който дари рабите си с мир, а някои казват: Той е Който потвърди посланието на Своите пратеници с чудеса.
"Наблюдаващия," Свидетелят над рабите Си и техните дела.
"Всемогъщия," Той е Победителят и никога не е победения. "Подчиняващия," Най-великият и няма равен на Него.
"Превъзходния!" Който няма никакви недостатъци и е далеч от онова, което не Му прилича.
"Всечист е Аллах от онова, с което Го съдружават!" 24. "Той е Аллах – Сътворителя," Творецът на всичко, с неограничимата Си воля.
"Изкусния, Ваятеля!" Създателя на различни и сложни образи и форми.
"Негови са Най-прекрасните имена. Прославя Го всичко на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Всемъдрия." http://muslimabg.com/14tema2.html 
Портал 