Път в името на вярата
Хиджазката железопътна линия
Пътят и животът си приличат по много неща. И в двата има пътуване надолу и нагоре. Има моменти, в които пътищата потъват в тишина; има моменти, когато в живота настъпва самота.
А познаваме обич, за която няма преграда. Ако се наложи, влюбеният ще пробие планини, хиляди препятствия ще преодолее в името на своята любов.
Именно ръководен от тези чувства, султан Абдулхамид обявява намерението си за изграждане на железопътна линия, която да свърже столицата Истанбул с града Медина. Било е на 2 май 1900 г. За да не пострада авторитетът на новата железница, султанът повелил тя да бъде изградена не от чуждестранни фирми, а изцяло със собствени сили и средства. За тази цел той лично дарил 50 000 лири.
Този жест на султана бил последван от най-висшия до най-низшия служител на държавата, които подарили по една своя заплата за изграждането на линията. Хиляди други граждани на империята, от най-младите до най-възрастните, дали своята дан в подкрепа на тази родолюбива идея. Своя принос имали и мюсюлманите от Индия, Египет, Тунис, Мароко, Сингапур, Ява, Босна, Албания, Кипър, Судан, Южна Африка, Русия, Германия, Америка, Англия и Китай. С цел увеличаване на даренията и увековечаване на делото държавата учредила специален орден, посветен на хиджазката железница. В своята книга, посветена на изграждането на тази линия, P. Type отбелязва следното: “Това навярно е единствената железница в света, която е изградена без да се вземат банкови кредити и без плащане на лихви и която скоро след пускането в експлоатация вече е в печалба”.
В началото европейците посрещнали с насмешка този проект. Немският посланик в Истанбул в своя доклад до правителството си пишел: “Нито един европеец не би повярвал, че в името на любовта към своята вяра хората биха изградили железница, дълга 1200 км.!”
Напротив, в мюсюлманския свят идеята за хиджазката железница била посрещната с голямо въодушевление и гордост. Вестниците пишели за нея като за най-значимия проект на халифа султан. Често в заглавията на вестниците се отбелязвало. че "това не е поредната османска железница, а пътят на вярата”.
Най-сетне на 1 септември 1900 г. с молитви и тържества започва изграждането на хиджазката железница. Тук активно участие взели войсковите съединения. Пехотинци копаели и изнасяли пръстта, съзиждали стени, сапьорите изпълнявали дърводелските и металните работи, свързочниците прокарвали телеграфните линии, моряците извършвали транспортните дейности... Никой не се уплашил от суровите климатични условия в пустинята и от несигурността по протежение на пътя. Като гледали с какво усърдие работели войниците, местните хора също се заели да им помагат. Броят само на войниците, които работили на линията, надхвърлял 7500 души!
През 1903 г. железницата достигнала до гр. Аман в Йордания. През следващата - в Маан, през 1906 - в Медаин-и Салих, през 1907 - в Ел-Уля и най-сетне на 31 август 1906 г. достига до града на нашия пейгамбер - Медина.
Сега вече влаковете, които тръгвали от Истанбул, достигали до Медина. По протежение на пътя имало множество малки и големи гари. Часовете за пристигане и тръгване на влаковете трябвало да съвпадат с времето за намаз. Единият от вагоните във всеки влак бивал определен специално за месджид, като били назначени и имами. По пътя си влаковете спирали или за зареждане или за намаз.
Наред с религиозното, хиджазката железница си имала и своето стратегическо значение - защита на светите места и на целостта на мюсюлманския свят. Дори враговете признавали, че с прокарването на тази линия Абдулхамид хан постигнал свои важни политически цели.
Западните държави, начело с Англия били смутени от прокарването на железницата. Подстрекавани от тях, някои арабски племена започнали да нападат това съоръжение, с цел да го разрушат. През 1916 г. избухнало въстание, подбуждано от англичаните, което довело до закриването на хиджазката железница. На 10 януари 1919 г. Фахреддин паша със сълзи на очи предал Медина, след което турските власти престанали да се интересуват от нейната съдба.
Сегашното състояние на хиджазката железница буди мъка в сърцата ни. Този път, прокаран както с религиозна, така и с политическа цел, се поддържа само на територията на Сирия с туристическа цел. Най-жалкото е, че част от вагоните служат за развлекателни цели. А в границите на Саудитска Арабия на много места няма дори следа от железницата. Само на някои места се виждат релсите и голите гарови постройки, които очакват своите спасители, за да отвеждат пътниците до светите места. Едва през последните години запустялата гара на Медина се реставрира.
Една мечта може да се извиси толкова, колкото е висотата на мечтателя. Хиджазката железница бе резултат от ума и сърцата на хиляди мюсюлмани, които чрез своя труд и пот, въпреки безводието и изгарящите лъчи на пустинното слънце, сътвориха път. Нека Аллах да ги дари с мир и покой.
Бюнямин Чил
Портал 
