1 „Не мътиш, не мътиш…”

„Не мътиш, не мътиш…”

Тя, приказката, е известна, но все пак да ви я припомня - Веднъж един вълк се навел да пие вода от една рекичка. Гледа, някъде под него пък агне утолява жаждата си. Вълкът сурово му викнал: “Внимавай, мътиш ми водата!..” “Как така, рекло агнето, аз съм под тебе. Как мога да ти мътя водата?” Тогава вълкът още по-силно се провикнал: “Абе, мътиш не мътиш, ще те изям!..”
Защо ви припомних тази приказка? Защото по никакъв начин не можем да се чуем с останалите наши съграждани. Преди известно време в сутрешния блок на Нова телевизия (както виждате, аз за СКАТ изобщо не говоря!) разговаряха с млад вярващ мъж, който по най-културен и приемлив начин им обясняваше вредите, които атеизмът нанесе на обществото. Той не намираше за добре, че в училищата все още не се изучава истинско вероучение, което би снижило напрежението сред децата. И толкова предпазливо излагаше своите мисли, че чак да ти стане неудобно. Но явно не свикнала с такова поведение, водещата непрекъснато го прекъсваше с въпросите си: Значи в наше време манастирът е превърнат в джамия, така ли?..
Явно обаче и младият мъж бе човек съвестен и не се поддаваше на провокациите й: Не, там по-напред е било текке, което по-късно са превърнали в църква, а сега е в руини...
Неудовлетворена от отговора, след малко водещата отново повтаряше въпроса си: Значи, църквата са я превърнали в джамия, така ли да го разбирам?
Не! По-рано там е имало мюсюлманско текке, което след това са превърнали в църква, но поради безгрижие църквата днес вече се руши... - се опитваше да отговори отново младият мъж, без да се подвежда от нея. Водещата обаче с цялото си старание и плам се опитваше да измъкне от него отговора: Да, сега, когато ДПС е коалиционен партньор, превърнаха църквата в джамия, но това някак си не й се отдаваше.
Вечерта разтварям страниците на в. “Заман” от 16-24 декември м.г. и се зачитам в материала, в който колегите разказват за своето посещение в Рилския манастир, придружени от архимандрит Сионий, когото лично познавам. Ето какво разказва архимандрит Сионий, в чиито думи не можем да се съмняваме:
“И от Високата порта идва специален документ-нареждане до бея на Дупница, в който се казва да бъде разгледан подробно случаят и да се вземе решение на място, защото Рилският манастир е възстановен и строен със специален берат от Мурад II, така че неговите въпроси трябва да се гледат много внимателно”. Защото волята на Мурад II е била много ясна и точна, че този манастир трябва да бъде като едно от централните места на църквата в България, на православието”.
Но в годините на безвластието манастирът също така е бил повреден и разграбен от върлуващите разбойници. Ала при управлението на Мехмед II той бива преустроен и по настояване на Мара, майката на султана (българка и вдовица на Мурад II) тук били докарани мощите на Св. Иван от Търновската архиепископия...”
По-нататък четем: “През XVI и XVII век манастирът бил в цветущо състояние. Турските султани с ферманите си освобождавали манастира от всякакви данъци, а монасите били провъзгласени за привилегировано съсловие... И братството не останало задължено, като отделило специална стая за месчид, където турските управници да отслужват своите молитви по мюсюлманската традиция”.
Това са думи на архимандрит Сионий... Смятам, че нямаме основание да не му вярваме. Но когато разгръщам в. “Новинар” от 23 декември м.г. чета, че “по време на османците манастирът е бил разграбен и разрушен...”
Онова, което, разказва екскурзоводката в манастира, също допълва разказа на архимандрит Сионий: "Всички привилегии, които са давали българските царе на манастира, са продължавали и по време на Османската империя. Много прекрасни фермани има тук по различни поводи. Един от тях – от турския султан Мехмед II и е дълъг почти 2 метра и тежи 16 килограма. Така че наистина Османската империя и турските султани в по-голямата си част са имали едно невероятно отношение към Рилската света обител...”
Но каквото и да разказват те, другите говорят онова, което са си наумили: Турците са варвари, те са рушители и поробители...
Преди около два месеца с група екскурзианти посетихме Къкринското ханче. Тамошната екскурзоводка разказа всичко, което знаеше за Левски. Само че забрави едно важно обстоятелство че Левски е бил изправен пред съд и осъден. Тогава й напомних: Госпожо, значи тогава все пак е имало съд и правосъдие. А след 1944 г. хиляди са били разстреляни без съд и присъда! Щом като искаме да бъде правова държава, не би трябвало да забравяте тази подробност. От там нататък кой както иска да коментира...
Да, наистина, за една нощ европейци няма да станем. Но струва ми се, че никак не прилягат на новата ни самоличност старите ни поверия. Мен искрено ме обижда, когато наричат роби моите български съграждани. Това непрекъснато повтаряне: Робство, робство, робство... и звучи все едно като “Не забравяйте, че сте деца на роби!” Нима искаме непременно да им внушим това? Що за разбиране? При това го казваме в една страна, която вече близо 130 години се радва на самостоятелен свободен живот! Аз не го приемам!
В учебниците по история пише колко и как са воювали Франция и Германия помежду си. Но управниците на двете страни загърбиха миналото и положиха основите на едно ново обединение: Европейския съюз. Ако се зачетем още в историята. ще открием, че между Италия и Австрия, между Германия и Полша, между Германия и Англия е имало противоборства. Но струва ли си?
Изглежда обаче, че те не са толкова “толерантни патриоти” колкото нашите, които са много “толерантни” на думи, а на дело не ги търси.
Разбира се, не бих искал да се променят за една две години, след като не могат още да преглътнат, че ДПС е коалиционен партньор. Но нека да не губим надежда и да вярваме, че бъдещето е пред нас. Да се надяваме, че когато се смесим с европейските народи и почнем да дишаме техния въздух, лека полека ще узреят и нашите мушмули и ще станат годни за консумиране.
И. Ч.