Леене на куршум
„Острия и втренчен поглед" на някои хора понякога може да окаже отрицателно въздействие, което се нарича "назар" или уроки. Макар че не е известна същността на това явление, то не се отрича нито от народа, нито пък от религията.
Според един свещен хадис, предаден от Хз. Айше (радиаллаху анха), в такива случаи нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: "Осланяйте се на Аллах при уроки, защото те са факт". При нужда Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) четял "Айетул кюрси", сурите "Ихляс" и "Феляк-Нас" като съветвал своите приближени да правят същото. Сред народа обаче за предпазване от уроки се използват и други средства, които не са споменати в Свещения Коран и сюннета на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Част от тези средства се използват за предпазване, а други – за освобождаване от въздействието им.
С цел предпазване от уроки при хората, животните, растенията и предметите се завързват сини мъниста, подкови, някои животински зъби или нокти, правят се муски против уроки и т.н. Пак със същата цел се лее куршум (олово) или свещ. Нашата религия не приема подобни методи, защото според нея ползата и вредата от различни неща са предопределени от Аллах. Да се откъсва от съдържанието на Свещения Коран и сюннета и да се надяваш на помощта на някои предмети е погрешно и се смята за суеверие. Защото нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелява:
”Ако някой се кичи с нещо (с цел предпазване), това означава, че поверява всичките си дела на това нещо". (Тирмизи)
За отстраняване на някои отрицателни последици, за които се смята, че са породени от уроки и магии, се прибягва преди всичко до "леене на куршум". Това се прави като разтопеният куршум (олово) се изсипва във вода, при което се изричат определени слова.
Вярвайки че при нервни и душевни болести лекарите не са в състоя ние да помогнат, открай време сред народа за тази цел се прибягва до помощта на различни ходжи, които "леят куршум". Този обичай е останал от епохата на шаманизма. Тези похвати днес продължават да упражняват някои възрастни жени, наречени "оджаклъ" и "изинли". Оджаклиите произхождат от семейства, в които се е практикувало "леенето на куршум". А "изинли" са тези, които са получили позволение (изин) от жена оджаклийка.
Макар начините за леене на куршум да са различни в отделните региони, то същността им остава една и съща. Леенето на куршум се повтаря най-малкото поне три пъти в различни места на дома. При самото действие жената изрича "Бесмеле" и повтаря: "Не е моята ръка, а ръката на майка ни Айше и Фатима..."
Хората, които нямат достатъчно познания но религия и не знаят същността им, смятат, че тези неща са позволени от исляма. Колкото и безобидни да ни изглеждат тези неща, често пъти те могат да станат причина човек да загуби вярата си.
Колкото и както да се изрича "Бесмеле" при "леенето на куршум", това е чисто суеверие, което се отхвърля от религията ни, поради което често може да стане повод за подигравка сред хората.
След като разтопеното олово се изсипе в съда с вода, се получават най-различни форми, които после "се разгадават", от жената леярка. Ако оловото е тъмно се заявява, че уроките са били "силни", а ако е светло – че болният има чисто сърце и т.н.
След това част от водата се дава на болния да я изпие, а с друга част се измиват лицето и останалите части на тялото. Остатъкът се излива някъде, където не минават хора. В някои места в нея се надробява хляб и се поднася на кучета, а другата се пръска по ъглите на къщата, с цел да бъдат почерпени джиновете и сатаните. Най-накрая на жената, лееща куршум, се предлагат пари според финансовите възможности на болния.
Нашата религия не признава и отхвърля обичая "леене на куршум" и на други подобни методи. Хора, които се занимават с леене на куршум и правене на различни магии са отговорни както пред законите, така и пред Всевишния Аллах.
Портал 
