От Тадж Махал до Сюлеймание
Може би в една от най-красивите градини на Индия сред портокаловите дървета и кедрите, които се редуват с пищните фонтани, има една гробница. Тази гробница, която се намира в град Агра е прочутата Тадж Махал, която у всеки човек буди различни размисли.
Тадж Махал представлява едно от седемте чудеса на света, изградена да увековечи паметта на Мюмтаз Махал, любимата съпруга на Шах Джихан. Изграждането й продължава цели 20 години от 1631 до 1651 година, като на строежа работят двайсет хиляди души. Тя е украсена с 42 изумруда, 102 рубина, 625 елмаза, 50 едри бисери и десетки хиляди други скъпоценни камъни. При строителните работи са изразходвани 47 милиона златни монети.
Изградената от бял мрамор гробница в лунните нощи блести по-ярко от лунната светлина. Това кара много от поетите и писателите да почерпят вдъхновение от нея.
Но нека да разтворим кориците на нашата ненадмината по красота книга Свещеният Коран и да се зачетем в нея. Дали тогава ще продължаваме да изпитваме същите мисли и чувства?
Вижте какво ни повелява там Всевишният Аллах: Аллах изкупи от вярващите душите и имотите им, за да е техен Раят, Негово истинно обещание... /Тевбе, 111/
Както освидетелстването на единството на Аллах представлява най-висшата форма на саможертва на душата, така и пожертването на имуществото в името на Аллах е от най-достойните пожертвования. Впрочем пътят на тази замяна Всевишният Аллах ни сочи като пътя на всеобщото спасение.
А най-силната изява на откъсването на сърцата ни от Аллах представлява привързаността ни към децата и имуществото ни. Ето защо Всевишният Аллах ни повелява: "Вашите имоти и деца са изпитание. А при Аллах има велика награда." /Тегабун, 15/
Според исляма, имуществото в истинския смисъл на тази дума, не принадлежи нито на отделния човек, нито пък на обществото.
Имуществото принадлежи единствено на Всевишния Аллах. На хората им се предоставя само възможността те да го използват за определено време при определени условия. Ето защо те не могат да използват своеволно имуществото, което владеят. То трябва да се използва по начин, посочен от истинския му стопанин, т.е. Всевишния Аллах.
В този смисъл величествената джамия Сюлеймание, която очертава силуета на града в небосвода на Истанбул, представлява една от най-добрите образци на използването на имуществото в името на Аллах.
Строителството на този прекрасен паметник на архитектурата започва с полагането на основния му камък от Ебуссууд Ефенди, и продължава цели седем години. Разходите по нея възлизат на 59 милиона акчета или изчислени в сегашни пари на 400 милиона долара. Заедно с пристроените допълнителни сгради, тя струва седем и половина пъти по-скъпо или 3 милиарда долара!
С това си творение ненадминатият архитект Синан е искал да покаже висотата на османското великолепие. Той доставил от четири различни краища, а именно, от Александрета, Баалбек, Сарайи Амире и Къзташъ огромните каменни колони, които поддържат тази величествена постройка. Белият мрамор е извлечен и доставен от остров Мармара, а зеленият от Арабия. Вратите са изработени от абаносово дърво, а стените са облицовани с фаянс от Изник /Никея/.
При строителството на джамията са били спазени не само правата на хората, но и на животните, като за целта била изработена специална програма за техния отдих, прехрана и работа.
Майсторът стенописец, който изписал текстовете под кубетата на джамията бе положил толкова голямо старание и умение при своята работа, че при изписването на последната буква губи зрението си и ослепял. Така той пожертвал зрението си по блясъка на това величествено творение на архитектурата.
Когато храмът бил довършен, удовлетворен и опиянен от този успех, султан Сюлейман Законодателят заявил: "На главния архитект Синан се пада честта да открие тази чудесна джамия, тъй като той я изгради и извиси такава великолепна и внушителна".
Обаче Синан, който бил овладял тънкостите на своята професия проявил благородството и в този миг си спомнил за саможертвата на стенописеца Карахисари и смутено заявил на султана:
"Владетелю мой! Карахисари изгуби зрението си, докато я украсяваше и изписваше. Затова ощастливете него с тази чест!"
При тези негови думи султанът възложил на Карахисари честта да открие величествената джамия.
Такива са реалностите.
Така са похарчени средствата за двата храма. Така се работило за изграждането им.
Как мислите, кое служи по-добре на хората?
Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (125), Декември, 2004 година
Портал 
