Хутбе – Наводнението – бедствие или предупреждение„И когато добрината идваше при тях, казваха: “Наша е тя!”, а сполетеше ли ги злина, приписваха я на Муса и на онези, които са с него. Ала злочестието им е от Аллах, но повечето от тях не знаят. И казаха: “Каквото и знамение да ни донесеш, за да ни омагьосаш с него, не ще ти повярваме.” И им изпратихме потопа и скакалците, и въшките, и жабите, и кръвта очевидни знамения. Но се големееха и бяха престъпни хора." (Араф, 131-133)
Аллах Теаля е Този, Който се разпорежда с вселената, със съдбите на хората, със случките... Следователно едно от условията на вярата в исляма е, че Аллах Теаля е Творецът на всичко – добро и лошо. Моментално възниква въпросът: „Доброто е от Аллах, Аллах Субханеху уе Теаля не желае лошото за хората, но защо е сътворил и злото?” Отговорът на този въпрос се състои в няколко аспекта:
Първо: Ако Аллах Теаля бе сътворил само добри неща, то това би означавало, че Той Субханеху уе Теаля не е в състояние да сътвори и лошото, което означава, че Той, Пречистия, не може да върши всичко. Това е немислимо по адрес на Аллах, Превеликия, защото в Свещения Коран повелява:
„Аллах над всяко нещо има сила”.
Логически това също е невъзможно, тъй като ако Аллах Джелле Джелялуху не бе способен да създаде лошото, той не би бил способен и за много други неща.
Второ: В сътворението на лошите неща има мъдрост. Едно от тях се състои в това, че хората имат възможност да разберат и да преосмислят цената на добрите неща, когато изпитат вкуса на лошите. Друга мъдрост е, че Аллах Теаля изпраща изпитание на хората, което те приемат като лошо, но всъщност то е добро за тях:
„И може да мразите нещо, а то да е добро за вас...” (Бакара: 216)
Трето: Аллах Теаля изпраша лоши неща на хората, за да ги предупреди, че те са сгрешили в техните дела, в техния начин на живот, в тяхното поведение... Това е суннета на Аллах Теаля. Той не обича разврата, а когато се появи от страна на някои хора и не може да бъде спрян освен с наказание, Аллах Теаля им го дава. Ако не би било така, ако развратниците не бяха озаптявани, ако виновните не бяха наказвани, щеше да има голяма несправедливост – Аллах Теаля щеше да бъде несправедлив, което също е немислимо – а и земята щеше да се развали.
Следователно Аллах Теаля е сътворил хората да живеят щастливо на този свят, като им е подсигурил всичко необходимо за живота им. Когато обаче някой от хората или група от тях се противопоставят на този принцип, те трябва да бъдат спрени, те трябва да бъдат предупредени, че тази вселена не е тяхна, те пребивават в нея не по собствена воля, те не са знаели даже за съществуването на тази вселена, докато не са били в нея, те не се разпореждат с нея... Следователно те нямат право да вършат каквото си пожелаят. Те трябва да се съобразяват с повелята на Господаря на тази вселена, защото те живеят в Неговото владение, а в Неговото владение управлява само Той...
Когато даден народ или даден човек извърши престъпление, то не остава незабелязано от Аллах Теаля. Това е принцип, който съпровожда човечеството от самото му начало. Примерите от историята са прекалено много. Добре е да обърнем внимание на един от тях. Това е примера с древните египтяни, които под предводителството на фараона сеели разврат и угнетявали евреите.
И така фараона и неговите поддръжници се отнасяли несправедливо към евреите, поради което Аллах Субханеху уе Теаля изпратил наказание на угнетителите. Въпреки предупрежденията на Муса, тези хора не повярвали в силата и всемогъщието на Аллах Теаля. Поради тази причина, те били наказани.
„И наказахме хората на фараона с години (на суша) и с недоимък от плодове, за да се опомнят.” (Араф, 130)
Това е първото най-лекото наказание от Аллах Теаля. Дано да размислят, дано разберат, че прехраната им, уюта, в който живеят, съдбата им, не са в техни ръце. Трябва да разберат, че противопоставянето им на Аллах Джелле Джелялуху е безсмислено и пагубно за тях.
Времето като че ли с нищо не е променило положението на хората. Ако погледнем положението на нашите съвременници, не е трудно да видим хора, които приличат както на Муса, така и на фараона. Следователно не е трудно да оприличим и бедствията с тези, които са сполетели хората на фараона. Необходимо е обаче да се вземе поука както от историческите факти, така и от нещастията, които ни сполетяват. Не е необходимо да обвиняваме този или онзи, че е развратник. Необходимо е да поставим на дневен ред начина на нашия живот и всеки да направи своята равносметка, да се опита да подобри отношението си с Аллах Теаля, да се опита да се противопостави на ширещия се в нашето съвремие разврат, да се опита да промени начина на живот, който не съответства на волята на Владетеля на вселената – да се опита да помогне на хората... Това е което трябва да се направи. Да се иска прошка и милост от Аллах, но не само на думи. Преди всичко вярата, че Аллах Теаля е единствен, който се разпорежда с всичко. След това думите и делата да са сходни с това убеждение, да има постоянство в ибадета и вярата, да има сходство между вярата и начина на живот.
Непоправима грешка ще бъде ако хората се опитат да изпробват до край наказанието на Аллах Теаля, защото човешките възможности са крайно ограничени. Единственият изход от кризата е подновяването на добрите отношения с Аллах Теаля. И то докато не е късно!!!
Източник