Братството
Човекът е същество, което живее в общество. А това води до отговорности и задължения. Изпълнението им – към семейството, хората и другите живи същества, ни прави, социални субекти. Изпълняваме ги, поели по пътя на нашия Създател.
В Свещения Коран Аллах казва: "всички мюсюлмани са братя". Как се отнасят братята един към друг? По-точно как трябва да се отнасят? Всички се обичаме. Това, че сме деца на едно семейство ни сближава повече помежду ни. Когато е необходимо, се жертваме в името на братята си. Тъгуваме когато са болни, и се радваме, когато са щастливи. Споделяме всичко с тях. Пророкът Мухаммед казва, че "ако един мюсюлманин не пожелае и за другите това, което желае за себе си, той не е добър мюсюлманин".
Какво си пожелаваме? Задължително е същото да пожелаем и за братята си. Здрави, успели и щастливи деца ли сме? Как искаме да се развие животът ни? Пожелаваме си да станем богати или уважавани от обществото хора? Искаме да завършим училище с отличие и да учим в университет? Какво искаме? Какво смятаме, че заслужаваме? Какво ни кара да сме щастливи? Всичко, което пожелаваме за себе си, трябва да го пожелаваме и за братята си мюсюлмани. Защо ли? За да бъдем истински мюсюлмани и за да спечелим благоволението на Всевишния.
Можете ли да си представите общество, в което няма егоисти, а всеки мисли за другите и пожелава за тях това, което пожелава за себе си?
Колко хубаво би било да живеем в общество, съставено от хора, които са щастливи и спокойни заедно и които се обичат и разбират!
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (120), Август, 2003 година