Проблемът с обзавеждането на дома при младоженците
Младите хора, решили да продължат живота си заедно, трябва да решат къде ще живеят много преди да сключат брак.
Ако например младоженецът иска да живее с родителите си след като се ожени, трябва да го каже на бъдещата си съпруга много преди съдбоносния ден. Ако родителите, на който и да е от двамата младоженци, пожелаят да живеят в един дом с младото семейство, или пък в един и същи блок над или под тях, също би трябвало да ги уведомят своевременно. Не е правилно някои неща в живота и във взаимоотношенията да се поставят пред свършен факт. Дори за известно време някои неприятности да се премълчат в името на разбирателството, неизменно идва такъв момент, в който това няма да стане и кавгата ще избухне.
Родителите не трябва да забравят, че не те са тези, който са женят, а децата им. Затова те трябва да ги насочват и съветват в този така важен за тях период, но и да ги оставят сами да взимат решенията или най-малкото те да минат през тяхното одобрение. Родителите трябва да се откажат от схващането, че „младите се женят за да ги направят щастливи", защото това не е така. Младите се женят заради собственото си щастие.
Разбира се, младоженците ще уважават и почитат родителите, но няма да живеят живота си за тях. Затова, особено родителите на младоженеца, не бива да възприемат желанието на сина си като отказ от тях или като признак за недостатъчна обич и уважение. С това те само могат да помрачат най-щастливия ден в живота му. Тъй като младоженецът познава много по-добре родителите и семейството си, редно е сам да реши този въпрос, без да се влияе от мнението на другите. Ако родителите му са способни да делят едно жилище с младото семейство, това ще им донесе много полза. Снахата ще е по-малко заета с домакинска работа, а и по-късно ще й е по-лесно при отглеждането на децата. Ако двамата или единият от родителите му са нервни хора и той, съпругата и децата му не могат да се разбират с тях, по-добре е мъчителното съжителството да бъде прекратено.
В някои райони на страната разходите по сватбата и по обзавеждането на дома се поемат от младоженеца, а в други – от младоженката. В последно време обаче бъдещите съпрузи и семействата им са склонни да си поделят разноските.
В рамките на възможностите си родителите на момчето и на момичето, трябва да направят каквото е необходимо, за да осигурят щастието на децата си. Не е редно някоя от страните да заяви, че е по-добре да живеят заедно, за да няма излишни разходи, а два-три месеца след сватбата да започнат да им търсят жилище под наем. Понякога възможностите на двете семейства са големи, но чакайки другата страна да реагира, не правят нищо, за да помогнат на децата си. Това не е правилно и допълнително натоварва и разочарова младите. Какво да правят те – да се опитват да се издържат ли, да си набавят покъщнина, започвайки от нещата от първа необходимост или да се грижат добре за децата си? Най-правилното решение е родителите да помогнат на децата си да започнат един нормален съвместен живот. Тоест редно е да им окажат финансова подкрепа. И двете страни трябва да подходят честно и да изложат намеренията си съвсем открито. Понякога съвместното съжителство на два поколения в един дом е условие за щастие, но понякога е необходимо те да живеят отделно, за да се запази единството и спокойствието между тях. Това е нещо, което младоженците трябва да обмислят.
След като решат да встъпят в брак, бъдещите съпрузи трябва да си осигурят жилище, отговарящо на вкуса и изискванията им. Тоест жилището им не трябва да дразни окото и душата, но разбира се, това трябва да бъде съобразено и с икономическото им състояние.
Една жена, която заедно с петте си деца живееше в дом, състоящ се от една стая и друга по-малка, беше принудена да работи като чистачка, защото мъжът й беше безработен. Тясното антре, което водеше до външната врата, служеше за кухня. Една от дъщерите на тази жена се сгоди. След една година определиха и ден за сватбата и двете страни започнаха приготовленията. Майката на младоженката настояваше за просторно жилище с парно отопление, но младоженецът работеше като чистач в една здравна служба и не можеше да си го позволи. Той нееднократно се опитваше да я накара да се откаже от това си желание, но... Жената разказва какво се е случило след това:
Каквото и да кажехме, каквото и да поискахме, се превръщаше в проблем. Разбрах, че няма да се разберем, разкъсах лицевата част на юрганите и калъфките, събрах им нещата и им ги изпратих. Бяха много невъзпитани! Потънах в дългове за покъщнината. Опитах се да я върна в магазина, но ми отказаха. Имам толкова много дългове! Не знам какво ще правя!
Всеки трябва да е наясно с възможностите си и не трябва да ги надценява. След като си намерят подходящо жилище, младоженците трябва да внимават с обзавеждането. През нито един период от живота си не бива да се съобразяват с мнението на чуждите хора. Всичко трябва да се купува според нуждите и според това колко или дали ще се използва. Прибързаното закупуване на дадена вещ може да доведе до неприятности, затова е добре да не се бърза. Не трябва да претрупваме домовете си с излишни мебели и да го „украсяваме" с ненужни вещи.
Дом, пълен с кристал, сребро и други подобни, които и при най-малкия допир могат да се повредят или счупят, не е удобен нито за семейството, което го обитава, нито за хората, които го посещават. По-късно всяка счупена или похабена вещ може да причини неприятни емоции, наказание или плесница за детето, което това семейство по-късно ще има... Безспорно е детето е много по-важно от каквато и да е било вещ и жилището трябва да бъде съобразено с пакостите, който неминуемо идват с него. Затова домът не трябва да бъде като витрина на кристален магазин, а място, където семейството ще живее комфортно и щастливо, а децата ще могат да се движат спокойно и да играят на воля.
Госпожа Халиме ни разказа за сина и снаха си. Те са женени от две години и всичко в дома им е ново, но въпреки това са решили да сменят мебелите. Попитах я защо, а тя ми отвърна:
- Не отговаряли на вкуса им.
- Не са ли ги избрали сами? Мебелите не се похабяват само за две години, а и да ги смениш е доста скъпо.
- Не, защото преди време ние с мъжа ми ги бяхме купили. След това допълнихме това, което беше необходимо.
- Преди това не ги ли показахте на сина си и снаха си?
- Защо трябваше да го правим!? Та това са просто мебели!
От мълчанието ми тя разбра, че не съм на същото мнение. Скъпи родители, не правете и вие тази грешка, казвайки си: Какво толкова? Това са просто мебели!. Оставете младите да харесат и решат какво искат да използват, или най-малкото се допитайте до тях.
Подобни неща се случват в много други семейства. Кога дядо, кога някой чичо или пък баща поемат подобни инициативи, но в повечето случаи резултатите са като този, за който ви разказах по-горе.
Гостувам на младо семейство, сключило брак само преди няколко месеца. Младоженката Есра ми разказа сватбените си преживявания:
„Нито моето, нито семейството на съпруга ми са заможни. Изучиха ни, използвайки всичките си възможности. С мъжа ми сме от един град и четири години учихме заедно. Един ден решихме да се оженим. Родителите и на двама ни много се зарадваха. Но когато ни определиха дата за сватбата, се сблъскахме с голям проблем. Нямахме пари. Преди годежа бяхме кандидатствали за работа. За щастие и двамата си намерихме такава в града. Налагаше се да изчакаме малко със сватбата и да поработим няколко години. Тогава предложихме на нашите родители да не търсят пари за нас, защото ще работим в един и същи град и докато се оженим, малко по малко ще си купуваме нещата нужни ни да обзаведем един дом. Приеха го. Така се и оженихме. С първата си заплата си наехме жилище и малко по малко започнахме да го обзавеждаме. Все още продължаваме. Не се натоварваме и взимаме само неща, които са от първа необходимост.
И това е вариант.
Вещите са измислени, за да служат на човека, а не той на тях. Не забравяйте, че всичко е сътворено, за да бъде в ползата на човека. Всички сме ставали свидетели от брачния олтар, заради свади на тема „кой ще купи хладилник" и „защо не са купени сервизи и различни прибори?".
Айтен Дурмуш
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (120), Август, 2003 година
Портал 
