3 Дългият път на златото

Дългият път на златото

Това се случило в годините на Балканските войни, когато по тези места всичко вряло и кипяло и хората просто не знаели къде ла се дянат. В онези бурни дни, налегнато от различни притеснения, българското семейство Попови от Македония решава да се засели за по-сигурно във вътрешността на България. Продават си имотите, нивите и добитъка, подготвят всичко тайничко за път, но се чудят какво да правят с двата и половина килограма злато. Трупано с поколения и с години, то никак не било малко. А времената били тъй размирни!
Чудели се хората какво да правят и как да излязат от това положение и най-сетне решили: ще отидат у Решад ефенди и да го помолят да запази тяхното състояние, докато настъпят по-спокойни времена. Той е човек доверен, изпитали са го неведнъж. Честен до краен предел, нито ще измами, нито ще предаде съседа, нито пък ще го оклевети...
Отива Попов вечерта у Решад ефенди и му разказва каква е работата. Решили са да напуснат Македония и в търсене на по-спокойно място ще заминат във вътрешността на България, но имат една голяма грижа. Би ли им помогнал той?
- Комшу, виждаш какви са времената. Нито да го вземем с нас това злато, нито да го оставим на случайни хора. Да остане у вас, пък ако настъпят по-мирни времена, ето къде е Македония, ще отскоча да си прибера еманета – рекъл Попов.
Решад ефенди се замислил малко, пък му отвърнал:
- Е, комшу, щом си рекъл да заминеш, не мога да те спра. И щом ми имаш доверие, остави го, макар че у нас, знаеш, никъде вече не е сигурно.
- Но Решад ефенди, аз ако не съм сигурен, щях ли да дойда при теб? Разбира се, че съм сигурен! – отвърнал Попов.
Още същата нощ златото било пренесено в дома на Решад ефенди, а призори Попови вече преминали границата...
Но скоро настъпили тежки дни и за решадовото семейство. Взели да заплашват Решад ефенди, че ще го погубят, че ще го отвлекат харамии. Наложило се цялото му семейство да зареже имот и добитък и да замине далеч отвъд Босфора. Зер всички хора търсели място, където не ще бъдат тормозени. Решад ефенди нямал време и възможност дори да си продаде имота и добитъка и просто решил да ги зареже... Имал малко сухо, турено настрана, с което той можел, Иншаллах, да започне нов живот на новото си място. Но какво да прави с онова, което Попов му оставил да пази? Разбира се, че ще го вземе, няма да го зареже на чужди харамии! Та нали му е дадено да го опази! Качили се те на кораба от пристанището на Солун и след дълго и уморително пътуване слезли в Истанбул.
Решад ефенди, естествено, успял да устрои някак си живота на новото място и лека полека нещата тръгнали... Ала нещо непрекъснато го глождело. Залогът на Попов! Къде да намери сега комшията си, та да му го върне? Вече на Балканите било по-спокойно, бурята отминала, започнал нов живот. Той искал да се освободи от душевното терзание, което му причинявало чуждото имане. И решава... да тръгне за България да търси Попов! Зер той не е игла в купа сено, я! Все ще го открие. Ще пита, ще разпита, ще го издири и ще му връчи повереното имане, за да се успокои най-сетне душата му. Иначе не ще умре спокойно старият Решад.
Най-сетне Решад ефенди се качва на кораба и пристига във Варна. В багажа било скрито онова, което съумял да опази през толкова години и при такива премеждия! Оттам взема влака и пристига право в София. "Тук трябва да е Попов, си мислел той. нали тук има най-много македонски преселници". Обикаля той по механи и мегдани, среша се с много преселници, пита и разпитва земляци от Македония за Попови, дето имали син, изучил се за доктор в Русията... И изведнъж някакъв мъж казва:
- Знам го, как да не го знам стария Попов! Но доколкото си спомням, той се спомина. А синът му, чувал съм, живеел и работел в Русе. Доктор е! Точно така!
Този път Решад ефенди взема влака обратно за Русе, пристига там и почва да пита и разпитва за д-р Попов.
- Ами, да, има такъв доктор! Мисля, че се е изучил в Русия. Малко нещо на руски мяза езикът му. Как да не го знаем, добър и услужлив човек. Искаш да се прегледаш ли при него? Ти си харен човек, пари едва ли ще ти вземе.
И му обяснили къде да намери дома на доктор Попов, за да се прегледа старият Решад. А той бил нетърпелив, веднъж да го намери и да му връчи бащиния дар, че му тежи не само на ръцете, но и на сърцето. Младият доктор, естествено го посрещнал като стар и скъп гостенин, дошъл от миналото. Той помнел стария си съсед от Македония, който сега му бил скъп като роден баща. А когато Решад ефенди му разказал какво го води при него, Попов онемял!
- Знаех си аз! – разправял по-късно той. Ето с такива хора живеехме някога ние, а сега със свещ да ги търсиш, няма да ги откриеш.

И. Ахмедов