Кайруан

Кайруан

Географско разположение
Кайруан е град в Тунис и отстои на 156 км от столицата му. Кайруан е дума от персийски произход и има значения на склад за военни съоръжения, военен лагер и място за войскови пренощувания и сборен пункт, откъдето хората тръгват на война. Тъй като се опасявал от евентуалното връщане на народа на Тунис към старите си вярвания, Укбе ибн Нафи основава Кайруан през 50-та г. по хиджра и оставя в него да живеят само мюсюлмани.
Укбе ибн Нафи избира стратегическо място за изграждането на бъдещия град и след покоряването на страните от Магреб (Мароко, Алжир, Тунис) се обръща към своето обкръжение със следните думи:
"Народите, живеещи тук, в тези страни, нямат изградени представи за добро. Видят ли меча, тутакси стават мюсюлмани, но веднага след като мюсюлманите се отдалечат, те отново се връщат към старите си вярвания и религиозни традиции. Мисля, че установяването на мюсюлманите сред тях също не е най- доброто решение. Затова построяването на един нов град – само за мюсюлманите, ми се струва по-разумно разрешение."
Приятелското му обкръжение също се присъединява към това негово мнение. Основаването на града Кайруан се счита за начало на Ислямската цивилизация в страните от Магреб. Кайруан едновременно поема две много важни роли – призив към исляма и призив към джихад. Оттук войската предприема походи за победи, а арабските учени прависти тръгват също оттук да разпространяват арабския език и исляма по света.

Дуа (молитва) на Укбе ибн Нафи за Кайруан
Фактът, че Укбе ибн Нафи изпълнява специална дуа за Кайруан, сам по себе си е израз на вниманието и тревогите му относно новия град. След завършване строежа на града, той обикаля заедно с най-близкия си и доверен кръг от приятели воини около града и изрича следната дуа:
"О, Аллах! Дай на този град наука и право! Изпълни го с послушни раби, които изпълняват достойно ибадетите си. Превърни го в чест за вярата ни и в извор на страх, в страшилище за неверниците. Извиси исляма чрез него!"

Влияние на Укбе ибн Нафи върху берберите
Берберите, като виждат, че Укбе ибн Нафи лично участва в строежа на Кайруан, остават силно впечатлени от религията и личността му. Сами се уверяват колко усилия изразходва той в името на разцвета на исляма. И повлияни от всичко това, част от тях доброволно постъпват в редовете на ислямската войска, като междувременно приемат мюсюлманската вяра. Градът се издига като скъп, свиден символ в очите на мюсюлманите и се почита като свят – в него не се допускат онези, които не са мюсюлмани.

Забележителностите на Кайруан
Джамията, която е построена от Укбе ибн Нафи още по време на строежа на самия Кайруан е една от най-видните му забележителности.
Тя е най-старата джамия в страните от Магреб. Много известни сгради от тези страни и Андалусия заимстват образци от архитектурната й декорация и общото архитектурно изпълнение.
Кайруанската джамия е стожер на ислямската мисъл от онова време. В нея се провеждат събиранията на подбрани ислямски учени, за да беседват най-авторитетните в тази област.
Към училищата и джамиите на града Кайруан са построени богати библиотеки и с течение на времето той прераства в най-известния център на исляма в страните от Магреб.

Кайруан – религиозен и научен център
Кайруан е първият научен център в Магреб. Андалуската Куртуба (Кордова) и Мароко от далечния Магреб датират след него.
По преподаването на религиозните науки и разпространението на ислямското учение като цяло Кайруан безспорно е с много високи заслуги.
Омер б. Абдулазиз праща научна делегация от табиин (хора, които са имали щастието да видят приживе сподвижниците на Пейгамбера Мухаммед и да беседват тях) в Кайруан.
Халифът на умайядите Омер б. Абдулазиз (99-151) пожелал да повиши културното ниво на народите на Магреб и да ги посвети в изискванията на ислямската религия. За целта той изпратил в Кайруан десетчленна научна делегация от табиин, приготвил научен център в града за тях и оттук ги изпратил в Тунис.

Известни учени от Кайруан
Това са ученикът на имам Малик и в същото време положилият много усилия за събирането на книгите и писанията на Маликитския мезхеб – Имам Сахнун б. Саид; Имам Ебу Зейд Кайруани; Яхя б. Селяме ел-Басри; ученият медик Ибн Джеззар Кайруани.

Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (115), Февруари, 2003 година