Правила на уважение и покорност към родителите
1. Известно е, че у човека е вродено да изпитва близост и обич към този, който го почита, той винаги го обича и се отнася с уважение.
Родителите ти са причината на твоето битие. Те са твоите настойници, които винаги мислят твоето добро, доброто ти състояние. Не може да има други, които да те почитат и да се отнасят към теб по-добре от твоите родители. Затова ти трябва да ги обичаш, да ги уважаваш, да им служиш искрено. В това отношение, колкото и да се стараеш, пак не ще изпълниш своето задължение. Особено когато твоят Рабб е повелил да служиш на родителите си и когато Неговото удовлетворение е свързано със удовлетворението на родителите ти.
2. Синко! Не бъди от тези, който отвръщат на доброто със зло, прецени благосклонността и прекалената любов на твоите родители към теб! И добре знай, че в бъдеще те искат да те видят като голям човек, полезен на себе си и на другите. Придържай се към техния завет, слушай наставленията им, изпълнявай заповедите им, слушай предупрежденията им не със страх и уплаха, а с искреност и любов. Те са изживели повече от теб, затова са научили неща, които ти още не знаеш.
3. Покорността е хубаво нещо. Благонравствеността е доказателство за благородността на човека. Синко, твоите най-близки са твоите родители.
Слушай ги, изпълнявай разпорежданията им, за да те обичат повече, за да живееш спокойно, за да постигнеш щастлив живот.
4. Когато родителите стоят прави, ти недей да седиш при тях стой с уважение и добро поведение и слушай какво казват! Внимавай, за да разбереш указанията им! Не говори на висок глас! Обръщай се към тях с благи думи, пълна, смиреност и искреност!
5. Синко, недей да отбягваш баща си! Бъди с него! Сядай с уважение, слушай хората от обкръжението му! Питай за това, което не знаеш, бъди смел в това отношение! В твоя полза е да участваш в беседите на възрастните и да слушаш ценните им слова; това е храна за разума, сила за мисълта, увеличава знанията; слушащият още от малък може да достигне нивото на възрастните.
6. Когато срещнеш по пътя баща си, поздрави него и неговите сподвижници с уважение, а когато се разделяш, попитай дали желае нещо. Ако дойде, когато седиш някъде, стани прав, посрещни го радостен!
7. Всичко, което ти дава баща ти, е негов дар. Поражда се от обичта му, затова не нахалствай, когато искаш нещо от него! Бъди любезен, когато искаш, не искай пред хората. А когато поискаш, нека той реши да даде или не, защото той знае по-добре от теб онова, от което имаш нужда.
8. Не искай нищо от никого, освен баща си! Недей да търпиш унижението на искането! Защото хората колкото и да желаят да ти помогнат, то това е позор за твоите родители, вероятно това ще бъде причина да изпаднеш в лошо състояние.
9. Още от малък свикни с правомерното изразходване на средствата; парите, които ти дават твоите родители, използвай правилно! Не бъди от ненаситните прахосници, защото когато си малък, и нуждите ти са ограничени. Ако свикнеш да харчиш много, като пораснеш, ще видиш вредата от това, няма да ти стигат парите, няма да можеш да се издържаш, ще задлъжняваш, ще се тормозиш, ще деградираш в морално отношение.
10. Някои деца не подхващат работа, като се подлъгват от състоянието на своите родители, с подбудата на богатството тръгват по пътя на разхищението и разточителството. Обаче не след дълго време изпитват вредата от това, обедняват; тъй като нямат определена работа и професия, не могат да печелят и да се препитават; като следствие от бедността и немотията изпадат в окаяно състояние. Сакън да не бъдеш от тях, защото те извършват зло както на самите себе си, така и на семействата си, и на всички свои съграждани; смъртта на такива се предпочита пред живота им.
11. Синко, в този живот човек се нуждае от истински приятели, с които да споделя радостта и мъката си. В този смисъл не можеш да имаш по-добри приятели от своите родители; ако търсиш истинска опора, подслон, това да са твоите родители! Споделяй с тях своите проблеми, защото те са най-доверените и най-искрените ти приятели.
12. Синко! Да не взимаш и да не злоупотребяваш с нещо от дома без знанието на родителите си! Не пипай никаква храна без разрешението на майка си, не свиквай така, защото последствията от това са лоши, тази постъпка означава неблагородност. После, Аллах да опази, ще израснеш като безполезен, ще изпаднеш в печал.
13. Помагай на родителите си, когато пораснеш и настъпиш в период на деятелност! Помагай им според възможностите си, за да свикнеш още от малък с благородността. Когато родителите ти остареят, отнасяй се към тях с уважение, почит и любов! Грижи се за тях с милост и състрадателност, както те са се грижили за теб, когато си бил малък! Да не ти дотегне, дори и да ти е тежко! Когато и ти остарееш, ще бъдеш ли доволен, ако се отнасят с теб недоброжелателно?
14. Синко! Не бъди от непокорните синове, които израстват с труда и усилията на бащите си, а после не ги харесват, подценяват ги и се подиграват с техните мисли, знания и ум, не искат да ги слушат! Баща ти не е отговорен за нищо към теб, обаче ти си отговорен за всичко спрямо баща си.
15. Ако един от родителите ти нареди нещо, което според теб е грешно, не му отвръщай с презрение и подигравка! Избирай правилното! Гледай да им докажеш истината, като говориш с тях с мекушавост и спокойствие! Никога не накърнявай чувствата им, не ги оскърбявай и не огорчавай сърцата им!
Валлаху йетевелля худаке веледи'л-азиз! Скъпи синко, Аллах да те опази по правия път!
Ю. Зияеддин Езхери
Вестник "Мюсюлмани", брой 8 (113), Ноември, 2002 година