Слоновете великани

Слоновете великани

Сред животните, обитаващи сушата, слоновете са най-големите. Те се разделят главно на два вида – африкански и азиатски. В сравнение с азиатския, африканския слон е по-голям. На височина той е около 3,5 метра, а тежестта му достига до 6 тона. Ушите му приличат на ветрила и са дълги до 2 метра, като широчината им 1,5 метра. Предвид 3,5-метровия ръст на тези животни гиганти, на нас ни е невъзможно да ги отглеждаме у дома, както котките и кучетата. Най-голямата отклика на слоновете от другите животни е, че те си имат хобот. Той напомня градински маркуч и във вътрешната си част разполага с 50 000 мускула. Да, наистина, те са точно толкова. Ноздрите на слоновете са на върха на хобота им. Хоботът им служи за хващане на храната и подаването й в устата им, за пиене на вода, за повдигане на предмети и, разбира ес, за долавяне, за усещане на различните миризми. Хоботът притежава способността да поема 4 литра вода, която слонът ползва за пиене или за да си напръсква гърба с нея. Както може да носи огромни тежести, стонът е в състояние и да вземе с хобота си грахово зрънце, да го спука в устата си и да го хапне. Успешното справяне на слоновете с тази фина задача, изискваща прецизност – както имаме предвид гигантските им размери – предизвиква възхищение. Хоботът има ред функции. Той представлява дълъг пръст, както и тръба и усилвател на звуковете, издавани от слоновете. Те го пълнят с вода и го използват като душ, а понякога за баня с пръст и прах, които разпиляват по гърба си. Новородените слончета обаче не умеят да боравят с този свой орган. Случва се даже да настъпят хоботчетата си и често да падат. Тези техни състояния са смешни и миловидни за нас хората, но на малките слончета едва ли им е до смях.
В продължение на 12 години слонът майка неотлъчно води малкото до себе си. Шест месеца тя търпеливо го обучава как да борави с хобота си.
В двата края на устата си слонът има два остри, дълги и издадени напред зъба. Те улесняват самоотбраната. Освен това един от тези зъби той използва за из-дълбаване на дупки в земята, което е начин да си намира вода. Тъй като растителната храна, която тези животни дъвчат, е много влакнеста, зъбите им се износват твърде бързо. Ето затова Всевишният им е дал много важно свойство – на мястото на всеки износен зъб идва нов от задната редица зъби.
Един слон на зряла възраст се нуждае средно от около 330 кг растителна храна на ден. А това се равнява на 6 малки бали сено. 16 часа от денонощието слоновете изразходват за храненето си. А ето и още един интересен факт за тези животни: замисляли ли сте се как се разхлаждат те през жегите? Навярно се досещате, че поради дебелината на кожата си те не могат да се изпотяват и за разхлаждане използват каквото намерят наоколо си – вода, пръст, кални локви и т. н. Разбира се, те "знаят" и други начини за това. Например за охлаждане на тялото си те размахват ушите си като ветрила. А кръвта във вените, които се намират в ушите им, вследствие на това движение се охлажда и способства за разхлаждането на организма.
Друга особеност на слоновете, дълго време предизвиквала учудване у ловците и зоолозите, е гуркането на стомаха им, Всъщност това гуркане представлява издаване на силни звуци в областта на стомашночревния им тракт. Но обект на почудата на зоолозите, е не толкова самото гуркане, колкото способността на слона да го контролира. В действителност т.нар. гуркане няма нищо общо с храносмилателната им система. Това са звуци, които слонът издава, за да "предаде" на приятелите си своето местонахождение. По-любопитното в случая е, че ако заподозре опасност или срещне така¬ва, слонът моментално спира гуркането, притаява дъх. След като опасността отмине, той отново започва да гурка със стомаха си. По този начин слоновете могат да осъществяват помежду си общуване от разстояние чак до 4 км.
Друг въпрос пред учените е преселването на този животински вид или т. нар. миграция на слоновете. Животните с гигантски тела и огромни уши през сухите сезони се "преселват" и при всяко преселение следват винаги един и същи път. Интересно е също, че те прочистват пътя си от сухи клони и други ненужни неща. Понеже слоновете обитават обширни площи и то в разпръснат вид, особена важност добива наличието на стабилна "комуникация" помежду им. В свръзката помежду си те не се ограничават само с острото си обоняние. Наред с последното, Аллах (дж.дж.) е сътворил специалния им орган, който се намира на челото им и с него те издават тъп, приглушен звук, недоловим за нас, хората. Благодарение на този орган слоновете "общуват" помежду си чрез свой кодов език, непонятен за другите живи същества. Въпросните приглушени звуци достигат до много далечни разстояния. И това е идеалният начин за общуване отдалеч.
www.harunyahya. com

Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (112), Октомври, 2002 година