Тълкуване на Бесмеле
Бесмеле е кратката форма на словосъчетанието Бисмиляхир рахманир рахим, което се съгласува със следващото действие, като обхваща значения на „С името на Всевишния и милостив Аллах започвам, чета храня се, пия". Целта на употребата на Бесмеле е започване на добро и в религиозно отношение законно деяние, като се произнася името на Аллаху Теаля. Както в християнската и еврейската религия, така и в арабските общности преди приемането на Исляма съществуват изрази, съответстващи по смисъл на бесмеле. Например преди да започнат значимите според тях дейности арабите произнасяли името на своя идол „бисми'л-Лат Ве'л-Узза" Или с името на Лат и Узза, а понякога и това на Аллах с „бисмикяллахумме", т. е. „Аллах мой, с твоето име". А Пейгамберът на Аллах Теаля (салляллаху алейхи уе селлем) е използвал Бисмиллях, което означава „бисмикяллахумме" и „с името на Аллах". С писмото, за което се споменава в 30-ия айет на Сурата Немл изпратено от Пейгамбера Сюлейман на кралицата на Саба, и което започва с „Пратено от Сюлейман и започващо с името на Всевишния, и милостив Аллах", Бесмеле получава завършения си вид и след ознаменуването на същия айет Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем) употребява предимно Бисмиляхир рахманир рахим.
Без съмнение Бесмеле е айет от Корана и се произнася в началото на всички 113 сури, освен единствено на сура Тевбе.
Споменаването на името на Аллах преди всякаква полезна дейност е задължение, чието изпълнение всеки мюсюлманин трябва да съблюдава строго. Както Коранът в сура Инсан 76/25 повелява: И споменавай името на своя Господ и сутрин, и вечер, със същия смисъл е повелено споменаването и величаенето на името на Всевишния и по различни поводи. Любимият ни Пророк казал: „Всяка важна работа, незапочнала с името на Аллах, е с недостатъци." (Ибн Ханбел, 359) също е препоръчал започването на важните и полезни, законосъобразни дейности с бесмеле и през целия си живот е подчертавал важността на това действие с личния си пример. Бесмеле означава: Започвам работата си с името на Всевишния, милосърдния и милостив Аллах. Защото започнатото мога да завърша само ако Той благоволи да ме дари с нужните за това сила и енергия. Иначе не бих могъл.
Бесмеле се състои от четири думи – съществително име, Аллах, Рахман и Рахим. Първата е съществителното. Думите, с които означаваме имената на нещата (съществата), наричаме съществителни имена. Те се поделят на две групи – собствени и нарицателни. Имената на лица и географски названия като имена на градове, реки, местности, планини и т. н. образуват групата на собствените съществителни имена. Нарицателни съществителни са имената на вещи като маса, стол, дърво и т. н. Буквата Бе е със значение на „свързвам", или Илсак, и присъства в началото на името (исим) в Бесмеле с цел завинаги да запази жива (да увековечи) връзката между Всевишния и човека, и в същото време изразява важността на привързаността на молещия за помощ човек към своя Създател.
Защото развитието на човека по правилата на човешките ценности както в личностно отношение, така и във взаимоотношенията му със себеподобните, е възможно единствено чрез вярата и любовта в Аллах. Вярата в Аллах е природно заложена способност у всеки човек, но различни недостатъци като горделивост, заблуда и др. могат да притъпят чувството за вяра и да погубят духовните ценности на човека.
Втората дума в Бесмеле е Аллах. Аллах е собственото име на истинския приемател на нашите молитви, на великата личност и не може да има множествено число. Затова понятието Танръ, което е име на множество приематели на молитви, не е равностойно на името Аллах, не е и негов синоним. Следователно превеждането на името Аллах с понятието Танръ е абсолютно недопустимо. Аллах е онова съществуващо, чието съществуване е с наложителен характер (ваджибул-вюджуд) и достойно за всички възхвали. Дори за миг не бихме могли да допуснем, че Той не съществува. Неговото съществуване не се нуждае от ничия подкрепа, не е зависимо. Тъкмо напротив – Той е единственият Създател и Повелител на Вселената. Още повече че най-новите изследвания в областта на историята на религиите подчертават, че и в най-примитивните вярвания е налице разбиране, основаващо се на единството на Аллах, и е доказано, че политеизмът е отклонение, появило се в сравнително по-ново време. Преди да приемат исляма, арабите често са използвали думата Аллах в своите стихове, молитви, пословици и поговорки. Вярата в този велик Танръ вероятно им е останала още от Ханифската религия от времето на Пророка Ибрахим.
Третата дума на Бесмеле е Рахман и представлява качествено прилагателно на Аллах и в същото време е производна на Рахим. Означава „безгранично милосърден, притежател на огромна милост". Но тъй като това прилагателно в семантичното си ядро съдържа смисъл на предвечна и вечна милост, се употребява единствено за Аллах, понеже само Неговата милост е безпределна.
Впрочем, както се забелязва и в айета Исра 17/110: „Зовете [Го] Аллах или зовете [Го] Всемилостивия! Както и да [Го] зовете, Негови са Най-прекрасните имена.“ В Корана Рахман е използвана със статут на собствено име сред великите имена на Всевишния. Следователно Рахман е собствено качество на Аллах и не подлежи на превеждане на други езици.
Четвъртият компонент на Бесмеле е Рахим. Това прилагателно също произлиза от същия корен на „рахмет", означава „много милостив". За разлика от прилагателното Рахман, което е собствено за Аллах, употребата на прилагателното Рахим е допустимо и за други категории: Любовта и милосърдието, които хората изпитват към своите деца и и помежду си, е плод именно на притежаването на това качество и от тяхна страна. Но рахметът на Аллаху Теаля е несравнимо голям от този на хората. Защото Неговият Рахмет се проявява като резултат на благата и опрощенията от предвечни времена и е израз на безграничната милост. А рахметът на рабите, на хората, се заключава само в резултат на любов, мъка или съчувствие. След като се изживеят, тези чувства отшумяват, а с тях изчезва и усещането за рахмет. Сътворяването от страна на Аллах Теала на всички светове, на всички живи и неживи същества, даряването им с различни способности, за да продължат живота си, привилегированото място, дадено на човека сред всички тези същества, издигането му сред тях чрез даряване с разум, чувства и способност за мислене – всичко това е следствие от Неговия безмерен Рахмет.
В качеството си на Рахман, Аллах Теаля е прострял Рахмета си над всичко на този свят, без разлика между учени и неграмотни, трудолюбиви и мързеливи, праведни и грешни, справедливи и несправедливи, смирени и гневни, вярващи и невярващи... А в Ахирета (в Съдния ден) в качеството си на Рахим, Той ще прояви своя Рахмет само за онези смирени люде, които са съумели да задържат своята воля в хармония с Неговата, а другите ще лиши от него. Защото в действителност човек е сътворен, за да заслужи съгласието на Аллах Теаля.
За тази цел са му дадени волята и разумът. Правилно използвалите ги и заслужили съгласието на своя Сътворител ще бъдат богато възнаградени, а другите, отклонили се от правия път, ще са лишени от Неговия Рахмет. Това е проява и знамение на качеството Рахим на Дженаб-ъ Хак. По този начин в началото вселената се подлага на рахмети Рахманийе, а в Ахирета на рахмети Рахимийе. Затова се казва,, че Аллах Теаля е Рахман на този свят, а в Ахирета – Рахим.
д-р Адем Йеринде
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (112), Октомври, 2002 година
Портал 
