По случай започналата 2002/2003 учебна година
Малцинственият статут на едно общество носи редица проблеми, най-важният от тях е запазването на идентичността. В глобалния свят, в който живеем, най-влиятелен фактор както за запазването, така и за заличаването на идентичността е образованието. Чрез образованието се развиват, затвърждават и се предпазват от унищожение религиозно-културните ценности, които оформят личността на човека.
Ние, мюсюлманите в България, от 125 години водим борба за пълноценно възползване от образователните си права, предоставени от Конституцията. Никога обаче не сме се възползвали от тях в такава степен, че да кажем "достатъчно, стига толкова". През 45-годишния комунистически атеистичен период, който изживяхме, правата ни бяха до голяма степен редуцирани, особено в края на 70-те и 80-те години образователно-културните ни права бяха изцяло ограничени. Но след всичко това, по волята на Всевишния Аллах, тези трудни и злощастни дни останаха като черно петно назад в страниците на историята и в съзнанието на преживелите хора.
През последните десетина години в обществения живот на нашата страна, в това число и в живота на мюсюлманите, се осъществяват много положителни промени. В резултат на тези промени, можем да твърдим, че, днес мюсюлманите в България преживяваме най-спокойните си дни. Безспорно е обаче, че социално-икономическите ни проблеми са огромни. В същото време днес можем да се гордеем, че имаме възможността да изучаваме в училищата майчиния си турски език и любимата си ислямска религия, за които се борихме и дадохме шехиди. Необходимо е да се подчертае, че тези постижения не са постигнати просто така, както и не може да се задоволим с това. Защото изучаването на турски език, след десетгодишно "търкаляне", едва тази година е сред задължително избираемите предмети (ЗИП), и то само в някои класове. Все още не е завършило дългото "приключение" на турския език, а от няколко години по същия път тръгна и изучаването на "Религия-Ислям".
В момента най-важните проблеми (спънки), стоящи пред нормалното изучаване на предмета "Религия-Ислям" в държавните училища, са:
- Все още на практика изучаване на предмета като СИП, а не като ЗИП;
- Непреустановяване на подаването /събирането на молби/ подписи от желаещите да изучават ислямската религия;
- Водената "небрежна и залъгваща" политика от страна на Министерството на: образованието и подвластните й институции или лица;
- Неразрешаване на "Религия-Ислям" да се изучава на майчиния турски език от турскоговорещите;
- Недостиг на учителски кадри;
- Немарливостта на родителите.
Всички изброени проблеми са много важни, най-важният от тях обаче е последният. Защото решаването на останалите проблеми до известна степен зависи от заинтересоваността на родителите и тяхната обвързаност и грижовност към образованието и религията им. Ако наистина желаем нашата религия да проникне в сърцата на децата ни, ако полагаме усилия и грижи за доброто образование на децата си, ако всички заедно можем да изявим това свое желание и подпомагаме институциите, които усилено се трудят за уреждане на нашите проблеми, както вършат, това Главно мюфтийство и Районните мюфтийства, тогава повечето от проблемите ни ще се изгладят с течение на времето. Защото повечето от тях са леснорешими проблеми от административен, бюрократичен и политически характер и тяхното решение зависи и от единството, сплотеността и силата на общността.
Апелът ни към многоуважаемите родители е да направят всичко възможно за бъдещето на своите деца, като не забравят, че те са им поверени от Всесилния Аллах, както и да се ръководят от божествената повеля: "О, вярващи! Пазете себе си и семействата си (особено децата си) от Огъня, горивото на който са хората и камъните."
Ведат С. Ахмед
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (112), Октомври, 2002 година
Портал 
