Схващането за мир
Мирът в международните взаимоотношения, от страна на Исляма, се възприема като нормално, константно състояние. Войната е неприемлива и до нея се прибягва като временна мярка само в принудителни ситуации. В случаите, когато една мюсюлманска държава се окаже във враждебни взаимоотношения с други държави, мирните на-чини за разрешаване на конфликтите трябва старателно да се потърсят не само преди започването, но и по време войната. Затова подготовката за мирни преговори или ненарушаването на мира, винаги са били поощрявани, а понякога скланянето на противника за мирен договор е било приемано почти като повеля. Изхождайки от това положение, мирните съглашения, постигнати между една мюсюлманска и една немюсюлманска държава биват определяни като "джаиз" (редно) от повечето ислямски учени. В същото време се вижда, че и в Свещения Коран, и в Сунната на пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и в практиката спазването на условията на даден мирен договор винаги е на преден план. Преди да се пристъпи към война, или по време на започнала вече такава, ако все още се виждат мирни пътища за предотвратяването или прекратяването й и ако конфликтите могат да се разрешат чрез тези мирни пътища – категорично не бива да се стига до война или тя да продължава.
Според Исляма, с противници немюсюлмани, наричани "харби", с които са налице разногласия, може да се пристъпи към предварителни мирни съглашения, а по време на война – към апели за примирие. В следствие на това действията към мир и разбирателство може да завършат с едно от следните съглашения – мирен преговор или договор, конвенция, примирие, мирен пакт и т.н.
Всички тези понятия могат да се обединят в смисловото ядро на едно понятие – МИР.
Вели Съръм
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (107), Март, 2002 година
Портал 
