Потребителска лудост или треска за консумиране
Днес обществото е обхванато от консуматорска лудост в истинския смисъл на думата. Това е треска за повече консумиране и разхищение. Лека-полека обществото стига дотам, че се утвърждава и обуславя единствено чрез консумацията (потребителството) – по-красиво облекло, повече консумирана храна, по-скъпи вещи в бита и т.н. Днес е наложително непременно да имаш вила, а ако нямаш – да отидеш на почивка в скъп курорт. А автомобилът е вещ от първа необходимост. Даже и по гетата трудно може да се намери дом без телевизор, видео-уредба, касетофон. И не само хората, които не могат да се похвалят с особена привързаност към Исляма, но за съжаление и, набожни семейства са въвлечени в тази надпревара. Според тази тенденция, внимание, уважение можеш да получиш само ако си богат. Богатият човек е постоянно ухажван, а бедния никой не го и поглежда.
Телевизията и видеофилмите поощряват стремежа към лукс. Хората на екрана са все такива, които консумират скъпи храни, кичат се със скъпи бижута и се обличат в много красиви дрехи. А домовете, къщите, в които живеят – човек не може да се насити да ги гледа. В продължение на години всичко това се наслагва в човешкото подсъзнание и навежда на мисълта, че щастието се намира в богатството или – че зависи от него.
А какво да кажем за новите теле-комарни игри? "Обадете се на еди-кой си номер и тази кола е ваша!". Въртят се телефони и на края на месеца семейството го очаква не какво да е, а тлъста фактура за плащане. Заплатите се оказват недостатъчни за плащане на фактури и се пристъпва към търсене на други начини за печалба. За да може да се харчи повече, трябва повече да се печели.
Възрастните хора, поколението преди нас отдаваха особено значение на халала (спечеленото по честен път) в печалбата и зачитаха печалбата, придобита с труд и пот на челото. Те избягваха даже и тази, в която имат и минимално съмнение. Днес, за съжаление, се казва "стига да се спечели", без оглед на начините.
Един приятел горко се жалваше: "Вече не мога нито да гостувам някому, нито да поканя гости вкъщи. Съпругата ми се влияе от състоянието на хората. А аз страдам от това. Започва да сравнява нашите вещи с чуждите и ако гостуващата ни дама спомене по някакъв повод нова своя придобивка, съпругата ми изпада в нервна ярост от завист. Не знам какво да правя. Приходите ми са ограничени, не мога да купувам всичко."
А една моя пациентка искрено сподели следното:
"Докторе, моят проблем е беднотията. По-точно неспособността ни да станем богати. Ясно ми е, че доходите на съпруга ми са ограничени. Не мога обаче да устоя на желанието си да живея по-охолно и да притежавам онова, с което разполагат съседите ни."
Някои хора пък, които напълно отговарят на израза "Пази боже, сляпо да прогледа" използват състоянието си за демонстриране на надмощие и стигат до там, че отправят дуа: "О, Аллах, направи така, че да печеля повече от тях, за да не бъда унижаван."
Моят приятел, известният писател Али Чанкърълъ къде на шега, къде насериозно веднъж ми каза: "Добре си ти, имаш много пациенти.", на които аз искрено отговорих, че бих искал да нямам и обществото ни да е здраво и пълноценно. Така мисля.
С отслабване влиянието на вярата, за съжаление, психическото ни здраве се уврежда. Ислямът ни учи да уважаваме духовно богатия, да почитаме и да се стремим към такова богатство.
Виждайки по-бедни от нас, ние благодаряхме за състоянието си. Сега нещата се обърнаха. Спомнете си онзи, който страдал, че няма обувки, но след като видял човек без крак, изпитал радост, и благословил положението си. Толкова здрави бяха ценностните ни критерии преди!
Едно момиче, доведено на преглед от родителите си, се оплакваше, че нямат лека кола. Тъкмо бях си отворил устата да кажа, че може би нямат пари, а тя уверено продължи, че "можели да си продадат жилището и да си закупят автомобил".
Стремежът и целта на обществото е с всички сили и средства да печели колкото се може повече и да забогатее, за да може да харчи.
От това произтича и увеличеният брой кражби, корупцията, фалшификациите, подкупите и т.н.... Краде се от залъка на сираци, а все по-убедително се налага философията "държавното имущество е море – глупак е който не се възползва".
Корупцията се разгръща все по-широко, а духовните устои на обществото ни загниват.
Бедствията, разяждащи обществото, ако можеха да се ограничават в това.
Предизвиква се налудничав интерес към секса и това е социален проблем, който може да доведе нашите поколения – надеждата ни за бъдеще – до сериозни депресии и морална разруха...
Аллах да ни е на помощ!
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (106), Януари, 2002 година
Портал 
