ПОСТАНОВЯВАНЕТО НА ВСЕКИ ПРАЗНИК СЕ НАМИРА САМО В ПРАВОТО НА АЛЛАХ И НЕГОВИЯ ПРАТЕНИК САЛЛЯЛЛАХУ АЛЕЙХИ ВЕ СЕЛЛЕМ:
От Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава: “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се преселил в Медина, нейните жители са имали два празнични дни, които те празнували с игри и веселия. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ги попитал: “Що за дни са това?” Те му отговорили: “Това са дните, в които се веселим, празнувайки ги от времето на езичеството”. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, им казал: “Наистина, Аллах е заменил тези два с по-хубави празнични дни: Курбан Байрам и Рамадан Байрам!” /Този хадис е сведен от Абу Дауд 1134, ан-Насаи 1556, Ахмед 3/178, Абдурраззак 15566. Хафиз Ибн Хаджар и шейх ал-Албани са потвърдили достоверността на хадиса./
“В Исляма празник е само това, което е установено от Шерията, а това са само двата Байрама (Курбан и Рамадан), денят Арафа, трите дни ат-Тешрик (11, 12, 13 число от месец Зуль-Хиджа) и всеки петък. Достоверни хадиси указват, че тези дни са празници. Що се отнася до други празници в Исляма, то за тях няма никакво основание в Шерията!” /Виж “Фатава Ибн Усеймин” 2/302 и “Шарх ал-Усул ас-Саляса” № 2 от шейх Салих ас-Сухейми./
ПРАЗНУВАНЕТО НА ДРУГИ ВИДОВЕ ПРАЗНИЦИ
Да се празнуват рождени дни (мевлюти и други), годишнини от смъртта и сватби, или някакви други празници, които нямат никаква основа в Шерията, било то ежедневни, ежеседмични, ежемесечни, ежегодни и т.н. е забранено, защото правото да определя празниците принадлежи само на Всевишният Аллах и Неговият Пратеник салляллаху алейхи ве селлем.
Да се отбелязват (празнуват) събития е позволено, но само веднъж, като например раждането на дете и то в деня на неговото раждане, сватбата в деня на сватбата, покупката на дом в деня на покупката и т.н.
Затова трябва да се прави разлика между понятието “празник” и “събитие”. И Аллах знае най-добре!
Портал