Произнасяйки се по кръвопреливане
Какво е решението на Шерията за кръвопреливане.
Хвала на Аллах!
Шейх Мухаммед Ибн Ибрахим Али аш-Шейх рахимеху Аллах, е отговорил на този въпрос, както следва:
За да се отговори на този въпрос, ние трябва да обсъдим три неща:
1. Кой е човекът, който трябва да получи преливане на кръв?
2. Кой е човекът, от когото се взема кръвта?
3. Кой е лицето, на което можем да се доверим, за да реши дали преливането на кръв е необходимо?
По отношение на първия въпрос, човекът, който трябва да получи преливане на кръв е човек, чийто живот е в опасност поради болест или нараняване, и чийто живот зависи от неговото получаване на кръвопреливане.
Принципът, заложен в тази област се основава на следните айети от Свещения Коран: Той ви забрани мършата, кръвта, свинското месо и това, което е закланото за друг, а не за Аллах. А който е принуден [да яде забраненото], без да проявява неподчинение, нито да престъпва предела на необходимото, за него не е грях./2:173/
А за онзи, който е принуден от глад, без да е склонен към грях ¬ Аллах е Опрощаващ, Милосърден./5:3/
Той ви е разяснил какво ви е забранил, освен ако сте принудени./6:119/
Доказателствата, получени от тези айети ни показват, че ако възстановяването на болен или ранен човек зависи от преливане на кръв, с което той трябва да спаси живота си, както и че няма друго лекарство или храна, която може да направи същото нещо, то е допустимо той да получи преливане на кръв. В действителност, това е в раздел за храна, а не раздел медицина (използване на забранени храни в случай на необходимост е допустимо, тъй като в случай на глад човек може да яде „мъртво” месо, мърша).
По отношение на втората точка: човекът от който е взета кръвта. Кръводаряването не трябва да доведе до сериозно увреждане, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Не трябва да причиняваш вреда на себе си и на другите."
Що се отнася до третата точка, която е въпрос на чието мнение трябва да се разчита, за да се реши дали преливането на кръв е необходимо, това трябва да е лекар мюсюлманин. Ако това не е възможно, ние не виждаме нищо лошо в това, мнение за кръвопреливане да даде лекар немюсюлманин, независимо дали той е евреин или християнин (или всяка друга религия), доколкото той има опит в областта на медицината и е надежден. Принципът тук е от достоверен сахих хадис, който описва как Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е наел човек от племето Бени ад-Дил като опитен водач, въпреки че той е бил последовател на езическата религия на Корейшите. /Този хадис е сведен от ал-Бухари (2104.) (Фатава на шейх Мухаммед Ибн Ибрахим).
Що се отнася до същия въпрос за кръвопреливането и кръводаряването, то “Хаийат Кибар ал-Улема” (Съвета на старшите учени) заяви следното:
1. Допустимо е да се дарява кръв, доколкото това не причинява никаква вреда, когато има нужда, за да се помогне на други мюсюлмани.
2. Допустимо е да се установи ислямски банки с кръв за получаване и съхранение на дарената кръв, да се пази за всички мюсюлмани, които може би се нуждаят от нея, но банката кръв не трябва да се купува за сметка на болния или на неговите роднини и близки като в замяна на тази услуга. А кръвна банка не трябва да бъде създадена като търговско предприятие или средство за печелене на пари, защото това е в интерес на обществото на мюсюлманите.
(Справка: “Китаб ал-Идтирар иля ал-Атима ве ал-Адавия ал-Мухаррама литТарики”, стр. 169)
Портал