От Айша радияллаху анху, се предава: “Моят брачен договор с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, бе сключен, [когато навърших] шест години, а моята сватба се състоя, когато станах на девет години. [Когато] ние пристигнахме в Медина, аз в продължение на месец боледувах от треска, [и ми упада] косата, която [отново ми] израсна до раменете [след като оздравях]. [Веднъж, когато] се люлеехме с моите приятелки, Умм Руман [майката на Айша] дойде при мен и гръмко ме извика, и аз се доближих към нея, без да знам, какво ѝ е нужно. Тя ме хвана за ръката и ме поведе към вратата на дома, а когато моето дишане се успокои, [Умм Руман] ме въведе в дома, където се намираха жени от ансарите. Те започнаха да говорят: "[Желаем ти] благо, благословения [на Аллах] и [щастлив] дял!". След това майка ми ме предаде на [тези жени], а те ми измиха главата и ме приготвиха [за сватба], и повече нищо неочаквано не се случи с мен, докато сутринта [не дойде] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, на който [майка ми] ме предаде.”. /Сахих Муслим, 812. Глава 9. Малолетната девойка [е позволено] да бъде давана за омъжване./