По дадения въпрос има сведения само в книгата “Канз ал-Уммал фи Сунан ал-Акуал уа ал-Аф‘ал” на Аляуддин Али ал-Муттаки ал-Хинди.
В съобщение под номер 4679, се казва: “От Ибн Джарир се предава, че Али радияллаху анху, е казал: “Не пада нито капка дъжд без надзора на меляикето [Микаил което отговаря за дъжда], с изключение на дъжда, който е валял в деня на потопа [по времето на Нух алейхисселям]…”
В тефсира на Ибн Касир в сура ал-Хадид айет 4 е казано следното:
“Словата на Всевишният Аллах: Той знае …какво пада от небето/57:4/ означават, дъждовете, снеговете, градушките, предопределенията и препитанията заедно с благородните, меляикета, както за това бе споменато в сура “ал-Бакара”, че Всевишният Аллах не изпраща нито капка [вода] от небето без [да изпрати] с нея меляике, което да потвърди [определеното] място на тази капка, което Всевишният Аллах е избрал и пожелал за нея.”/Ибн Касир “Китаб Тафсир ал-Коран ал-Азим – Книга за тълкуването на Великия Коран” Том 7, стр. 216/
В книгата си “ал-Бидайа уа ан-Нихайа” (1/50), Ибн Касир е казал следното: “Меляикето Микаил е отговорно за дъжда и растенията, от които се формира делът от препитанието на рабите в този свят. Това меляике има помощници, които изпълняват всичко, което той им заповяда с позволението на Всевишният Аллах. Те [меляикетата] управляват ветровете и облаците, така както е угодно на Всевишният Аллах.”/Край на цитата./
В сборника “Сунан” на имам ат-Тирмизи е сведен разказ от Ибн Аббас радияллаху анхума, в който се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Гръмотевицата — това е меляикето, отговарящо за облаците. Той има огнени оръдия, с които гони облаците, накъдето Аллах пожелае.” /Сахих Сунан ат-Тирмизи (2492)./ В този хадис се съобщава, как юдеите дошли при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и започнали да му задават въпроси, за да проверят неговата правдивост. След като получили отговор на своя въпрос за гръмотевицата, те попитали Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Що за звук е това, който ние чуваме?” И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Така той гони облаците, докато не ги откара там, където му е било заповядано [от Всевишният Аллах].” Юдеите казали: “Ти каза истината”./ Този хадис са свели Ахмед и ат-Тирмизи. Виж в книгата на шейх ал-Албани “Силсиля ал-Ахадис ас-Сахиха. Издадена в ар-Рияд: Мактаба ал-Маариф. 1415/1995 год., Том 4. Стр. 491./
Микаил — едно от четирите меляикета висша категория (Мукарибун -близки до Всевишният Аллах) в Исляма. Микаил е споменат като меляике, което раздава препитанието на творенията на Всевишният Аллах. Известно е още и като меляикето на милосърдието, и управлява ветровете и дъждовните облаци. На меляикето Микаил – е възложено да се грижи за дъжда, плодородието, за милостите и средствата за препитание на хората, дарени според волята на Всевишният Аллах. /Виж повече в Ислямска енциклопедия/
Микаил излива дъждове на едни места и лишава от дъжда други. Понякога Всевишният Аллах му повелява да полее посевите на някой от жителите на населено място, както за това се съобщава в хадис сведен в сборника “Сахих” на имам Муслим:
رقم الحديث: (2984) 54 [7473] عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ عَنْ النَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ بَيْنَا رَجُلٌ بِفَلَاةٍ مِنْ الْأَرْضِ فَسَمِعَ صَوْتًا فِي سَحَابَةٍ اسْقِ حَدِيقَةَ فُلَانٍ فَتَنَحَّى ذَلِكَ السَّحَابُ فَأَفْرَغَ مَاءَهُ فِي حَرَّةٍ فَإِذَا شَرْجَةٌ مِنْ تِلْكَ الشِّرَاجِ قَدْ اسْتَوْعَبَتْ ذَلِكَ الْمَاءَ كُلَّهُ فَتَتَبَّعَ الْمَاءَ فَإِذَا رَجُلٌ قَائِمٌ فِي حَدِيقَتِهِ يُحَوِّلُ الْمَاءَ بِمِسْحَاتِهِ فَقَالَ لَهُ يَا عَبْدَ اللَّهِ مَا اسْمُكَ قَالَ فُلَانٌ لِلِاسْمِ الَّذِي سَمِعَ فِي السَّحَابَةِ فَقَالَ لَهُ يَا عَبْدَ اللَّهِ لِمَ تَسْأَلُنِي عَنْ اسْمِي فَقَالَ إِنِّي سَمِعْتُ صَوْتًا فِي السَّحَابِ الَّذِي هَذَا مَاؤُهُ يَقُولُ اسْقِ حَدِيقَةَ فُلَانٍ لِاسْمِكَ فَمَا تَصْنَعُ فِيهَا قَالَ أَمَّا إِذْ قُلْتَ هَذَا فَإِنِّي أَنْظُرُ إِلَى مَا يَخْرُجُ مِنْهَا فَأَتَصَدَّقُ بِثُلُثِهِ وَآكُلُ أَنَا وَعِيَالِي ثُلُثًا وَأَرُدُّ فِيهَا ثُلُثَهُ
Хадис номер: [7473] 54 (2984). От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “[Веднъж един] човек, [който се е намирал] в пустинята, чул [раздалия се от] облака глас: “Полей градината на еди кой си”, след което този облак се преместил настрана и се излял дъжд върху черната камениста почва, и всичката вода се съединила в един поток. [Пътникът] тръгнал [по направление на нейното течене и след известно време видял] човека, [стоящ] в своята градина и насочващ с мотика водата [в нужната на него страна]. Той го попитал: “О, раб на Аллах, как е твоето име?” А онзи му отговорил: “Така и така ”, [и се оказало, че именно] това име [назовал гласа от] облака. [След това, този човек] попитал [пътника]: “О, раб на Аллах, защо ме попита, как е моето име?” [Пътникът] отговорил: “Наистина, аз чух, как глас в облака, [от който се изля] този дъжд, каза: “Полей градината на еди кой си”, [след което бе назовано] твоето име, и [затова аз искам да науча], какво правиш, [за да заслужиш нещо подобно]?” [Човекът] отговорил: “И след като ти питаш [за това, аз ще ти отговоря]: наистина, [събирайки урожая], аз виждам, [колко] е дала [тази градина], и ще раздам една трета [от събраното] като садака, една трета [оставям за препитание] на себе си и своите деца, и една трета връщам обратно.”
И Всевишният Аллах знае най-добре!