Къямета наближава
В личността на човека е заложен стремежът към спокойствие и вкусът към удоволствия. Неморалната цивилизация на Запада подклажда това увлечение, улеснява осъществяването му. Вече 80-90 процента от мюсюлманските народи следват този стремеж. Това ги направи хора на удоволствията – до такава степен, че болшинството от мюсюлманите забравиха основните принципи на религията, изоставиха намаза и тръгнаха по пътя на печалбарството и задоволяването на своята страст към удоволствията.
Толкова се задълбочи заблуждението, че ако не бяха притеснението и неприятностите, които причини тероризма в Турция, кой знае на какви още безумия щяхме да бъдем свидетели.. В дните, когато се съобщи за зверското убийство на 41 наши сънародници, в село Яри, по държавната телевизия се излъчваше забавната програма „Една друга нощ", в която музиката и танците се лееха като из ведро. И по другите телевизионни канали се излъчваха всякакъв вид непристойни програми. В някои от университетите не се допускаха забрадени (както им е повелил Аллах) студентки, бяха подложени на обиди, оскърбления и унижения. Сега се обръщам към авторитетите и компетентните хора, сложете си ръка на сърцето и отговорете: Аллах ще бъде ли съгласен с тези ваши дела? След като не е съгласен с вас, ще ви помогне ли Аллах? Разбира се, че няма да е удовлетворен и няма да ви помогне. Всевишният Аллах е наказвал всеки народ, който не разбира от добро, който не се вслушва в съветите му; предупреждава тези, които не разбират кой е правилния път, не разбират нуждата от съветите на ислямските наставници.
Един босненски мюсюлманин казва следното: „Ако не беше войната нямаше да си спомним, че сме мюсюлмани. Сръбското насилие ни припомни, че сме мюсюлмани. Започнахме да се надяваме на помощта на религията, да искаме помощта от Аллах."
С поуки от извършеното насилие, Аллах Всевишният иска да ни върне към Себе Си, към същината ни, да ни върне към пътя, който Го удовлетворява.“
Микробите не попадат случайно в човешкия организъм, те идват и започват да пречат на развитието му. Така и микробите, наречени анархия и насилие не са случайни. Както болестите са изкупление за греховете, така и насилието и анархията са изпратени, за да изкупят греховете. Но Аллах няма да остави без наказание и стореното от насилниците, защото го правят по своя воля..
Така, както способните лекари успяват да сложат правилна диагноза, да унищожат с правилно лечение микробите анархисти, които стават причина за големи разрушения в човешкия организъм, така способните правителства, далновидните мюсюлмански ръководители ще унищожат микробите на анархизма с верни решения и умели операции. Дано да им се отдаде да поправят нещата. Богохулството може да продължава, но не и насилието. Аллах никога не оставя без наказание насилниците. В един хадис се казва: „Угнетителят е справедливостта на Аллах на земята. Чрез него Аллах отмъщава на хората (угнетители, престъпващи), после отмъщава и на угнетяващия.“
На тази тема намираме и айет в Свещения Коран, където се казва, че Всевишния Аллах повелява:
„Така възлагаме едни на други угнетителите заради онова, което са придобили.“
Това означава, че всъщност истинската вреда са греховете, истинските насилници са тези, който позволяват това да се върши и го приемат за законно. Страна, в която се вършат грехове, където харама се приема за халал, там, където не се намират хора, които да налагат да се вършат добри дела, да предпазват от злини или пък на тези хора, където не се дава думата, винаги ще съществува анархия.
Ето едно интересно и много важно предание, на което ни обръща внимание Пророка (салляллаху алейхи уе селлем):
Или ще повелявате доброто и ще възбранявате злото, или Аллах ще направи така, че лошите ще излъчват добрите, а добрите ще се молят, но молбите им няма да бъдат приети. Няма да имате изход.
Авторитетите и компетентните биха казали: „Ние и без това искаме и налагаме доброто, желаем да предпазим хората от злини."
Добре, но каква е мярката за добро. Кой може да определи кое е добро и кое е зло. Ако се даде възможност на всеки човек сам да предени доброто и злото, ще се появят толкова миения по въпроса, колкото са и хората. И така няма да се разбере кое е добро и кое е зло.
Оценката за доброто човек трябва да разбере от Твореца и да търси отговорът Него. Защото Създателят не иска Неговите създания да страдат. Той не налага принципи, от които човек да страда, а и никога не го е правил. И тъй като е Господар на всички, всеки лесно може да се присъедини към едно правилно взето решение. Ето защо, в основата на Исляма стои единобожието. От тази гледна точка, ако преценим думите и делата на управляващите виждаме, че преиначават словата на Аллах и на доброто казват зло, на халала казват харам.
Като вярващи, на кого трябва да вярваме? На Аллах, който има безкрайна сила и вечна мъдрост, или на смъртните?
Да се наричаш мюсюлманин и в същото време да не възприемаш повелите и забраните на Аллах е все едно да измениш на Аллах, на Пророка и Корана.
Една част от народа, който е лишен години наред от религия и духовност се е борила доколкото има възможност да не забрави религията си. Друга част се е оставила на течението. Липсата на ред, който налага една истинска религия води към безсмислено съществуване и това тласка младите към морална деградация. По този начин нацията попада е ръцете на анархията, и това става както в семейството, в политиката, в социалната и икономическа сфера. Анархията е продукт на безнравственост и неверие. Спасението от анархията е не да се търси помощ от САЩ, Европа или от някой друг, а да се върне изгубената вяра и морал. Ако те се възстановят, тогава ще се възцари принципът, който е същината Исляма, а именно „Почит към повелите на Създателя и състрадание към Неговите създания." Може ли да има по-добро спасение за един народ от това?
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (106), Януари, 2002 година
Портал 
