Доказателствата на небето и земята
Представете, си, че сглобявате от милиони на брой дребни тухли макет на един развит модерен град. Нека в този град да има небостъргачи, взаимно пресичащи се пътища, ж.п. гари, летища, големи магазини, метро, а заедно с всичко това реки, езера, крайбрежие, гори и т.н. В същото време, по улиците на този град да щъкат стотици хора, някои да ходят на работа, други да се разхождат из парковете, трети – да седят в домовете си. Нека да бъде отбелязан и най-малкият детайл. Не пропускайте дори и светофарите, гишетата за билети, автобусните спирки и различните табели…
И сега си представете, че някой застава срещу вас и уверено твърди, че всичко това се е получило съвсем случайно. Какво бихте си помислили, нима този човек е нормален?!
Сега се върнете към вашия макет и опитайте мислено да добавите нещо, което сте забравили да сложите, а за целта трябва някои неща да се разместят. Виждате, че всичко е в установено равновесие и при най-малката намеса вашият град може да се срути, нали? Виждате каква сила, каква прецизност, какъв усет за баланс ви е необходим за да добавите нещо друго.
Така и животът на този свят е изграден от множество детайли, и е възможен само чрез единството на тези детайли, които човешкият ум трудно би възприел в многообразието им. Но липсата само на един или няколко от тях може да доведе живота до невъзможност.
От най-малката градивна частица на веществото, атома, до галактиките, в които са побрани милиарди звезди, и неразделната от Земята Луна в Слънчевата система, всичко, всеки детайл действа в удивителна хармония. Тази прецизно изградена система работи точно, без отклонение, като часовник. И то така, че предвид тази сигурност на системата от милиарди години, убедени, че така ще продължава, хората спокойно могат да кроят планове за 10 години напред. Никой не се съмнява в изгрева на слънцето. Преобладаващата част от човечеството не се сеща да си задава въпроси от рода на "Ами ако Земята изведнъж излезе от гравитацията на Слънцето и поеме към тъмното неизвестно пространство?!" и "Какво възпира случването на нещо такова?"
Хората също така са убедени, че заспивайки, мозъкът им си почива, но не и сърцето или дихателната им система. А ако една от тези две жизнено важни системи спре да действа, само за броени секунди човешкият живот може да бъде загубен.
При снемане на "очилата на навика", причина за подобно възприемане на света от човека – че едва ли не всичко си тече по реда – ясно се вижда, че всичко е свързано в звена с тънка нишка и е взаимно обусловено.
Където и да погледнете, ще видите, че във всичко, е установен съвършен порядък. Естествено, съществува една велика сила, която е изградила този порядък и тази хармония. Притежателят на тази могъща сила е Всевишният Аллах, Създателят на световете.
Който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивия. Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини? После пак обърни взор веднъж и още веднъж. Взорът ще се върне към теб безсилен и морен.
(Сура Мюлк, 3-4)
Накъдето и да погледнем – към небето, земята, тварите между тях – всичко, всяко поотделно сочи Аллах, доказва Неговото присъствие.
Трябва да споменем съществата и природните явления, които всеки човек познава и отминава, без да се замисля как са сътворени и как продължават своето съществуване. Ако решим да изброим всички доказателства за Аллах няма да ни стигнат страниците на хиляди томове енциклопедии.
Но и краткото споменаване е в състояние да послужи на съвестните хора, по израза от Свещения Коран, които са "мислещи" и "поучаващи се" да прозрат или най-малкото още веднъж да си припомнят най-важната истина – съществуването на Аллах.
Той е безподобен Създател и се узнава чрез ума.
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (106), Януари, 2002 година