Качествата на извършващите седжде

Качествата на извършващите седжде

В значението си, което ще обясним вярващите, които допират до земята челата, дланите на ръцете и колената си притежават малко по-различни качества от тези, които кланят намаз. Най-очевидните качества са:

1. Продължителният поклон при намаз.
В предишните части ние споменахме, че моралната задоволеност и душевното спокойствие са причина за продължителността на седждето. Хора, които не са почувствали това удоволствие не биха могли да го правят продължително. Според преданието на Урве Айша (радиаллаху анха) е разказвала: "През нощта Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) кланяше 11 рекята намаз. Само едното седжде (единият поклон) продължаваше толкова, че през това време можеше да прочетете 50 знамения. Винаги, преди сутрешния намаз кланяше 2 рекята намаз, след което до езана лежеше на дясната си страна."
Ако пресметнем времето необходимо да прочетем 50 знамения, ние ще видим, че продължителността на седждетата на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) са траели по 10 мин., което време в сравнение с нашето изпълнение е доста дълго. И това ни показва моралния мир и душевната удовлетвореност, които Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е успявал да почувства по време на седжде. Когато се е насочвал към Създателя, той удължавал времето и по този начин се увеличавала неговата удовлетвореност от седждето. Според преданията Абдуллах Бин Зубайр оставал в седжде толкова дълго време, че птиците мислейки го за стена са кацали на гърба му. Йезид Бин Табиун казал относно Анбес бин Укба ал-Хардеми, че когато Аббас е бил в седжде птиците кацайки на гърба му са го мислели за някаква стена. Тяхното спокойствие по време на седжде и продължителността на самото седжде са били по този начин. Те се насочвали към отвъдното, прекъсвайки всички връзки с естествения свят и хората. Меймун Бин Джабан Табиун разказал относно Муслим Бин Йесир, че не бил виждал самият Бин Йесир по време на намаз да се разсейва по някакъв начин. Един ден, когато едната стена на джамията се срутила, хората панически побягнали, но Бин Йесир продължил да си изпълнява намаза. Според преданието на Щевзев, когато Муслим Бин Йесир кланял намаз в дома си не се е повлиявал от разговора на обитателите, напротив, той ги съветвал да си говорят, защото това съвсем не му пречило.
Безспорно е, че такъв ибадет не се е повлиявал от светските неща като имот, жена, пари по време на намаз и по-специално по време на седжде. Тези хора се отдавали напълно на ибадета, даващ им морално и духовно удовлетворение. Съветът на Емира на вярващите Осман Зиннурейн към следващото поколение се основавал именно върху този факт. Той съветвал: "Ако сърцата ви се пречистят, вие не ще можете да се наситите на словата на Аллах.'' Докато сърцето е пълно с подобни слабости, ние няма да можем да почувстваме удоволствие от седждето, нито пък от другите части на намаза. Напротив, всички тези действия ще бъдат извършени механически.
Докато сърцата ни не се очистят от нечистота, нашите седждета не ще ни помогнат да преодолеят мъки, страдания и проблеми. Само когато душата ни се изчисти от нечистотията, ние ще съумеем да почувстваме удовлетворение то седждето.

Намазът
Когато челата се допрат до земята с мисълта, че Аллах ги вижда в състояние на благодеяние, рабите на Аллах се прекланят и изтъкват безсилието си, насочвайки се към намаза. Според преданието на Айша (радиаллаху анха) Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) по време на седжде и рукю винаги е казвал: "Аллах, Господът на Джибрил и меляикетата е далеч от всякакви грехове. Когато е бил близко до Аллах, показвал своето безсилие и е искал опрощение от Него. Според преданието на Абу Хурайра (радиаллаху анху) описано в Сахих на Муслим, по време на седжде Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) винаги е казвал: "О, Аллах! Прости ми всички малки и големи, минали и бъдещи, скрити и явни грехове!"
При последната си среща със сподвижниците си, когато те са извършвали намаз зад Ебу Бакр, Пратеникът на Аллах ги е посъветвал да се молят колкото се може повече, когато са в седжде. Този съвет бил последното завещание на един истински приятел към своите любими сподвижници.
Според преданието на Абдуллах Бин Аббас описано в Сахиха на Муслим "Въпреки главоболието причинено от болестта, повдигайки завивката Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: "О, Аллах! Известих ги!", след което повелил следното: "Не е останала ни следа от пророческите белези освен съня, който са сънували рабите на Аллах. Внимавайте! Забраних по време на рукю и седжде да се чете Коран. По време на рукю възвеличавайте само Аллах, а по време на седжде се постарайте да правите дуа. Несъмнено вашата дуа ще бъде приета."
Има множество фактори, които увеличават желанието за намаз. Някои от тях са:
1. Спомняйки си старите грехове да се иска опрощението им.
2. Рабите на Аллах да са наясно с извършваните грехове.
3. Човек иска да бъде като духовно чистите хора, спомняйки си тяхното усилие и старание.
4. Вярата във възможностите на Аллах.
5. Страхът от смъртта (като смъртта да не сполети неистински вярващ).
6. Желанието да остане чист и близък до Аллах насочва вярващия към повече молитва. Човек като си спомни всички тези неща се моли по-продължително. Ето точно тук е скрита душевната благодат. Всичко това е пряко свързано с молитвите към Аллах.

Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (101), Юли, 2001 година