Самоубийство по време на езан
В тази моя статия искам да говоря за едно непознато на пациентите заболяване, което често срещаме в обществото и заради което много болни обикалят от лекар на лекар. Според направената статистика, през живота си 15-20% от хората в обществото, дори и за известен период от време, преживяват състояние на психически срив, наречен депресия. И повечето болни считат заболяването си за вътрешно. Поради това и диагнозата, и лечението му закъсняват.
Служението не носи удовлетворение
При мен дойде една дама със забрадка на около 25-30 години. Дойде с оплаквания за главоболие, душевно притеснение, буца в гърлото. Обясни, че всичко това е започнало след едно трагично събитие и е продължило 5-6 месеца. Каза, че вече всичко й се струва безсмислено, че е загубила надеждата и радостта от живота.
„Това, което особено ме натъжава, е отслабването на религиозните ми чувства" – казва тя. „Намазът и останалите служения вече не ми носят същата наслада като някога, желанието вътре в мен се изпари. Не зная какво да сторя. Защо се промених така? – пита тя. „Сгодена съм, но вътрешно не се радвам. Изобщо не съм ентусиазирана. Безразлична съм към годеника си" – споделя госпожата.
Виждаше се, че докато разказваше това, пациентката, чието лице и без това изглеждаше тъжно, още повече се натъжи и сълзите й напираха в очите. На моите въпроси отговори, че не може да спи, апетитът й е намалял и дори мисли за самоубийство.
Тази дама демонстрираше симптомите на болестта, която ние наричаме „депресия" и се проявява под формата на психически срив. Обясних й, че не бива да се измъчва от чувството за вина и че това произтича от нейната болест. Подчертах, че причините за нейното неразположение не са напълно известни, но като се прибавят нещастията и проблемите, които тормозят съзнанието ни, те са в състояние да предизвикат това. Предписах й да взема антидепресанти – лекарствата, които са най-ефективното лечение на заболяването, и да не ги спира след време, когато оплакванията намалеят, под предлог, че се е излекувала. При следващия преглед забелязах, че заболяването й постепенно е загубило остротата си. Обясних й как следва да спре лекарствата постепенно, както и това, че депресията е напълно лечимо заболяване, което изобщо не оставя следи.
Животът ми се струва безсмислен
Имаше вид на жена на около 30 години. Още, щом влезе в кабинета започна да говори:
„Докторе, аз имам всичко! Съпругът ми печели доста добре. Купувам си всичко, което пожелая. Имам много гривни и колиета. Разполагаме с вила, къща, кола. Но нито едно от тези неща не премахва вътрешното ми притеснение. Усещам странен страх. Животът ми изглежда безсмислен. Нищо не ми доставя удоволствие. Ставайки сутрин от леглото, си мисля как ще изкарам деня, докато отново настъпи нощта. Не мога да се смея, Не ми е до смях. Не желая гости или пък аз да ходя някъде. Самотата ми харесва. Понякога плача без причина."
И на тази моя пациентка обясних, че е пропаднала в някаква бездна и се е разболяла, че е преживяла някакъв вид депресия. Човек непременно трябва да има някакви цели и най-голямата и най-прекрасната от тях е чрез изпълнението на предписанията на нашата религия да спечели благоволението на Аллах. Обвързването с Исляма би било много полезно, за да се изцери от заболяването си. Обясних, че животът не се състои от света, който виждаме, че има по-възвишени идеали. Служенето ще й донесе успокоение и ще постави пред нея високи цели.
Освен всичко това написах и една рецепта, която да спазва.
Действително човек, който е свързан с Исляма, както подобава, не може да загуби радостта си и не би изпаднал в подобна бездна.
Краят на депресията самоубийство ли е?
У пациентите, при които депресията протича тежко, има едно непреодолимо желание за самоубийство. Болният, който счита себе си за виновен, малоценен и жалък, вярва, че на този свят няма място за него. Измежду подобни хора често се срещат такива, които посягат на живота си, и тези самоубийства обикновено стават в ранните утринни часове.
Веднъж попитах един мой възрастен белобрад пациент с депресивни чувства, дали има склонност към самоубийство, а той ми бе отговорил: „В нашата религия това е забранено, как бих могъл да го сторя!"
Действително болни, чиито връзки с Исляма са много силни, дори и да изпаднат в остра криза, стоят далеч от самоубийството. Вярата им ги предпазва.
Разбира се, това не винаги става. Заболяването понякога така обсебва болния, че човек загубва способността си за оценка на действителността.
Никога няма да забравя един достолепен възрастен мъж. Разчу се, че този човек, посветил живота си в служба на Исляма, пример за вяра, обръщащ изключително внимание на спазването на всяко правило на религията ни, се е самоубил една сутрин по време на призива за молитва – езан. Тези, които не са наясно с психическите заболявания и не са го познавали достатъчно, естествено са се учудили и не са знаели какво да кажат.
Но когато разбрах състоянието на този човек през последните 3-4 дни, аз не се учудих. Той е изпаднал в меланхолична криза. Съвсем се бил затворил в себе си, радостта и жизнеността му изчезнала, сънят й апетитът му се били разстроили. Това негово остро заболяване, от което е страдал, го е подтикнало към самоубийство. Докато околните са се мъчели да си обяснят тази внезапна негова промяна, вече е било късно. Дори не са си и помисляли да го заведат на лекар. А този човек, поради характера на болестта си дори не бе забелязал, че е болен.
Тази болест, която отнема на човека волята, разбира се, унищожава и отговорността. Със спокойно сърце отслужих погребалния намаз и подир това отправих дуа. Аллах Теаля да превърне в Дженнет сетния му дом.
Намазът в лечението на депресията
Според данните на Световната здравна организация, във всеки един момент по света има около 100 милиона души в депресия. Цифрите от последните няколко години показват, че този брой нараства още повече, а това буди тревога.
И ето, специалистите препоръчват едно от основните служения на Исляма, намаза, срещу депресията, обсебила по този начин света. При това тези специалисти не са мюсюлмани.
В книгата, публикувана от Английската холистична медицинска асоциация, преведена на турски език под заглавието "Депресията – най-големият здравословен проблем на нашата епоха", се казва така:
„Продължете своите физически и умствени занимания. Правете някакви тренировки за натоварване или нещо по-подходящо – възползвайте се от „намаза", който държи бодри и тялото, и душата. Ако сте малко способен на движения, опитайте се, колкото ви стигат силите, да правите тренировки и да се движите." По-нататък на страниците на книгата се посочва важността на нуждата от спокойствие за душевното равновесие.. Трябва да се прекратят външните усилия, да се почива, да се обърнем навътре към себе си и да се вслушаме в собственото аз, да се насочим към улавяне на всички трепети на надеждите си и стойностите, които извират от вътрешния ни свят. Това е наше естествено задължение. Такъв поглед, едно такова различно възприятие дава възможност да се избистри мисленето, да се овладеят по-добре чувствата, да се установява по-емоционална връзка със самите нас и с външния свят.
Интересното в цялата работа е, че препоръката, която стои на първо място, е намазът.
Сефа Сайгалъ
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (100), Юни, 2001 година
Портал 
