Луи Пастьор (1822-1895)
Отдава целия си живот в услуга на човечеството. Едно от водещите имена в научната медицина. Негова е следната мисъл: „Ако на света изчезнат всички други доказателства, животът само на един микроб за мен е достатъчен факт за съществуването на Бог.“
Луи Пастьор е френски химик и биолог. Признат е за най-великата личност в историята на медицината. Въпреки, че приноса му за науката е неоспорим, Луи Пастьор е известен повече с теорията за микробите като причинителите на болестите и с прилагането и с=усъвършенстването на ваксинирането.
Роден е през 1822 година във френския град Дол. Продължава образованието си в парижки колеж специалност физика и математика. Не бил особено прилежен ученик, даже поради слаби оценки по химия едва преминавал в по-горен клас. Но се отличавал със силна воля и упоритост. Също така проявявал ентусиазъм в учебния процес и се стараел да помага и за успеха на братята си в училище.
Резултатът от усилията му идват още на младини. На 26 години става известен химик с изследването си върху изометричното огледално изображение на винената киселина.
След това Луи Пастьор набляга в работата си върху процеса на ферментация и показва, че това е резултат от действието на определени микроорганизми. Освен това доказва, че при наличие на определени микроорганизми в някои напитки след ферментация се получава нежелани промени.
След безброй опити и демонстрации успява да убеди научните кръгове, че микробите са причинители на болестите. Доказва, че след като микробите са причинители на болестите, те могат да се избегнат като се ограничи достъпът на болестотворни микроби до човешкия организъм. Пастьор набляга върху важността на антисептичните методи.
Вредните бактерии навлизат в човешкия организъм посредством храната и течностите.
Пастьор разработва техника, наречена на неговото име (пастьоризация) за унищожаване на микроорганизмите в напитките. В резултат на прилагането на тази техника, там, където се прилага, почти напълно изчезва разнасянето на инфекции от микроби в млякото.
На 50 години Пастьор насочва усилията си към изследвания върху опасността от заразяване от синя пъпка (антракс) на говеда и други животни. Доказва, че причинителят на тази болест е определен вид бактерия. Нещо повече, той успява да открие начин за изолиране и възпроизвеждане на един по-слаб вид на антраксова бактерия. Инжектиран на говедата, този слаб и несмъртоносен вид ги разболява, но имунната система на животното се сдобива със съпротивителни сили срещу истинския вид бактерия. Тази техника на укрепване имунната система на животните срещу антракс, демонстрирана от Пастьор предизвиква голямо вълнение сред научните среди. Не след дълго се разбира, че този основен метод може да се прилага за ограничаване и на други зарзни болести.
След това си откритие Пастьор успява да усъвършенства и техниката на ваксинирането срещу бяса. Опирайки се на откритието на Пастьор учените създали успешни ваксини срещу тиф, детски паралич и ред други нелечими дотогава заразни болести.
Пастьор бил старателен и усърден учен. Негово дело са още много дребни, но много полезни открития. Едно от тях е откритието, което обори теорията за превръщането на неживата природа в жива.
В средните векове, когато познанията на хората са били много ограничени, вследствие на някои грешки наблюдения е разпространено убеждението „абиогнесис“. Като виждали червейчета върху месо, оставено на открито, хората мислели, че тези червейчета са се появили от само себе си. Смятали, че и мишките в хамберите се появяват от само себе си в купите с жито. Това поверие за тъй нареченото „спонтанно поколение“ е било широко разпространено до 17 век.
След редица опити първо Франциско Реди, а по-късно и Пастьор доказват, че тези живи организми се раждат от яйцата на мухите. След многобройни опити Пастьор доказва, че е невъзможно да се появят микроби от неживата природа. Ето как Пастьор резюмира получените резултати:
„Веществото може ли да се самоорганизира? Не, всички досегашни знания показват, че нито едно даже микроскопично живо същество не може да се възпроизведе без да съществува подобни на него предщественици.“
Пастьор бил вярващ човек
Пастьор вярва искрено в съществуването на Бог и че всички живи същества са Негово творение. Отрича еволюционната теория на Дарвин, заради което бил остро нападан от привържениците на тази теория. Пастьор защитава тезата за необходимостта от хармония между науката и религията. По тази тема изказва следните много популярни мисли:
„Колкото повече изследвам природата, толкова повече се увеличава вярата ми в творенията на Твореца“
„Науката води хората към Бога.“
„Ако на света изчезнат всички други доказателства, животът само на един микроб за мен е достатъчно доказателство за съществуването на Бог.“
Ето как този велик учен изразява житейската си философия: „Не се съмнявам, че мирът и науката ще победят войната и невежеството. Вярвам, че народите ще се обединят не за да рушат и унищожат, а за да възвеличат живота и ще сме благодарни на тези, които ще ни поведат по този път.“
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (100), Юни, 2001 година
Портал 
