Защо се покрих
Тюлим Сомунджу
„Забулването на жената се възприема като робство от гледна точка на интелектуалците."
„Всъщност, забулването е един свободен избор на жената. Не може само за да се спечели одобрението на Аллах забулването да се прави насила. Всъщност, ако се прави насила, то това не е според шериата. Според мен, жената трябва да се забулва по свое желание и да го прави защото го изисква нейното ислямско самосъзнание. Забулването е един избор, една свобода."
„Разговарях по телефона с някои галеристи от Истанбул. Уговорих се за определени дати за изложби. Но когато ме видяха със забрадка се отметнаха от уговорката. Не се съгласиха да правя изложба в техните галерии."
„Открих първата си изложба в Брюксел, Белгия. Изложбата я откри кмета на Брюксел. Те не се интересуваха от шала на главата ми. Проявиха интерес към картините ми. За съжаление някои турци, които посетиха изложбата ме питаха „Защо се забулваш?"
Тюлин е израснала в аристократично семейство. Учи английски. Продължава образованието си в университета Мимар Синай. Първата си изложба открива в Белгия. Посещава много европейски страни, занимава се активно с изкуство. Посещава Саудитска Арабия и страните от Близкия Изток.
През 1970 година следва различни идеологии и движения. Търси себе си. В един момент възприема идеите на социализма като най-добър обществен ред. Но вижда недостатъците на тази идеология и се отказва от това залитане. Започва да търси пътища за усъвършенстване като човек.
Запознава се и изучава източните религии. Но в тях не може да намери отговор на всички свои въпроси.
През 1976 година се запознава с произведенията на д-р Халюк Hypбаки и си отговаря на много въпроси.
Художничката Тюлин Сомунджу прави едно завръщане. Намира истината в тези книги и се забулва. Започва да изпълнява всички повели на исляма. Става част от тези щастливи жени, които живеят каноните на ислямската религия.
Някои журналисти окачествяват Тюлин ханъм със следните думи: религиозна, модерна, съвременна, с открити мисли, забулена, богата, интелектуалка, демократ, художничка и аполитична.
Според някои журналисти обаче тя е "човек, който по пет пъти на ден прави намаз, съобразява се със забулването, религиозна, художник, който е избрал ислямския начин на живот, а на всичкото отгоре рисува абстрактни картини, с изложби в Европа и Америка, един художник с конкретна реална вяра и абстрактни картини.
С Тюлин Сомунджу разговаряме в ателието. Посреща ни сърдечна, искрена жена. По стените на ателието има изключително хубави, емоционални и естетични картини. Госпожа Тюлин е съумяла да пресъздаде по чудесен начин мислите си върху картините. Доказва по категоричен начин, че рисуването е дарба.
Г-жа Тюлин ни разказва своята житейска история:
„Родена съм през 1951 година в Карабюк. На шест години съм прекарала детски паралич. Затова съм започнала училище една година по-късно. От 1969 до 1972 година продължих образованието си в университета Мимар Синан. Израснах в аристократична фамилия. В моето семейство изкуството и културата бяха на почит. Като малка и през младежките си години взимах частни уроци по рисуване. Завърших английска гимназия, а обучението си в университета прекъснах по средата и се омъжих.
От 1976 то 1981 година живях в Саудитска Арабия. Посетих много източни страни. През 1984 година пътувах до Флоренция. По-късно правих изследвания в областта на изкуството в Англия и Франция. А през 1989 година открих първата си изложба в Белгия."
На въпроса защо е избрала Белгия за своята първа изложба, а не Турция художничката дава следния многозначителен отговор:
„Защото в Истанбул имах няколко телефонни уговорки със собственици на художествени галерии. Бях си определила и дните за изложби. Но след като ме видяха със забрадка на главата се отказаха, не разрешиха да подредя изложба в техните галерии. Даже имаше случаи, когато изпращах фотографии на мои картини. Харесваха фотосите и определяха дните за изложба. А когато идваше момента на срещата, следваше отказ след като ме виждаха забрадена. Трудно ми е да разбера това."
И така след като в една ислямска страна собствениците на галерии не разрешават на художничката, която се забулва да представи картините си, госпожа Тюлин организира първото си представяне пред публика в столицата на Белгия – Брюксел. След това открива изложба в Ню Йорк. В момента нейни творби са собственост на музея за модерно изкуство в Брюксел, намират място в много местни и чужди частни колекции. През 1993 художничката работи в САЩ, а днес продължава да твори в частното си Истанбулско ателие. Има син и дъщеря.
Ето какво разказва художничката Тюлин Сомунджу за причините или случките, които са я насочили към Исляма, за решението си да се забули.
„През 70-те години се увличах по различни идеологии. По-точно търсех себе си като личност. Исках да намеря най-добрия път. По това време социализмът беше най-добрия обществен ред за мен. По-късно разбрах, че като теория е наистина добра идея, но при прилагането се допускат много грешки. През 1973-74 година хората започнаха да се избиват само заради различия в убежденията.
Ето в този момент разбрах, че без да се промени същността на самия човек нищо не може да се постигне. Нищо не може да бъде идеално. Започнах да търся пътища за усъвършенстването си като човек. Прочетох книги за Кришна, изследвах будизма и таоизма. Но и тези изследвания не ме задоволиха, не ми показаха пътя. Въпросите, които си задавах даже се увеличиха. Не можах да намеря отговорите.
През 1976 година пътувах по работа в Саудитска Арабия. За да науча нещо за живота в тази страна взех подходящи книги. Между тях бяха книгите на д-р Халюк Нурбаки и „Божественият ред". Тъкмо в тези книги намерих търсеното. Това беше голямо щастие за мен. Тук открих подреден начин на живот, перфектна индивидуалност, наука и различен светоглед. Открих морал и човешки права. Намерих толерантност.
Това е една система, но божествена система. А какво се искаше от мен, да приложа тази система без да прекъсвам нито едно звено. Но не можех отведнъж да приложа всичко в живота си. Първо се постарах да правя намаз, да постя, да давам помощи, да живея морално. И след това се забулих.
Ето тази повеля много ми повлия. Социален ред, моралност, край на егоизма, споделяне, край на самолюбието, основното, важното са човешките права.
Госпожа Тюлин възприема и прилага по един съвършен начин истините в ислямската религия. Видяла е неща, които не всеки може да съзре. Нужен е изтънчен и пъргав ум за това. Питаме я:
„Бихте ли сравнила предишния си живот и сегашния, какво се промени след като започнахте да се забулвате и да живеете според Исляма?
„Преди ако не се осъществяваха някои от желанията ми изпадах в песимизъм, чувствах се нещастна. Гледах на света единствено и само през собствените си очи. Мислите ми бяха ограничени. Чувствах се безсилен, нещастен човек. А когато опознах вътрешната духовност на ислямската религия, животът ми се промени. Повярвах в съдбата. Чудото на Корана разшири хоризонтите на мислите ми. Видях, че животът не се ограничава в съществуването между раждането и смъртта. Истинският живот е безграничният вечен живот след смъртта.
Започнах да работя за облагородяването на живота си. За да спечеля благоговението на Аллах Теаля. Така аз намерих покой и удовлетворение от делата си.
Ислямското мислене и поведение промени изцяло живота ми. Това се отрази и на творбите ми. Сега рисувам по-различно. Това са необикновени картини, които разкриват мисли. Започнах да представям оргинални творби.
Ето как окачествява забулването госпожа Тюлин:
„Някои хора, които се представят за интелектуалци възприемат забулването на жената като робство. Всъщност забулването е свободен избор на жената. Не може истинското забулване в името на благоговението на Аллах Теаля да бъде насила и под натиск. Даже насилственото забулване не е забулване. Според мен жената се забулва по свое желание и защото е възприела ислямската си самоличност. Според мен забулването е вид свобода, вид избор.
Г-жа Тюлин смята, че забулването не противоречи на светското разбиране на живота.
„Забулването е истинска светска постъпка. Понятието „светски" според мен съдържа и религиозна свобода. Този избор не е направен под натиск от страна на държавата. Госпожа Тюлий критикува турската държава затова, че на забулените жени се забранява да работят в държавни учреждения. Това означава, че правата на тези жени се ограничават. Това е погазване на човешките права. Човекът се доказва с таланта и знанията си.
Относно забраната забулени жени да посещават учебни заведения госпожа Тюлин дава следната оценка:
„Забраната забулена жена да посещава учебно заведение е нарушаване на човешките права и в същото време противоречи на понятието светска държава. Турция прави усилия да се докаже като съвременна държава. В други европейски страни облеклото на човек не е пречка за успеха му.
Аз открих изложба в Брюксел, присъства кмета на Брюксел. Там никой не се заинтересува от шала на главата ми. Интересуваха ги творбите ми. За съжаление някои от посетителите турци ме питаха „Защо си се забулила?"
Запознах се с един белгийски художник. И той ме попита защо съм се забулила. Аз му обясних, че това ми го налага религията. Той се заинтересува от Исляма. Много му хареса.
Когато я запитахме как се е почувствала когато за първи път се е забулила, госпожа Тюлин отговори следното:
„Правех намаз, но отначало не се забулвах. Един ден тръгнах да си оправям прическата преди излизане. И загубих толкова много време, че даже изпуснах часа за намаз. Това ми повлия много. Притесних се, че заради една прическа изпуснах намаза. И тогава реших да се забуля."
Когато излезнах за първи път на улицата бях малко притеснена. Не от реакцията на хората. А от отношението на съпруга ми, помислих си дали ще ме харесва по-малко. Напротив, съпругът ми ме подкрепи напълно.
Тук искам непременно да кажа това, че след като се забулих аз спечелих свободата си. Преди това съпругът ми не ми разрешаваше да излизам сама, не ми даваше да си отворя ателие. Седим например в ресторант или друго място, ако случайно някой погледне към мен, веднага започваха въпросите му: „Познаваш ли този човек? Откъде го познаваш? Защо те погледна? И това, разбира се, ме притесняваше много. Нямаше доверие никому. Но когато започнах да правя намаз, след като се забулих, съпругът ми ми се довери и ме остави на мира. Започнах да ходя където искам, отворих си ателие и си спечелих истинска свобода.
А относно това дали забулените могат да упражняват морален натиск върху другите жени, които не се забулват, госпожа Тюлин казва следното:
„Дали ще се чувстващ под морален натиск зависи от теб. Ако един човек върши нещо от цялото си сърце, не може да мисли дали е под морален натиск.
Аз се чувствах много повече под морален натиск когато бях под влияние на различни политически идеологии. Когато изучавах източните религии криех книгите, които четях от семейството си. А почувствах гордост когато избрах ислямската религия. Имам много приятелки, които не се забулват, а не се притесняват от това, че аз съм забулена. Ако някоя жена почувства някакъв натиск върху себе си нека се обърне и изучи Исляма."
Госпожа Тюлин вярва, че разпространението на Исляма ще доведе до по-голяма коректност в отношенията между хората. Тя казва:
„Тези, които се опасяват от разпространението на Исляма са хора, които не познават духовното начало на Исляма или го коментират погрешно. Когато жените научат Исляма ще започнат да гледат на света с други очи. Животът им ще добие смисъл и ще се промени."
Госпожа Тюлин резюмира светогледа си от гледна точка на професията и дава един хубав пример относно единобожието:
„Трудно е да се коментира величавата божествена система. Но е създаден такъв божествен ритъм, който не се подчинява на нашата воля. Дори в един неподвижен къс камък атомите и електроните се движат. А ние го възприемаме като парче камък.
След като изучих Корана и физиката, се отказах да рисувам прелестите, създадени от Аллах – по-точно вече не можех да го правя. Много ми въздейства това, че всяка клетка, всеки атом е едно напомняне за Аллах, а това не може да се нарисува. През последните пет години рисувам абстрактни картини. Всъщност, темите са абстрактни. Мислите ми не приемат определени форми, а са просто смирени и аз ги пренасям върху картините си."
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (100), Май, 2001 година
Портал 
