Игрите на късмет
Коранът забранява игрите на късмета. Той ги окачествява като „работа на дявола" (5:90), а за това има много убедителни причини, факт е, че повечето от социалните бедствия произтичат от лошо разпределение на националното богатство, от това, че някои са много богати, а други страшно бедни, от това, че бедните стават жертва на експлоатацията на богатите. Игрите на щастието и лотариите увеличават апетита да се печелят лесно пари в големи размери. Обаче лесната печалба в повечето случаи е нещо лошо за обществото. Нека допуснем, че на състезания, било то конни или някакви други, на лотарии - общонационални или частни – и на други игри на късмета населението на една страна, така както това става в някои държави, изразходва всяка седмица три милиона лири стерлинги. Тогава в продължение на десет години от широки слоеве но населението в тази страна ще бъде събрана сумата от 1560 милиона лири стерлинги и ще бъде разпределена по абсурдно смешен начин в ръцете на малко на брой хора. Защото по-малко от един процент от населението забогатяват за сметка на 99% от населението или другояче казано, за да се забогатее един процент, обедняват 99 процента и за да се превърнат в милионери един процент от хората, останалите 99 трябва да живеят в мизерия. Игрите на късмета, а в това число и лотариите, обществени или частни, с цялата си ожесточеност пораждат несправедливостта, богатството да бъде съсредоточено в ръцете на малцина за сметка на масите. В тази връзка ислямът е забранил изцяло всички лотарии и игри на късмета. Подобно на застрахователните компании, които се опират на капитала, и игрите на късмета почиват на едностранния риск.
Вестник "Мюсюлмани", брой 9 (99), Септември, 2000 година