Детето, което бяга от къщи
Офицер, посъветван да доведе детето си при нас разказва следното:
„Докторе, не се обиждайте, но на мен ми се струва, че на вас ви прави удоволствие да се ровите в личните проблеми на хората и да преувеличавате най-обикновени случки. Сигурен съм, че сега ще започнете да ми задавате въпроси за семейния живот и ще разчепкате неща, които не би трябвало да интересуват никого. Познавам начина ви на работа и затова ви моля, без да се задълбочавате в личните ни проблеми да помогнете на детето ми."
Този начин на самозащита доказваше страха на бащата да не би да излязат наяве някои тайни в семейството. Но как бих могъл да помогна на детето, след като не знам проблемите вътре в семейството. Това, което знаех беше, че майката работи и че детето често бяга от къщи и ходи при леля си, която живее в далечен квартал.
Трябваше да се подходи много внимателно с бащата, за да се успокои, т.е. да продължим диалога, без да го засягам по никакъв начин и затова му казах:
„Никой не може да ви принуди да разказвате за семейния си живот. Даже и вашият лекар... Можете да отговаряте, можете и да не отговаряте на въпросите. Но съгласете се, че е невъзможно да се помогне на детето без да се пита за проблемите. Нямаме вълшебна пръчка, за да превърнем сина ви в такъв, какъвто вие желаете да бъде.“
„Разбрахме се, питайте тогава.“ – беше отговорът на бащата.
„Знаех си, че ще се разберем. Ако не бяхте разбран човек нямаше по свое желание да дойдете при нас за съвет. Според вас какъв е проблемът, защо детето ви бяга от къщи?"
„Според мен, то бяга от отговорност... Какво ли не сме направили за неговото бъдеще? Не като някои колеги, чиито жени работят и оставят детето си на комшийката, на портиера или на някоя евтина детегледачка. Дадохме го в най-модерната детска ясла. Като навърши пет години го изпратихме в скъпа и модерна детска градина. След това избрахме начално училище с отбрани учители в скъп квартал. От първи клас частен учител го занимава с тестове.. Подготвихме го за колеж. Това са наистина жертви, които не всеки държавен служител прави за детето си.
Когато кандидатстваше за гимназия ние се вълнувахме повече от него. Преди него отворихме съобщението с резултатите. Като видяхме, че е класиран точно за това, което желаехме се зарадвахме изключително много. И естествено го отрупахме с подаръци.
Аз съм човек, който предвижда всичко. Не оставям нищо на случайност. Класира се, но това не означаваше край. За да се гарантира успехът му, взехме частен учител по английски. Уроците бяха вечер. Искахме да има добра основа още от подготвителния клас. Тъй като всички предмети щяха да се учат на английски, трябваше добре да научи езика.
До втората година всичко вървеше добре. Получавахме поздравления за успеха на детето ни от училищното ръководство. Но през тази лятна ваканция изведнъж детето се промени. Леля му, тази несериозна жена, промени характера на детето. Отнесе се с него както с разглезените си деца.
Сигурен съм, че го прави от завист към успехите му. Но детето не може да разбере, малко е. Харесва му да играе с часове, като децата без надзор, които играят на улицата. Нашето толкова възпитано дете изведнъж започна да протестира, даже да ми отговаря. Не си оправя леглото, разхвърля си играчките, нервира майка си. Но тъй като знам какво и кой промени нрава му реших да взема мерки и му забраних да ходи у леля си. Предадоха й моето решение. Знаете ли какво се случи след това. Детето не се съобрази с моята забрана и бяга при леля си. Мислех си да поискам помощ от полицията, но гордостта ми не го позволява."
Как да му кажа на този баща: „Вие обичате не детето си, а успехите му. Детето е израснало без топла майчина и бащина обич. Не сте му позволили да си изживее детството. Вие го смазвате със строги изисквания и възпитание като в казармата. Детето ви се е подчинявало досега, но вече е получило самоувереност. Казва ви „И аз съм човек.“ Иска да е личност, иска да си върне свободата, която години наред сте му я отнемали."
Реших да не казвам нищо на бащата, докато не се видя с детето и майката. Когато поисках тази среща, веднага бях предупреден: „Не забравяйте, докторе, няма да задавате въпроси, касаещи личния живот на семейството...!"
Видях се с майката, тя не пожела да каже къде работи. Разбрах, че е дъщеря на военен, израснала в строга дисциплина. За жалост установих, че и майката обича не детето, а успехите му, че е готова на всичко, за да стане детето „голям човек". Това, че не е лишавано от нищо беше многократно повторено...
Най-точната и полезна информация получих от детето. То не се страхуваше от това да се бъркат в личния му живот. Нямаше предразсъдъци като възрастните. Умно дете и умееше да разказва:
„Омръзна ми да уча. И аз искам да съм като другите деца. Да си уча уроците, но и да си играя. Но не ми разрешават да излизам на улицата. Не мога да си играя в къщи, защото веднага ми се казва: „Първо си научи, после ще играеш." Тъкмо привърша и извадя игрите и веднага: "Прибирай, идва учителят." Омръзна ми от заповеди. Майка ми иска от мен да й помагам в къщната работа също като момиче и постоянно ми заповядва:„Оправи си леглото, почисти си стаята, чая си го сипи сам!"
„Защо бягаш у леля си?"
„Не бягам...Аз ходя у леля си."
„Но баща ти не мисли така. Не му е приятно, че го правиш без негово разрешение."
„Татко не обича леля. Но леля е един добър човек. Аз много я обичам. И тя много ме обича. Има двама сина. Много добре се разбирам с тях. Обичам да играя с тях. Леля приготвя любимите ми ястия. Не ни се кара, ако разхвърляме. Но ние си прибираме, защото не искаме тя да се ядосва. Когато излезем навън се прибираме в часа, който сме обещали."
„Кого обичаш повече, майка си или леля си?"
Не очакваше този въпрос и малко се смути. Беше ясно, че обича повече леля си. Но аз зададох въпроса нарочно, за да видя реакцията му. Даде ми един умен отговор:
„Майка ми не ме обича. Когато се изнерви казва: „Да не бях те раждала!“ Харесва ми, че леля се обръща към мен с думите „синко". Мисля си, защо не бях неин син."
Дойде време за по-сериозна среща и с бащата. Трябваше да му обясня, че душевното здраве на сина му е застрашено. Разбира се, в началото реагира остро. Това е често срещана реакция на самозащита от страна на родителите. Но в течение на разговора започна да се успокоява. Радвах се за детето. Диалогът ми помогна да опозная бащата. Честно си призна: „Значи така, докторе, изпуснали сме нещата..."
„Не, господине. Не всичко е изпуснато. Имате умно дете. Сигурен съм, че ако сте искрен с детето, ще има добри резултати.“
„Това добре, но как ще го обясните на майката?" „Вие най-добре познавате характера на жена си и сигурно ще успеете да го направите."
„Вие спечелихте, докторе!"
„Не, господине. Всъщност вие спечелихте, върнахте си детето."
„Моите уважения, докторе!...Казвайте откъде и как да започна, за да не ви ангажирам повече."
„Първо, сдобрете се с човека, когото детето ви много обича, тоест с леля му. Ходете й на гости заедно със сина си, когато имате възможност. Предполагам, че това ще се хареса и на майка му. Дайте право на детето да изказва мнението си. В никакъв случай не започвайте с извинения от рода „Синко, прости ми грешките, които съм направил." Няма да може да възприеме внезапната промяна и даже може да му паднете в очите. Недейте и прекалява с проявите на обич. Бъдете искрен и постепенно проявявайте близостта си. Споделяйте неговите радости и мъки. С времето всичко ще си дойде на мястото. Разбира се, важно е и как ще се държи майката. Вие трябва да я посъветвате как да се държи с детето."
„Докторе, мога ли да ви търся при нужда?"
„Разбира се, без никакво притеснение."
Вестник "Мюсюлмани", брой 9 (99), Септември, 2000 година
Портал 
